Захвърлям
тежките дрехи,
спирам
да гоня успехи,
забравям грижите, ...

Животът ни събира и разделя,
тъгуваме за хубавите дни,
тъгуваме за слънцето,
за нощите, в които с теб сме били
толкоз близки аз и ти... ...

ПОЕЗИЯ ВЪВ БЯЛО
Пукна зората, целуна морето,
гларусите ниско залетяха.
Първите лъчи на слънчевото цвете
старото градче огряха. ...

АЗ, СМЪРТНИЯТ I
"Да можех, бих вервал. Но, Боже , милостиви, що си дал человеку разум, та сам да се съмнява в делата, ти. Много преживено и много изстрадано не е на хубаво. Знанието винаги тревожи, а покой не дава - грех и изкушение. Защото сам си казал "повервайте в мен и ще ви се даде".
Ти, всебла ...

Спокойно днес си и тихо,
а чакам те бурно, до мен
минаваш нежно и плахо.
Очаквам те тук всеки ден.
Загледана пак в синевата ...

Той ме поглежда с тъжна усмивка.
- Защо не запазите и малкото, което имате? Обърнете се към вашия дух, който ви води към незнайни висини! Трябва да върнете хармонията в себе си, за да живеете в пълно единомислие с Природата и Земята!
- Да. Длъжни сме да се борим до сетни сили за Доброто и Любовта! З ...

За такива жени
пазя поглед чевръст
(на такива жени
им ухая на пръст).
Но прощават ми те ...

Агнешко и козунаци
ще нагъват баш юнаци
с вратове дебели пак...
За народа - треволяк.

Рядко пия кафе, пуснато от апарат. Сутрин предпочитам чай. Лятото бях наскубал по високото мащерка и жълт кантарион. Кантарионът го обичам от дете. Най-лесно достъпната билка, напоследък червения кантарион го срещам рядко по поляните. Може и да греша, не съм силен по билките, силен съм да се катеря ...

Тя е
Загадъчно хвърлен камък
В тихите води на почти полунощ
Пратила ми е любим кадър
Който не бях виждал преди ...

28.
Събудих се доста свежа... По-точно ме събудиха. Започвах да си връщам физическите спомени за носене на зумер и определено можех да кажа, че без зелена мъгла и други забавни игри животът със зумер е много по-поносим. Вечерта се въртях доста дълго, без да заспя. Не че вързаните крака или дежурният ...

„Мари девойко хубава,
открий си белото лице!"
Огледален образ,
стая с криви стъкла,
изплъзване, ...

Идва нощта - като тежък търговец.
И ми предлага на втора ръка:
страх, и тревога, и мисли на хора,
стари, откакто се помни света.
Идва денят - като младо търговче! ...

Аз искам да те запомня,
както си сега притихнал.
С горчивата усмивка,
с бялата ти риза,
с молбата, нестигнала ...

Поемаш
по пътеки непознати.
За миг
рискуваш свойта самота.
Докосваш ...

Животът ни -"Страстна седмица"
дето всичко се случва.
Душа на ръб обърнали
от тежка самота,
протягаме доверие - вземете... ...

Отецът Бог прегърна своя Син,
отместена бе тежката скала от гроба
и Светлината озари навред
земя, небе, сърца на хора!
Великден е! Просторът пак блести, ...

Дали не те намерих
или пък ти не ме откри,
едно врабче
на рамото ми кацнало
ми шепне, ...

Как вредим си с думи мрачни,
с мисли зли нанасяме вреди
и за бедите си човешки
носим и вина така - сам-сами...
А Бог е щедър, дарове реди, ...

В тълковния речник под думата свобода има доволно много значения и определения, но само едно успя да привлече вниманието ми: възможност отделният субект да проявява собствената си воля, желанията и целите си. Човек не може да има всичко, което пожелае, не може да постигне всички цели, които си поста ...

mute: докато бродира в мрака, баба ми вижда мъртъвци. Говори си с тях, все едно са хора. А аз гледам отстрани и се питам: били ли са някога хора или просто всеки има нужда от тумор, който да му прави компания в тъмното?
stop: и ето, че денят на онова неизбежното случване настъпи. Настъпи ме и продъл ...

Червена роза
Защо разплаках теб пред нея?
Заслужаваш ли го ти?
Какво направих - аз не зная?
Грешката ми ти прости. ...

Питате какво имам аз,
имам само моя глас,
четеш това в късен час
и мислиш, че не съм аз!
Няма цветя с мирис на роса, ...

- Пътят на личностното усъвършенстване, както всеки друг път впрочем, има нужда от отправна точка, за да започне - каза една вечер Шира, отпи малко вино и побутна купичката към следващия в номансланд кръгчето.
- Отправната точка в случая ще да е себепознанието на индивида, тръгнал по пътя на себеусъ ...

Нощта разстила се безмълвно
над страсти, нежност и любов.
Надежди някъде покълват -
сред свят безмилостен, суров.
Очи затварям уморени - ...

Днес денят обеща да не бъде хаплив.
Ироничният тон ни дотегна.
Аз ще бъда добра. Той - студено учтив,
ще се прави пред мен на колега.
Ще разкъсаме рано на две сутринта. ...

Беше тиха майска нощ. В далечината леко примигва една улична лампа. Три часа след полунощ аз се взирам в небето. Няма облаци, а звездите са изчезнали. Само пълната луна ми навява тъжни спомени за нашето отминало щастие.
Обичах те! Обичах те, а ти ме взе за кукла, с която си поигра, а после... после ...

Полудя ли още да ме търсиш
в утрото изгряло вън?!
Тръгнах си и няма ме в очите ти.
Няма ме. Била съм само сън.
Щом била е вятър любовта ти, ...

Изповед
Ето - идва време златно -
слънцето показва нос.
Трябва бързо да отгатна
всеки зов или въпрос. ...

Мина се февруари,
когато криеше се кой, където свáри.
От зимата студена,
страх го бе и супермена.
Сега сме веч април ...

ако някога някъде на някого кажа "обичам те"
подай ми огледалото
да се погледна в очите
и да изчезна в тъмния лабиринт
на немия си поглед

Когато ангелите плачат, не вали,
когато Господ смее се, слънце не грее,
когато всичко си отиде само в миг,
тогава и тъгата ще изтлее.

Съдбата, напоследък, явно е решила да оголи отново един мой много стар детски въпрос: Защо има два Великдена - един католически и един православен? И няколко години подред ме изпраща в католическа страна по техния Великден и после ме връща пак тук за нашенския.
Знам, че не е случайно... Но някак ми ...