ТЕРОРИСТКИ
Утробите ви не знаят деца.
Над тях висят гроздове тротил.
И няма милост в каменни сърца.
За вас животът не е мил. ...

Боже, как ужасно ми липсваш!
Няма те - с камера сивотата да записваш.
Желанието да те видя тъй брутално ме изгаря.
Знаех, че може адски болезнено да се опаря.
Боже, как ужасно ми липсваш! ...

Суша
Няма, няма, па като ми стане…мъчно за България, място не мога да си намеря. Само за старите приятели си мисля. Една приятелка на жена ми се обажда и пита, може ли да дойде на гости. Казвам й,че няма никакъв проблем. Казвай какво ти е нужно да изпратим и идвай. Не се мина много време и Ваня (так ...

Глава IV
Дъхът на огъня
Йоан вече добре различаваше мрачната фигура, която държеше горящата факла в ръката си. Това бе Тео, който беше изкачил няколкото стъпала и бе навлязъл във вълшебното езеро. Но какво правеше там? Трябваше им повече светлина, припомни се Йоан, но... Мисълта му не можа да продъл ...

Моите битки
Колко битки сам съм водил
в името на истина една
Долини от мъки съм пребродил
и не намразих таз страна. ...

Изобретател
Мързел, който осъзнава,
че мотиката тежи,
та заместник й създава,
за да може да лежи. ...

Напрегнат съм и съм спокоен,
настръхнал и във унес благ,
във хаос и във ритъм строен
далеч се рея, тук съм пак...
Прониквам с поглед през мъглата, ...

Жетварки посяха
пъпната ни връв
близо до звездите.
Ято бели гълъби отнесе
несбъднати мечти. ...

Малките мравки
в изящни редици...
Следват ритъма
Напред и назад,
при скалистия отвор, ...

От стихчета ми знам, че няма смисъл.
Язък за хляба, дето съм го ял.
Не се сърди, че много съм написал.
Какво да правя, много съм живял.
Животът си отиде, аз останах. ...

Загрижен за твойте мечти,
аз ти казвам "до тук"!
Не вярвам в себе си!
Ти вярвай в някой друг!
Когато плачеш за мен... ...

ИЗВОРИТЕ, БЕЗ КОИТО НЕ МОЖЕМ
Усещането за жажда все по-често събужда в съзнанието ми спомена за някакъв любим извор от детството. Морните жетвари и копачи изпращаха нас, малчуганите, да донесем студена вода от близка или по-далечна полска чешма, за да поугасят летния зной. Шарените стомни и дамаджан ...

Безсънни нощи, мечти разпилени,
сълзи от обида, горчиво мълчание,
посока не виждам, дочувам стенание
и вопъл по тебе, изгарящи рани...
Обичам те дълбоко в сърцето си, ...

Проклета нощ
Тъга изпълни въздуха
с прощалните ни думи.
Спомените ни нахлуха,
а дъжд, безпощаден, ни ...

Господи, ти който си в мен.
Ти, който си в небесата,
нека се свети Твоето име,
да дойде Твоето царство,
да пребъде Името Ти, ...

Пъзелът на моето сърце ще можеш ли да подредиш?
Ще можеш ли да върнеш времето назад?
Хиляди частици разпръснати на парченца.
Това ли е сърцето ми ?
Отговори! ...

Нима любовта ме завладява,
нима изпадам пак във транс?
Тъй силно ме опиянява,
като див и страстен танц!
Нима очите ми ме заблуждават... ...

Поглеждам в сянката си и бягам от нея.
Всичко е нищо и всичко е нещо безгласно.
Говоря и сипя надежди във свята пустиня,
защото, все пак, на мен не ми е ясно...
Не може ли да съм нормална? Кажете! ...

Трета част
Аз станах, пожелах му „Лека нощ!” и си легнах.
Сутринта го изпратихме до колата и му махахме, докато тя се скри зад завоя. После дълго говорихме за него.
Седях до прозореца и гледах белотата на зимата. Такъв изглеждаше и животът ми – бял лист, върху който трябваше да започна да пиша. В на ...

Главата ме боли.
Мислите в нея отново са хиляди,
милиони, милиарди... и нито една за мен.
Блъскат се една друга,
всяка със своя цел ме придърпва. ...

В един прекрасен ден, едно далечно лято,
незабравимо като твоите очи
аз те открих, момиче мое свято –
стоеше ти сред ароматните треви.
И тъй красиво, тъй по детски чисто ...

Перевод на болгарский язык Красимир Дяков
На фона на мръсната маса, блестейки със ерудиция,
рискувайки да си купят нервно тикосване,
с плебеите почнаха да разговарят патриции,
с Властта се приготвят за ново сватосване. ...

Запуцаа пушки...
и стана чудна сватба
Едно лудо, младо,
тръгна към мегдано,
оро да играе, ...

Тез закони
аз не ги разбирам –
странни и нелепи ги намирам.
Ако Манго “продаде” гласа си
с цел с чорба децата да нахрани – ...

В безвремие ли пак да се описвам,
когато в източната част на моя ум,
едва ме тайничко прелиства
налудничаво - страшен шум.
Полудяла със времето. О, Боже! ...