В старите и прашни книги, дълбоко скътани в древни хранилища е казано, че най-сигурно и бързо стигала до Бог молитвата от чисто сърце, от устата на дете и Песента...
Античният град около минералните извори, лежеше под съвременния град. От тракийското племе меди, обитавало околностите му, бе роден Сп ...

Боли щом до мен те няма.
Без теб животът е измама.
С лъжовна усмивка започвам деня
и със сълзи горчиви посрещам съня.
Забраних си за теб да мечтая. ...

A lot of tears shed over what you been through,
A mothers pain pays, for what her kid do,
As Bryan life fades, in the rear view,
You a slave to hurt, but gotta see it through,
We was both banging, Bryan and I, ...

Не знам дали сте лягали на синор,
до прясно изорана черна нива.
Болезнен ден се раждал... първороден
и тихичко угасвал... като минало.
Тогава тъжно песните отеквали ...

You fight me, flat on my lonely face I fell.
Finding in the end I live well.
In light of the life that I have found,
It's coming down.
I don't know what isn't real, ...

Ще чуваш стъпките ми още
отекващи в далечината,
ще бъда в скучните ти нощи
мираж и тръпка тъй позната.
Ще искаш утре да не съмне, ...

Бил хубав той, макар и леко стар,
макар известен в Шамонú коцкáр,
издавал ежедневник медиéн -
наречен кратко «Сен Паризиен».
Излизал той със пресни новини ...

Шест бели рози
и сред тях една черна.
Най-омайната,
но не и най-прекрасната.
Отпускаш се и във въображението ...

Предизборно да вдигнем черен флаг!
Да обявим национален траур!
Бездарници ще управляват пак.
За палците си да се хванем здраво.
Културата е само силикон. ...

Отсях от плявата зърното.
Посях. Навсякъде поникна.
Ожънах. Смлях. Омесих пита.
И гладните нахраних.
Сега си тръгвам. Гладна. ...

МОЯТ БОГ
Простете, не разбирам оня бог,
със своите страдания изкупил
греховете всички на човеците.
Дори на неродените. ...

Буря е навън – ужасна, делнична печал.
Сякаш тъмен сън от петъчния ден ме бе откъснал.
Мрачно е навън – стенат облаците сиви.
Де е моят сън, де са мойте сили?
Петък е, но страшен петък – ужасен, грешен и далечен. ...

Ти пак ме изкарваш велик,
но какво е великото в мен?
Две катранено черни очи,
слети в поглед - хаплив и студен,
и мъничък белег за спомен ...

"Емблема"
Мисля си какво бих могъл да дам -
нещо, дори и малко на моя вековен народ.
Страна голяма колкото мъжката ми длан -
емблемата "Българин" ще нося гордо. ...

Да те стопи умората насън.
Да се напълниш хора и бълхи.
Да сториш и ума си и гласа -
тихи.
И дългото да ти се вижда кратко, ...

Fallen angel
I wanna know (4x)
Yeah, I wanna know
I wanna know
You had me fooled ...

Marilyn Manson - I Want To Disappear
Look at me now I've got no religion.
Look at me now I'm so vacant.
Look at me now I was a virgin.
Look at me now grew up to be a whore, ...

Мрази чистотата Боре.
Вечно някъде скитори
и след туй, омърлян цял,
се прибира изгладнял.
Ала, с хигиена скаран, ...

Страната ни е подивяла,
преследват ни и страх, и бяс;
и вместо лястовица бяла,
чер гарван пак кръжи над нас.
Заплахи, бомби и омраза, ...

Ухаеш на море и пясък,
на залези и топла пръст...
Над тебе чайките със крясък
разпъват въздуха на кръст.
И тялото ти очертава ...

Не замръквайте край манастира
Ако малко ум ви се намира,
не замръквайте край манастира!
Тези си слова за да докажа,
случай истински ще ви разкажа. ...

Мама си отиде
неизползваните ú памперси
целуват сълзите ми
+ + +
Уморени косачи ...

Веско беше много тъжен. Отдавна молеше родителите си да му купят куче, но те все си намираха някакви причини, за да откажат. Най-често му обясняваха, че кучето е голяма отговорност, а той е много малък. Да бе да! Защо не си го мислеха, когато го изпращаха да изхвърля боклука или за мляко и хляб до м ...

Никога повече лекарки
Събудих се сутринта с мисълта, че Господ определено не е бил такъв перфекционист в работата си, за какъвто го мислят. Първо ни дарил с това прекрасно питие – виното, а след това въобще не се погрижил да ни отърве от махмурлука, този враг на доброто настроение и незабравимите ве ...

Искаш вълшебните сънища, през фоейрверка на бурите.
Забравените мечти те отвеждат да скиташ.
Искаш моите стихове - хляб на софрата ти турен.
Разбираеми. Прости. С тях да политаш...
Искаш да се превърнеш в милиарди искрици. ...

Южни ветрове
на Надя
Мечтите загубихме в полети.
Свободата е нашият дом,
в градината празен е столът ти, ...

Болко, болчице,
като медна монета
на вечерното синьо небе си.
Накъдето да тръгна,
няма как да избягам от теб. ...

Искам всичко между нас да се повтори.
Толкова горещо, силно го желая.
И тогава в мойта мрачна стая
твоят глас ще проговори
и при мен ще дойде светлината. ...

Бай Миро беше наш съсед. Буден човек. Уважаваше доброто и беше непримирим с неправдите. Всеки следобед стоеше с жена си баба Марийка, облегнати на тухления парапет на стълбището и наблюдаваше кой минава през парка. Бяхме деца и обичахме да се въртим около него, защото винаги пускаше по някой майтап, ...

ЧАДЪР
Като свещ огрява старата луна.
На пръсти идва есента златиста.
Дъждът посява своите зърна.
Асфалт блести целия в маниста. ...

Малкият Мартин ревеше вече втори час. Гласът му прегракна. От време на време замлъкваше, за да напомни отново за себе си след минута с безпомощно хълцане.
Пешеходеца седеше в креслото срещу прозореца, правеше се че зяпа навън и стискаше зъби. Отлично знаеше за какво плаче синът му. Проклетото списан ...

Вървя към училището на брат ми и минавам покрай табела „Децата нямат спирачки!”. Да, у нас и камионите, и автобусите, и колите нямат спирачки. Тогава за кого е предназначена тази табела? За онези 13 следи в Ямбол, или другите в Бяла?
Кой трябва да се замисли колко точно е необходимо, за да осигуриш ...