И тръгна по задънената улица на живота и се оплете в толкова много стремежи. Мрежите на мечтите те спряха, но ти се огледа и видя светлината да блести... Протегна ръка, за да я докоснеш, но беше толкова нежна, че се разсейваше в невероятните ти пръсти... Ти наведе дълбоко глава и започна да плачеш, ...

НАВИК
Навик е утрото да ме събужда.
Навик е да стоиш до мен.
Днес да си моя, утре - чужда.
Навик ли е да бъда в плен? ...

Дъжд
Дъжд валеше,
душата кървеше.
Стене морето,
боли сърцето. ...

Стоя пред тебе, тук отново,
с ледени устни, с разбито сърце,
с чувства на прах и горчиви сълзи,
с молещи за обич ръце.
Дойдох с бурята при теб, ...

Прошка
Простих ти вече, но няма да забравя.
Болката ми не ще изчезне, знай.
И как? Като всяка вечер насън ме буди
един копнеж по ден, но не живял! ...

Любовта отиде си от мен,
но ще я търся в утрешния ден.
Носталгия има в мен,
но и тя ще отмине някой ден.
Самотата спря до мен, ...

С лъжи ако стигнеш любовния връх,
там ще ти стане студено.
Щом тръгнеш по обратния път,
дни и нощи ще слизаш по него.
Тръгваш, нарамил своите лъжи, ...

* * *
На Диян
Чуваш ли вятъра...
Плачá на листата чуваш ли...
Вали... ...

Kървавата лейди
Наричаха ме кървавата лейди,
защото обичах да наранявам.
Подигравах се със всички пеейки,
но уви, сега много съжалявам. ...

Как боли!
Господи, колко боли!
Не подозирах,
че толкова боли
една душа, съдрана от вятъра, ...

„ Вълшебен ден . -
Смъртта тържествено ми се представи."
Амиел
Във своя каталог с погроми
последните участия събрах: ...

Душата ми разкъсва се на две...
Едната част все иска да те следва,
а другата – предателски не ще.
Едната моли се и страда,
а другата живота си живей. ...

Кръг
Все още незатворен кръг съм аз.
Частица от спиралата на времето,
в което търся пътя си към вас,
за да изляза на глава със себе си. ...

Видях го този пусти Рим, най-накрая. Не се споминах скоропостижно, напротив, покорих го с рядката си балканска душевност и очарователната каруцарска диалектика, с която съм закърмена.
Няма да се впускам надълго в описание на екстремния полет, на който бях подложена от България Еър. Само ще кажа, че ...

Презрамките и бяха тънки,
като кръста и...
Гърбът и гол като начало...
Страстта му, ток по пръстите,
копнееше за гъвкавото тяло... ...

Царство небесно
красота от нас крие.
Мъдрост вековна.
Хората трудно растат,
ако ги превъзхождат. ...

В нашата бобнониера открай време е весело. Ето днес например – обзаложихме се с Тройния лешник, че няма аз да съм следващият изяден и спечелих – лека му тункваност!! Само че той се отърва, а за мен останаха утрешните басове.
Понякога е непоносимо да си късметлия.

Убийствена е тишината,
потопена в светлината,
огнена... родила се в луната,
светеща небрежно над земята,
родителка на нас децата, ...

- Предварителната подготовка е от ключово значение за успеха - казах аз, докато подавах Купичката на Гар Ван.
- Така е - съгласи се с мен тя, след като отпи - Шансът е на страната на подготвения.
- Хаотичното развитие на всяка ситуация обикновено прави на пух и прах по-голямата част от всеки план - ...

Помислих, че мига съм уловила.
Отдадох му се - беше много мил.
Но после се усетих, бях сгрешила -
оказа се, че той ме уловил...
Защо да крия, още сме щастливи ...

Писателка съм по душа. Затова най-съкровеното желание, което до сега крих в най-топлото ъгълче на сърцето си, винаги е било да напиша нещо голямо и красиво, нещо, което наистина да е значимо. А също толкова тайно, в себе си винаги съм усещала, че не пиша така въздействащо, както ми се иска. Понякога ...

Аз не мога никога да се отбранявам,
моите желания винаги срещат стена.
Истината, която сам си забранявам,
лъжата е част от моя вечен монолог.
Обяснявам, че щом да не бягам позволявам ...

Първобитна любов
Погледни ме с диви очи
през дългите гримирани клепки,
цивилизованите дрехи съблечи,
послушай първобитните клетки. ...

Жестоко е – да съм безсилен...
Прегърбвам вече рамене...
Изкуството – не e простило...
Животът – май че също не...
Какво пък толкоз? – думи... думи... ...

Не, аз съм силна, няма да заплача,
дори и в този миг безумно много ме боли.
Но има ли смисъл ми кажи
цял живот окови да влача?
За този, който за мен не го боли. ...

Помня как сякаш вчера беше,
поглед нежен до мен тъжеше,
в прегръдките ми да се скрие,
лъжливо времето си да убие.
На себе си не мога да простя. ...

Във кутия на стената
три сестрички денем тичат,
гонят палаво числата -
туй часовник го наричат.
Мама, татко сутрин стават - ...

Моят стих в сърцето чака
и може би ще чака векове!
А аз дали ще мога да изчакам
в живота с нож и грехове...
Дълбоко в мен аз го чувам, ...

с изтънченост и финес
балон но не със хелий
а с мръсен въздух
напомпване до пръсване
утре ходя ...

Нямам копче!
Централна улица. Старец проси с мръсна картонена кутия и напява нещо неразбираемо. Минаваме покрай него с дядо ми. Той го поглежда, поклаща глава... Забелязвам влага в очите му!
- Познаваш ли този човек?
- Да! Бяхме заедно на фронта! А сега? Проси!
Сега и аз се просълзих!?... ...

Ти не вярваш, че е свършило...
Трейларът на безупречността.
Но ако бъдеш послушен...
може би и ще съм добра с теб.
Точно както преди... ...

Два дена щастие и три дена тъга...
летя и падам,
щастлива съм и страдам,
с това ли се измерва любовта?
Забрави ли вече какъв си бил преди, ...

Искам за нещо да пиша!
Нещо, в което има смисъл...
Лесно ще ми е да го препиша
и да не вкарам капка мисъл...
Но искам да е драматично... ...

Събуждам се рано, отварям затворени очи,
тръгвам, отварям уста, вятърът казва "мълчи",
отварям бавно уста, чакайки да излезне звук,
и задавам си въпроса как стигнах до тук!
Как стигнах до тук, без ти да си до мен, ...