И днес тъй случайно,
явно съдбата беше отредила да стане така,
аз те срещнах и днес, в този хубав слънчев ден,
сблъсках се с теб, мойто минало страдание...
Но вече нищо не ме дърпаше към теб. Да, нищо. ...

Простете!
Днес ден за прошка е приятели,
затова обръщам се към Вас,
ако със нещо съгрешил съм
да ми простите в този час. ...

Така се...
„Латино" ли каза...? - О, oще по зле...
Нахлу ми
в небето...
И не с пистолет... ...

куршумът свистеше
ротационните движения
му създаваха
почти танцова радост
свободен най-после ...

Виртуално ме любиш
(протягаш ръце)
от синьото на екрана
стигаш моето сърце.
Галиш ми раменете, ...

На устните ми спря се самотата
И страстна бе в бездомните ми нощи...
В безвремие захвърляше мечтите ми тя,
карайки ме да те чакам още...
Посърнала от дългите безсъници, ...

* * *
Живея на тавана -
там до птиците
и милиони слънчеви лъчи,
които ме целуват ...

Различна съм от преди,
не усещаш ли???
С времето все повече боли,
а сърцето не спира да кърви...
Вече не знам коя съм, ...

Алеко Константинов създава в литературата ни образа на Бай Ганьо през 90-те години на ХІХвек. Но и до днес, ХХІ век, героят продължава да е сред нас и то все по-жизнен, все по-често срещан, все по-уверен в себе си и успеха си.
Неуморният, вечният келепирджия шества уверено и в нашето столетие. Той е ...

***
Сърцето ми е пълно със сълзи,
но няма да заплача
точно като истинска жена.
Но кажи ми само ...

Първи март
,,Баба Марта днес раздава
на зелената морава
мартенички, мартенички
на големи и мънички." ...

Довиждане, почивай в мир!
Не, не си отивай! Не!
Кога пак ще видиш синьото небе?!
Обичам те, а ти умираш!
Защо не го разбираш! ...

Картините се сменяха пред очите ми, а образите бяха едни и същи. Всичко бе снежно и бяло. Дърветата бяха свели ниско клоните си, сякаш ридаеха безмълвно. Снегът като че бе затрупал и грижи, и проблеми, и болки.
А напролет? Когато слънцето мъчително го разтопи с лъчите си? Борбата започва отначало. З ...

Изпепелиха ме любовите големи,
с душата ми търгуваха на дребно,
разнищваха и драскаха сърцето ми
и впиваха в плътта ми жадно нокти,
и грабиха от мене без остатък ...

в кафе удавяме "обичам те"
и с ножици оформяме сърце
голямо колкото Антарктика
от лед и тъкани на китове
с две камери - азотни сауни ...

Студеният дъх на нощта
облизва земята
и пак красив е света
с онзи трепет в душата.
Един храст стои небрежно и танцува, ...

Аз не зная как се пише Любов
с много думи.
И не ми е потребна такава.
Аз не зная как изглежда
в очите на другите, ...

Горда като скала,
живея като по чертежи.
Отнесена от самота,
живея с мойте грешки.
Попита със сълзи, ...

В стая,
в мрака,
сенки общуват.
Лудуват,
налети обилно с абсент. ...

- Здравейте - бодро поздрави Ко Те двамата си братя - Как е?
- Бълбук - отговори му Мър Мър, като изкара сапунен мехур от устата си.
- Бълбук - омърлушено избълбука едно балонче и Мър Мяу.
- Ъ?! - възкликна Ко Те - Какво става тук?!
- Бълбук - обясни му Мър. ...

>> Ще рисувам с целувки
>> по твоето тяло.
>> Ще оставям по кожата
>> влажна следа.
>> Ще пътувам ...

Позволи ми да съм силна,
да мина с вдигната глава.
Не ме мисли, крача бързо,
щом на улицата съм сама.
Позволи ми да си тръгна, ...

"Добро утро и сбогом"
Трябваше сега да съм щастлива и може би донякъде е точно така. Все пак имам всичко, от което имам нужда, чувствам се доволна и горда от човека, обитаващ тялото ми. Но душата ми малко страда. И не е нищо трагично, нищо крайно, нищо непреодолимо, просто е нещо тъжно. Не, аз няма ...

Антон затвори папката със сценария и я тръшна в полунатрошеното бюро на кабинета си. Той бе ядосан. Бе свил устни и челото му бе като плисирано. Когато го поотпусна, се отличиха дълбоки бръчки. Режисьорът сега не мислеше. Цял ден се опитваше да прочете този отвратителен сценарий, който привидно не х ...

Измама! Човешки съдби!
Всяка крачка е ново начало!
На карта заложен е всеки живот!
Човек е човек, когато е нужно!
Всеки е сам, когато завижда! ...

В очи от морско колебание
разбиват се вълните с трясък
и хиляди удавени желания
лежат на зъзнещия пясък!
И както на дърво без корен ...

Потанцувахме.
Беше красиво.
Беше шемет.
Оркестърът спря.
Всички бавно ...

Беднус свила е душите,
ма мислим да отпущим малце краю!
Руси че *вапцам си косите,
нече да го *прашам мой Таню.
*Пой че облечем се в бела блуза, ...

Любовта за някой тъй е трудна,
не се влияе от ничии очи,
и въпреки това ужасно сляпа -
не вижда ничия болка в нечии очи.
Без да мога да повярвам, ...

Всъщност понякога
сам тихо присядаш
до свойта самота.
И нежно я галиш,
защото е толкова крехка... ...

Замълчи, за да чуя как часовникът тик-така.
Или... не... по-добре ми говори.
С нежност изречи всички думи,
които искам да чуя:
"Обичам те!" ...

Разкайвам се, защото се сдържах
да не извикам цялата си болка.
По-объл от Земята бе кръга
на думите, които не отроних.
И се въртеше целият ми свят, ...

HEAVY * METAL * ROCK

.... и мрак ще облее земята, за да скрие страха в сърцата на тези, които ще бъдат изгубени в мрака завинаги...
* * *
Кристина отвори прозореца и седна на широкия му перваз. Свеж океански въздух нахлу в стаята и леко развя косите й. Нощния хлад я погали и тя настръхна, но й стана приятно от допира му ...