Листи празни, а от смисъл натежали,
без думи дълги, само капчици сълзи.
Мастилница изсъхнала и празна,
и плик без име, без адрес дори.
Написаното е със обич, даже лекичко сладни. ...

Живея в страна малка,
в малко тихичко градче,
но горд съм със своята майка,
горд съм, че съм БЪЛГАРСКО момче.
В таз земя, къде израснах, ...

***
Отлетяха последните ми мисли като пухкави, меки пера.
Спрях на ръба, съвзех се, опитах да ги събера.
Мечтите винаги са пъстри,имат цвят,
но сам ли си - посивяват, пак те отвеждат назад. ...

Ето го и първият съдийски сигнал,
нападателят тръгва и се спъва бързо в себе си
и неговия съотборник току-що е разбрал,
че съвсем не им свършват проблемите.
Атака след атака, изпотяват се дори веждите. ...

Отражения 14
Задната врата рядко скърца.
Георги Гълъбов

Будител на дух, будител на вяра,
будител със стих,сърце да изгаря,
будител на слава, четмо и писмо,
будител с култура,танц и хоро ,
да будиш стремеж и нова надежда, ...

Пресъхна чашата последна,
в отпуснатата ми ръка.
Да я напълниш - не посегна,
не виждаш смисъл във това.
Понечих вече да си тръгна, ...

Играя на криеница
с нощта.
Тя се мушна
сред тъгата в очите ти,
но аз я намерих... ...

Старата истина
Тя е стара, стара колкото света,
нейна длъжница всяка душа,
щедрата природа изпраща ти ден,
в който откриваш таз истина блажен. ...

Онази нощ...
Онази нощ сънувах, че ме любиш.
Трепереше над нежното ми тяло.
Страхуваше се пак да не изгубиш
душата си във мен, ако се влюбиш... ...

Слънцето смирено гасне
в перлената синева.
Притчи вятърът разнася
за далечни времена...
С лунна приказка заспива ...

Чакаш...
Самотен и тъжен.
Чакаш...
Изнервен и длъжен.
Бели пера покриват ума ти. ...

Жените са силни!
Жените са силни!
По-умни от нас!
Не бъдете наивни.
Правете си пас! ...

Да мечтаеш.
Да бягаш, когато за никъде не закъсняваш,
да тичаш, когато никой не те гони,
да бързаш, когато никой не те чака.
Да вали. ...

СЕНОКОС
Косата свистеше в ливадата.
Полягаше ужасената трева.
Душата на земята страдаше.
Изливаше с росата си гнева. ...

Сега, когато отдавна всичко свърши,
се връщам в спомените за теб и любовта.
Припомням си за начина, по който ме гледаше
и мисля, че ти беше единственият, който ме обичаше!
Мисля си за моментите с теб прекарани, ...

Снимка
Аз съм режисьор на филми,
на филмите в моя череп.
Забивай гвоздеи в този череп,
този череп не е вече мой! ...

Позволи ми да опитам,
да вкуся със наслада
от мимолетната ни връзка,
безспорно - буйна, безпощадно млада.
Позволи да те целуна, ...

Безсмъртна аз не съм,
в сърцето свое
нося болка и омраза.
Да се пазя от света
бе твоята заръка пряма. ...

Отнесе те в своите дълбини морето,
като паднала от висините, мъртва птица.
Само спомените на брега вълните ще изхвърлят!
А аз все не вярвам, че ти си отиде!
Дълбоко, в морето си погребан, ...

Невъзможно...
Да останеш в мислите на вятъра е трудно,
той влюбен е във всичките листа,
ту нежно ги целува или лудо
обладава в танца на страстта. ...

Все някога,
в безбрежен унес,
ще се запомним –
в есенно начало.
И спомен да съм ...

Мълчанието ти пронизва тишината. Сякаш хиляди камбани зазвъняват в главата ми. Въпроси, по-остри от стрели, се забиват в мен. Празният екран на телефона отразява само едно отражение - моето. Пак ли? И този път ли рицарят на бял кон ще се окаже само една химера? А може би Снежната кралица е превърнал ...

Да те забравя ли? Не искам!
Но спомням си пак твойто безразличие.
Толкова любов ти давам,
(хора като теб не са за обичане)
Да стана ли ледена, студена? ...

След всеки удар се вдигаме
и крачка назад не поемаме,
духа си силен запазваме
и право напред продължаваме!
Болката силна преглъщаме, ...

Ти идваш в нощта
и страстта пак разгаряш,
носиш див аромат и вълшебен нектар,
всяко наше докосване жарко е
и подклажда стихиен пожар. ...

В разбитото ми съзнание
е забила нокти любовта.
Неизлекуван от минало страдание,
едвам потулил яростта.
Като приказно сияние, ...

Малко са пътите, когато смълчана съм останала... разпадах се във викове, разлагах се във викове. И след това се събирах от остатъците слюнка в устната кухина - нищожни остатъци след толкова викане...
... Повръща ми се от изкуствена близост само, за да са топли ръцете. А плесен дави думите и се разбя ...

Вкуса ти помня тайно още,
опитвала съм не веднъж...
Хайвер, шампанско и червени рози...
Заспиване във твоя топъл скут.
Пиесата е дълга, всичко се повтаря, ...