> Тази вечер ще си легнеш рано,
> но до късно няма да заспиш.
> Дълбоко ще разчиташ по тавана
> туй, което трябва да решиш.
> ...

Поли Генова - Един живот не е достатъчен
(Eurovision 2009)
(Евровизия 2009)
Im making a list of all that i love about you
The ways i cant live without you ...

Bob Dylan - Lay Lady Lay
Lay, lady, lay, lay across my big brass bed
Lay, lady, lay, lay across my big brass bed
Whatever colors you have in your mind
Ill show them to you and youll see them shine ...

И вече къщата ти не е дом,
откакто тя (внезапно) те напусна.
Прокуди я. Намери си подслон.
Когато изтрезня - бе много късно.
Леглото ти тъгува в самота, ...

А нещо не е в ред със битието.
И нещо не е в ред с самите нас.
До вчера сякаш още бях момчето,
което се присмиваше на глас
на всички необмислени закони ...

Целуни ме!
До мен бъди,
когато те сънувам...
Бълнувам ли –
ще чуеш свойто име... ...

Сама
Виждах я как се усмихва,
говори и смее...
Изглеждаше щастлива,
сякаш нищо не се беше случило ...

Поемам дъх,
но той не ми стига...
Чувствата няма къде да скрия.
Жалки опити да спра да обичам,
че не те желая, до болка отричам... ...

Намери ме.
Защо?
Имаш нужда
от приятел.
Тук съм. ...

Животът – другото му име е загадка…
Човек на стартовата линия поставен -
роден е той да я отгатва!
Стартът е от детски писък известен -
и в този ден... ...

Ти, Море
Пред мене си като на длан.
Море, безкрайно, необятно.
Вълни прииждат към брега,
подгонени от весел вятър. ...

Татко, обичам те и винаги ще те обичам!!!
Как безвъзвратно времето минава
и бавно, тихо идва старостта,
но тя не ни обрича на забрава,
а пише страници за нас във Вечността! ...

Безкрайните пътища
водят ме назад,
ангелите-дяволи
правят рая ад.
В моретата без вода ...

Сънят.
Колко ли неща те разболяват?
Някои хем нарочно,
други и не подозираш.
Омразата какво с теб направи... ...

Унасям се в думи тъй красиви,
опитвайки да нарисувам любовта.
Търся приказки - вълшебни, дивни,
да опишат полета в мен сега.
Притаявам дъх и се потапям ...

Пътят е тесен и прашен -
обувките стари,
а вятърът жегата пали...
На завоя някой отбива -
маслото изтече, ...

Ослепяла ли бях? Не прогледнах
за фаталните твои забежки,
уж си тръгвах, а вечно се връщах,
опрощаваща подлите грешки.
Онемяла ли бях? Не послушах ...

Заем
Взех назаем ценното ти време.
Може би дължа ти златна сума,
но поне кажи ми,
колко струва всяка мила дума! ...

О, Боже, отвори ти небесата
и гръм прати да ме убие...
Да не се мъчи душата,
че отново е самичка...
И нека огън да изпепели сърцето, ...

Излишната ми свобода
разбива небето и земята,
до дълбочината
на техните недра.
Разхвърля ме в поле без посоки, ...

От високо
Протегнала ръчичките нагоре -
стигаха до кръста на бащата -
се молеха очичките без говор:
"Вдигни ме, татенце, на рамената." ...

Обладана от порока,
не исках да повярвам,
че щастие възможно е за мен.
И не за бъдеще копнеех с теб,
а да те накарам да повярваш, ...

По случай празника Свети Валентин, посвещавам това стихотворение на моя приятел. Благодаря ти, че си най-внимателното и добро момче, което съм срещала в живота си!
Моето сладко момче...
Погледът му е като на дете...
Блести по-ярко от най-красивата звезда,
когато ме прегърне, разтреперва моята душа. ...

>> Ще те крещя
>> след всяка седмица с лисичи дири.
>> От трън - на глог, през шепата сачми.
>> Преди край лакътя на петъка ми да отсвири
>> зиг-заг от капки - ...

Портрет
Може би ще дойдеш ти отново тук
и аз ще слушам твоя глас отново,
той е като нежен звук,
той е като мъдро слово. ...

Посветено на всеки, който ще каже: Това не се отнася до мен! :)
Аман от разбирачи!
Какъв е тоя коментар!
Очаквах да ми ръкопляскаш.
За кой се мислиш? А шамар? ...

Аз умирах! Бях на дъното сама!
Около мен имаше само вода…
Страх и ужас… аз умирах… толкова малка…
Борих се, но дъхът ми свърши… жалко…
Агонията ми се стори цяла вечност, ...

Сива картина
и само прах върху нас.
И тази зима отмина,
и тази зима не чух твоя глас.
Сива картина, ...

Сиво-синкави, пламтящи очи, в тях се отразяваше цялата планина, дори и най-високите върхове покрити с вечен сняг, обгърнати в преградката на облаците. Отразяваха се в тези очи вечнозелените елхови гори под заскрежените склонове, сенките криещи се между стволове на двестагодишните дървета. Блестеше и ...

Има за какво да живея!
Днес го разбрах!
За звездите, луната,
слънцето и планината!
За снега, за цветята, ...

Проклятия над Божия ми дар
на Павел Матев и всички неоценени творци
"Кому поетите ни да се молят.
Тълпата е без храм и без олтар.
Остава им разрухата да изрекат на воля ...

Целуни ме
В суровия зимен хлад
на устните ми падна снежинка,
ако поискаш да ме целунеш - вземи я!
Вземи от очите ми болката, ...

"... души на отсечката Самоков - Боровец. По непотвърдени данни автомобилът се е движил с..."
Тази крушка трябва да се смени. Щрак-щрак (ето пак се започва). Щрак-щрак (кога ще тръгваме?). Ето пак се започва:
- Спри да си играеш с ключа, става ли? Не ти е играчка.
(играчка-плачка-играчка-играчка-игр ...

Сава Хашъмов беше от ония личности, които притежават вътрешен усет и вроден интелект. Животът за него представляваше един огромен маскарад, с много фойерверки. В тази зала, той се чувстваше кандидат на голямата награда, "Сър професьор." Това беше върхът. Най-сетне! Всички ръкопляскаха. Чуваше се: "Ч ...

Аз съм художник - без ателие, без завършена картина.
Обикновено рисувам жени. Идват, присядат в гънките на страха си, предпазливо подвиват колене и ги долепят едно до друго. Суетата им облизва матовото лице на огледалото и когато с пестелив жест ги лишавам от последното убежище на срама, се свлича к ...

Животът на човек представлява един непрекъснат низ от учение и натрупване на знания. Ние се раждаме с определени генетични заложби,чието развитие започва да се изгражда още в първите години на нашето съществуване. Преди да тръгнем на училище с помощта на хората около нас се оформя голяма част от наш ...