Искаш да се будя до теб без грим,
да бъдеш отново моя грях любим.
Желаеш отново да се свалим.
Спри се, момче, пак ще се раним!
Знаеш, животът е необратим, ...

Всеки прошляк може да пише за обичта,
но съществува ли нейде, или лъжа е тя...
Чистата, невинната, непорочната любов
може ли да се роди под циничния покров.
Желание, жар от огнена жар бушуват, ...

Wherever you are - Където и да си
Whenever your shadow falls on stony ground
And there's not a hand for you to hold
Whenever the dreams you dream come crashing down
Every time you think of home ...

>> Душата ми е църква. Поклони се!
>> Падни на колене. Като пред Бог!
>> Не ме съди. С вината си приключих,
>> когато осъзнах, че съм човек!
>> ...

Заглавието е пълно клише, как мразя клишетата, но в случая е единственото подходящо. Това обаче няма да е от онези трогателни истории, в които баща учи малкото си момиченце да кара колело или как майка й и държи ръката, докато пише първите си букви. Не, човекът, който се оказа най-важният учител, бе ...

Очакваната вечер настъпи,
градът потъна в тъмнина.
Зад далечните планини в мрака
се показа ярка светлина.
Това е луната - кралицата на нощта, ...

Когато умират люлякови нощи
Пеем "Още има люлякови нощи."
Носиме във себе си измама,
че щом светът ни не е свършил още,
то има време. Време за промяна. ...

- Може би в момента се бориш със себе си, а Филип.
- Въпреки всичко съм шокиран - отвърна литературният герой.
- Знам, че е така, но те сами си го причиниха. Много преди ти или аз да ги познаваме.
- Виждам.
Кристиян се обърна на стола и се взря в очите му. ...

„Който вкарва дявола в ада, той на Бога угажда." – поговорка
Братове
Дяволе, ти, биле омайно,
Демоне, сине, пълен си с тайни.
Ангелът, брат ти, пирува във ада, ...

Срещнах те в един пролетен ден. Паркът, където често се разхождах, се къпеше в зеленина и омайващата песен на птичките го превръщаха в райско място. Между дърветата се промъкваха слънчеви лъчи и весело се гонеха по земята. Вървях без цел и посока. Наслаждавах се на всеки миг прекаран на това райско ...

Защо така студено се държиш сега,
какво направих, и кога,
сърцето ти на моменти изстива,
защо съмнението не си отива?
Любовта ни е голяма, ...

ПОСЛЕДНА КАПКА КРЪВ
Той те гледа през нощта,
докато ти си някъде сама.
Гледа те с бялото си лице
и слуша ритъма на твоето сърце. ...

Тази сутрин ми се стори, че изгревът се случи по-бърз и прощално кръгъл. Потичах по ивицата в топлите следи на нощната вода и надникнах крадешком в торбичката на събирача на загубени вещи.
След две кафета със сметана и много захар завладях с шареното тяло на мексиканската си рогозка своето място – н ...

>>> по-писклива
>>> от флейта ледена на зимен вятър
>>>
>>> бучаща
>>> сякаш е разсърдено море ...

Моя земя
Красива си... И някак
си безбрежна....
(Потъва погледът в безкрайността.)
Наситена на слънце ...

От горчивата чаша пил съм аз много
и знам, че съдбите ни са в нашите ръце,
но всеки има болка скрита вътре в него,
а от всички най-много в моето сърце!
Често може, да се види в очите ми тъгата, ...

Само усмивка...
вещае надежда нова
сред тишината!

Със теб мечтаехме веднъж
за слънце и за пеперуди,
но дъжд ни плисна изведнъж,
направи ни щастливо луди.
Красиви, влюбени и мокри ...

Спомени изтъркани са оставили следи...
Открих те в отминалите красиви дни...
Сезоните заличиха всичките ни нощи...
А слънцето роди нов ден без теб...
Денят, който е оставил път към теб... ...

Болка,
мъка,
самота...
Ти ли затвори онази врата,
що водеше до мечтите... ...

My brother, you love her
But don't give up your instincts
Hang onto you know what
They'll be gone fast as you blink
They're trained to seduce you ...

Все пак, нещо ми се губи...
Спомням си белия тунел. Спомням си ярката светлина. Спомням си колко плътно залепнах за обвивката си - онова ревящо посиняло бебе, което обливаха с вода от чешмата. Залепнах за гръбчето му. И за коремчето. Не и за главата. Там все още бе препълнено с ужас. Вкопчих се в съ ...

Да бях цигарен дим,
издишан с топлина
през квадратчетата на комарника.
Да се разсея
под студенината на деня ...

Преминах през съмнения и грешки,
съдби човешки много опознах,
достойно срещах упреци най-тежки,
но мъдрост да намеря не успях.
Превърнах се в листо от детелина, ...

Убийците на времето
- А-а... Вие! По кой член?
- За предумишлено.
- А-ха, ясно. Признавате ли?
- Признавам! ...