За "бели" дни и общо бъдеще мечтахме,
за вечно приятелство се клехме,
смели желания, бъдещи копнежи споделяхме,
всичко по равно на две сърца деляхме.
Звездите красиви,залезите омайни гледахме, ...

Трябва да се счупя,
за да се усетя цяла.
Трябва да се срутя,
за да се сглобя.
Първо черна, после бяла. ...

Не ме разплаквай. Помня го плача.
И се зарекох вече да не плача.
Не я измисляй дългата луна,
не ми припомняй нощите-палачи.
Не ме събуждай. Искам да съм сън, ...

Ръцете ми - цвете са в пустиня.
Очите ми - светулки в тъмнината.
Сълзата ми - отронена бавно.
О, любов, къде си? Ела поне за малко.
Докосни нежно косите ми, ...

Излизаш да се разходиш
да се разсееш от изнервящото сиво ежедневие,
да пиеш по кафе с приятели добри.
Нощ толкова приятна и тиха,
напомняща ти за онези летни вечери, ...

Промените са хубаво нещо, ще кажат някои, други пък - че са необходими.
Каквото и да ми казват другите се убедих, че те са просто неизбежни.
На повечето от нас ежедневно ни се налага да се справяме с всякакви трудности. Начинанията ни, дори и нравите ни, търпят промени. И макар и да не вярвам,
че чо ...

Това, което искам да ти кажа
е, че те обичам, скъпи мой!
И любовта си с нежност аз да ти докажа!
Желая да си вечно само мой!
Да те даря със всичко, от което се нуждаеш! ...

Отлитат дните бледо смирени,
приема ги безкрая в своя покой,
чувства в сърцето отдавна стаени,
беэстрастното време отнася ги в рой.
Не ще ги по пътя слънце огрее, ...

този път
ще оставя нощта
да пофлиртува с мен
както пчеличката
с тичинката на цветчето ...

Преплетени пътеки... асфалтово черни,
от призма пречупени в еднакъв калъп,
остри думи лютят в очите неверни,
човещината май вече превила е гръб.
Угасват искриците в нежната длан... ...

Усмивка...
Дали за това, че не можах да открия
вратата на вярата и добротата в мен.
Или защото съм много ранима,
като стъкло се чупя всеки ден. ...

Подари ми усмивка,
за която силно копнея,
подари ми усмивка,
когато тъжа или когато се смея.
Подари ми усмивка, ...

Да просиш любов не си заслужава,
да искаш да те обичат е грях,
цял живот за любим да се бориш
е нелепа и грозна съдба!
Да търсиш щастие, където ...

Остана ли сама накрая,
ще бъда като призрачна луна,
потънала в небесния безкрай
на многохилядния звезден рай.
Но щом зората зазори, ...

Пожари, огън и любов.
Мечти и блянове.
Сега сме други и светът е сякаш нов.
Надеждите ни хранени, останали във времето са като зов.
Сега е друго. По-далечни сме. ...

Аз обичам да те гледам,
аз за теб обичам да мечтая,
мечтая, но не, не те желая.
Не вярвах, че те има, съвършеният ми Бог!
Така прекрасен, като диамант в пустиня. ...

Тя идваше бавно и незабелязано.
Тя беше тиха и красива.
Тя беше чувство, желание, вдъхновение...
Обичаше дъжда.
Беше толкова жива и откровена, че понякога разплакваше небето и заспалите там. ...

Не те ли носи на криле,
не те ли пази от всички страхове?
Като ангел в нощта
спуска се една ръка...
Протягаш се за обичта, ...

с горест скрита във сърцата
гледат и се молят те
с тиха нежност на луната.
Колко трепетни души
в тихи нощи сребролунни ...

Умря поетът на принцесата,
във замък от мечти и погледи!
Не се събуди принцът от пиесата!
Останали са само спомени!
Умря - на разказа в есенцията ...

Илюзорно
Устремът е моята инерция -
тази, с която по навик обичам,
тази, с която по навик те търся
и тази, която наивно отричам. ...

Стоя самичка с поглед, вперен в небесата.
От остър писък наруши се тишината.
Падна от небето малко птиче бяло,
опитваше се, но не беше оцеляло.
А другарчето му, тъй самотно и ранено, ...

Кой реши
да ни озаглави, че ще сме хора?
Кой реши
да заблуди света,
че ще живурка в служба на нищожния човек? ...

Аз не притихвам вече. Като тях.
Не съм притихнала.
И днеска
по лицето ми
наместо сълзи ...

Пресъхнали устни потрепнаха в мрака,
проклинайки онзи ден,
в който се докоснах до тебе,
в който ти обеща да си до мен.
Запали пожар в душата ми, ...

МЪЖ
Пред теб планини не сривах.
И кули Вавилонски не градих.
До Африка не стигнах дива.
Препънах се във моя стих. ...

По бузите се стекоха
горчивите й сълзи.
Стоеше свита
в празната стая.
Белите замръзнали ръце ...

... И този дъжд валя с години,
но аз си чаках цветната дъга.
И най-накрая тя изгря!
Сега какво да правя?!
Ще живея аз под нея, ...

Умора есенна ли ме обзе,
или пък уморена е душата,
ден и нощ тя обич да краде,
единствено в съюз със самотата...
Виновна ли е нещо есента, ...

Всичко в живота отрекла съм,
той с лека ръка мен поруга
и в нощите тихичко плакала,
сломена от своята тъгa.
И смисъла съм изгубила, ...

Цвети
Щастлив съм аз, че си до мене,
че ти си моята звезда,
аз падам вече на колене
и откривам мойта свобода. ...

В душата ми
не е подредено...
Дали е виновна
самотата,
че все размествам ...

Късно
Беше късно, никой не усети
как птиците отлитнаха на юг.
Безмълвно, но със скрита песен,
оставиха мълчанието си тук. ...

Днес имаме повод за поглед назад,
за спомени летни, за спомени зимни...
В борби ежедневни, възходи и спад,
преминахме двайсет съвместни години!
И сякаш бе вчера, почти на игра, ...

Нощем е най-самотно и тихо. Тогава най-лесно се плаче. Тогава най-много ми липсваш. Тогава спомените са най-болезнени. Тогава най-трудно се диша. Тогава най-често се моля. Тогава най-малко се спи. Тогава времето минава най-бавно. Тогава отговорите са най-неясни. Тогава най-силно те обичам. Тогава са ...

>>> По повод: "Животът е театър и всички ние сме актьори. Каква роля ще играеш... зависи само от теб!"
>>>
>>> Това беше чисто нова пиеса.
>>> И още докато пада тази завеса,
>>> животът заповядва отново: "ИГРАЙ!" ...

"Love Bug"
Called you for the first time yesterday
Finally found the missing part of me
Felt so close but you were far away
Left me without anything to say ...

Докато не умра
Докато не умра.
Ще пролея сърцето си за теб, за теб.
Докато не умра.
Ще пролея сърцето си за теб. ...

Φεγγάρι μου χλωμό
Μεσ' το άδειο σπίτι μπαίνω
τ'άρωμα σου ανασαίνω
λιώνω που δεν είσαι πια εδώ
Σε θυμάμαι κι αρρωσταίνω ...