Любовен блян
Храм издигнал бях
за теб и любовта ми.
В амвона с балдахин покрих
аз твоя лик. ...

Смири се
СМИРИ, Душа, размирната си скръб
и повери на есента безбрежна
въздишките на твойта песен нежна,
утехата на твоя спомен скъп! ...

Забравено танго
през годините скита,
с изподрано облекло
то пак се съблича -
няма блясък и фалш, ...

Тази нощ от пепелта, в която ме превърна,
ще се изправя и към живота ще се върна,
тази нощ, кълна се и го запомни,
не ще позволя и друг да ме нарани.
Една любов, изпълнена с болка и тъга, ...

"Спомените винаги изгарят трудно."
Сергей Лукяненко - Студени играчки са звездите
Потръпнах от спомени в хладната есен.
Разпалих камината с шепа писма
и няколко снимки - отминала песен ...

Открий ме
в своята
Болка, ти,
необятна любов.
Докосни ме ...

Ранени са ми мислите. От бързане.
Не ги изслушвам никога до края.
През куп за грош се втурвам да оправям
бакиите на близки
и приятели... ...

Мислех си...
Мислех си... различен!
Молех се... отчаян!
Може би така е писано - да кървя до самия край!
Крещях... очаквах отговор! ...

Защо ти тъй ми липсваш,
както никой досега,
сякаш душата попаднала е в самота,
защо сърцето изпълни се с тъга?
Защо всеки наш спомен ...

Като отшумяла мелодия е за някои,
но за мен тя е призрак от минало,
като нещо след по-добри дни
и като рана, отдавна затворена...
Но няма кой да я съживи! ...

Има отговори предизвикани...
Задрънчават с простички послания
и с вярно и трептящо вдишване,
на невъзможна и жестока истина...
Даже и на ум не се съпротивяват ...

Помня първата ни среща.
Как дойде и с поглед ме озари.
Как ме докосна и нещо в мене започна да гори.
А ти помниш ли?
Времето, прекарано с теб. ...

БЪДНИК
Запалих бели свещи
върху камина от мечти.
Бъдникът предрича срещи,
а останах сам. Почти. ...

Възбуждат ме зверски неща.
Губя се в ъглите на изкривено подсъзнание
и там е пълно с унижение и изгубена свобода,
пълно е с болка, подчинение и наказание.
Изгубена съм в света, който ...

***
Разкъсани, кървави струни
в гърдите ни бавно валят...
И няма ни... Господи, спри ни...
да спъваме себе си в плът! ...

ГЛЕЗЕНОТО ЩЪРКЕЛЧЕ
Сред дъбрави се гушеше китно забравено селце. Никой вече не го помни, баби и няколко старци доизживяват мирно дните си, а внуците все по-рядко се сещат за белосаните къщички, старата каменна църквица и порутеното школо. Само щъркелите всяка пролет редовно се връщат да излюпят и от ...

Къщата - пак си е същата.
Стрехите - приютили надежда.
В този дом с радост се връщам,
старата ябълка клоните свежда.
Някой ме чака там тихо, със трепет, ...

Добра съм - доколкото мога,
съпричастна в радост и тъга,
с трудностите боря се смело,
трудно прекланям аз глава.
Доверявам се на всеки ...

ТИ ли си?... Не?... А кой?
АЗ?... И там ли всъщност МЕ има?
Тук навярно съм ТОЙ!
Значи ставаме трима.
ТИ и ТОЙ щом са АЗ, ...

какво ли от това,
щом в живота с друг
семейството деля.
Ребус нерешим е,
букви не намирам. ...

Среднощен влак към теб препуска,
летовници, емоцийте не спят,
отново морската вихрушка
бунтува вашите тела.
В очакване е Варненската гара, ...

Скрил болката
Скрил болката аз дълго чаках,
търсих тъй утеха неразбрана,
потъващ, давещ се, умиращ,
грях и болка смърт ужасна. ...

Не те поканих аз на среща.
Тъй неочаквано пред мен се появи.
Очите сведох и с въздишка,
едва прошепнах: "Здравей и как си... и..."
От устните ти нежност се отрони. ...

О, най-прекрасна, само ти...
Да, само ти с обичта си,
земно докосваща,
успя да стоплиш сърцето ми.
Само ти вълнуваш ...

Години наред
все някой те наказваше с мълчание,
но ти напук,
със поетичния си пистолет
застрелваше ги с думи многоказващи... ...

За последно
(Аз просто си отивам)
Сбогувай се,
преди да съм си тръгнала
от теб и този свят ...

В дланта
на есенно листо
снегът
за през нощта
се приютява. ...

Не вярвах толкоз лесно да си кажа,
че ти си имаш свои светове
и в тях едва ли искаш да поканиш
една жена - пораснало дете.
Една жена, готова да обича, ...

Аз не искам да знам
за какво си дошъл.
Зная само, че много
исках да дойдеш.
Не. Не стой на вратата отвън, ...