"Поэтом можешь ты не быть,
Но гражданином быть обязан."
Некрасов
Достойнството е това, което ни прави истински личности. То върви ръка за ръка със самоуважението, справедливостта, благородството... Да си достоен означава да отстояваш принципите и убежденията си, независимо от конюнктурата на деня. И ...

Не те познавам - сигурно дошъл си
от приказката, дето я сънувах.
Добрия принц, препускал нощем
принцесата, за да целуне.
От де се взе, аз винаги заключвам - ...

Сърце от болка
С последната надежда на деня,
Ъгълът на стаята позната.
Разцъфват спомени прекрасни.
Цветя и радост. О, мечти! ...

Лунна светлина
Годините натрупани и бавно
притискат раменете с товар:
прегърбваш се и някак си безславно
загасва в сърцето ти пожар. ...

Животът е сцена
Животът е сцена
и ние играем ...
Времето – пясък,
от пръсти изтичащ... ...

Музика : http://www.vbox7.com/play:6d7ecb84
Като дърво, разклонено и голо,
превивам гръб пред есента.
Не помня от кога не съм се смяла -
в очите ми реки текат. ...

Разчупено за хиляди крила-
отлита лятото...
Във златна къща от листо
заспива паяк.
Велико повторение...

Твоят поет
Рози алени и макове,
аз набрах за теб букет.
В нищо аз не съм еднакъв,
аз съм твоят млад поет! ...

Нетипично профилирана,
на привидното с обвивката
и с присъствие накитена
без клишета лъскави...
С великолепие на синьо ...

Никотин
Спирала дим прокарва бавно
пръсти нежни през гърло жадно,
задоволявайки таз жажда за отрова,
издишвайки, моли за нова. ...

Не съм виновен,
не ме вини,
виновни са само твоите очи...
ту пламенно жарки - горящ фонтан,
ту гальовно нежни - чаровен блян, ...

Карам с висока скорост по мокър път. Бързам, за да успея да стигна навреме у дома. Няма да успея за два часа да стигна до Видин. Жалко, та аз винаги съм била стриктна и държа на дадена от мен дума.
Ще побързам, децата ми ме чакат. Мъжат ми и милата ми майка - също.
ТРЯС... УДАР... НЯМАМ ВЪЗДУХ, НЕЩО ...

Чувам името си в гора от спомени,
виждам мислите си в облак от лудост,
докосвам мечтите си от Рая изгонени...
Нима нереална е тук тази хубост?
Желая душата ми тихо да плаче, ...

Блян...
Защо луната толкова бързо изгря?
Къде изчезнаха миговете светлина?
Защо леден вятър през косите прокарва пръсти?
Защо изчезна нежен бриз с ухание на сълзи? ...

Истината е преди всичко! Но не винаги се осмеляваме да я изречем.
Често губим от това, често сълзи се леят, но най-често боли от неизречените истини!
Не винаги оценяваме това, което имаме.
Не винаги се борим за това, което искаме.
Но винаги, когато загубим ценното, което сме имали, оценяваме факта, ...

30.07.08
Момче, момиче и полупразна бутилка водка
Той беше гладичък и равен. Напълно плосък. Само зърната на гърдите му бяха релефни и се очертаваха - като пришити копчета. Като на плюшена играчка... е, не, че някой слага зърна на плюшените играчки де... ама ако слагаха, т.е. ако някой реши да сложи ...

Сънувам и шептя в съня си.
Сънувам приказния свят,
във който давам израз на гнева си,
и който е самият Ад.
Сънувам как крещя във бездна, ...

Никога Роден!
Не усещаш ли студа, който връхлита?
Като приближаващата се буря!
Нищо по-различно от обичайното,
нищо по-добро от предишното! ...

Усещам тишината как пораства
В памет на баща ми...
Септември скъса броеницата
жестоко и непреднамерено.
Зърната и, превърнати във липса, ...

Всяка нощ, когато съм сам,
искам да избягам от всичко.
Ала не мога, затова, защото
сърцето ми по-ледено е от всякога!
Искам да бягам дълго и да отида там, ...

Не, не съм се влюбила, не съм!
Понякога аз просто се увличам...
Ще отмине скоро, както сън
в забравен пламък се облича.
Ще те бленувам, малко ще боли... ...

Осъмнах на брега на тишината.
Зад мен - скали от тъмни векове
рисуваха замислено платната
на кораб, имал някога море.
На този бряг защо дойдох, не зная. ...

Ослепи ли те моята сянка,
вряза ли се
направо в гърдите ти,
на пресекулки ли дишаш,
и изобщо - ...

Заставаш ти
на колене сега.
И молиш се
за лъч от светлина.
За малката частица, ...

Живея в свят, който ти не разбираш...
Свят, където всичко е измама,
свят, където аз сама останах!
Свят, потънал в болки и мечти,
свят, който аз сама си сътворих! ...

Пропуснах поредния залез красив.
Избърсах си челото с мръсна ръка.
И думи разпръснати сметох във стих.
По лунна пътека пристига нощта.

Аз връщам се в моя град,
ухаещ на любов, липи.
Художници, поети тук не спят,
даряват с радост и звезди...
Улиците пак са същите, ...

Изтръгната от писъка на времето,
танцува боса с вятъра студен
молитва, потопена в светлото
на тих копнеж, предоблачно смутен.
Затоплила посоките му северни, ...

Сърцето ми пощада търси,
тупка с идващите дни,
чака някакво желание,
което може би ще се осъществи.
Намерих ключа от романа, ...

От тайнства сътворена,
от дъжд и есенни листа,
на света съм аз родена,
в час на пустота...
Напоена съм с отрова. ...