Твоето име ми носи носталгия...
и всеки спомен ми напомня за теб,
всичко вече някак ми тежи,
нещо ми липсва, потънах в апатия...
Няма кой да ме прегръща, ...

Пустее огледалото във коридора,
потъва самотно в нощта,
стене тихо и скърби,
иска пак да погледнат в него онези хубави очи...
Как щастливо усмихваше се тя, ...

На където и да тръгна сега...
Не искам да тръгвам на никъде,
да си остана, искам, при теб.
На където и да тръгна сега,
всеки път води към теб, ...

Не усещайки диханието, не чувствайки студа, болката...
на място, където всички са единни, без болка – няма зло!
Само едно остава, спомена за всички години – ще помня!
Дали ако си отида, някой ще помни онзи, който никога и не си отиде?
Дали е така или просто, защото никой, никога не го видя? ...

РЕАЛНОСТ
Хей, реалност,
подобна на цвете,
със тебе се дебнем –
ти мене, аз тебе, ...

извървявам разстоянието
по конец
вързан на ръката
с три възела
докато чакам да се случи ...

Мигновение
обяснение
после още
едно
откровение. ...

Всяка хубава жена,
има си по двама тя!
Всяка сладурнка е добра,
мине ли край тебе тя!
Купи и нещо за късмет, ...

Пред мен се раждаха
отново хоризонти.
Зад мен - умираха дори
най-цветните ми спомени.
Пред мен - струеше светлина, ...

Обичам те аз, без да го желая,
желая те, не мога да отричам.
Със тебе искам да си поиграя,
във тебе искам, мили, да се вричам.
На воля да крещя аз твойто име, ...

Отражения 12
Ревността е като бурен, който се загнездва в сърцето на човек със силно развито чувство за собственост и неосъзната склонност към мазохизъм.
Георги Гълъбов

Сълзите ми рисуват болка
върху изтръпналото ми лице!
Вината ме пронизва тъй жестоко
и стрела забивам в изстиналото си сърце!
Това не мога аз да си простя! ...

Две тела са се вплели в едно цяло, като слънце и луна...
Звездите са изпопадали от небето, като пороен звезден дъжд.
Твоето лице е осветило всяка част от моята самота...
И аз съм се превърнал в божествено дихание...
Ухая на любов, в която се загубва всяка мисъл. ...

Смехът ти нека да кънти
по уличните калдъръми празни,
да тропа неприлично по врати
и шепне огнени съблазни.
Времето да си лети, ...

IN MEMORIAN
Тази вечер ще залостя вратата.
Ще остана самичка със себе си.
Във жарта ще догарят дървата,
а аз ще мисля за тебе... ...

Пада дървото. Резачка жестока
прогонва и птица, и звяр.
А на човека не трепва окото –
сега той е тук господар.
Падат дървета – вековни и горди, ...

"Всяка песен
е едно затихване на любовта.
Всяко светило -
едно затихване на времето.
Един възел във времето. ...

Бог създаде хората от кал. Създаде ги по свой образ и ги пусна по земята.
Хората искаха да Му се поклонят, но не знаеха накъде да се обърнат, затова издигнаха богове от злато. Издигнаха ги по свой образ. И на тези богове принесоха даровете си.
Но боговете мълчаха и хората се ядосаха. Грабнаха чукове ...

Погледът ми разкъсва дрехата ти и дъхът ти ме омайва с дива бяс...
Строшавам илюзиите си на парчета - малки, но с плътност на новозараждаща се Вселена и потъвам в гърдите ти с трясък...
Обуздавам ръцете ти страстни с хлад и мокър пясък поляга върху дланите ти гледащи небето... Разкривам пред очите т ...

Небето
Небето прилича на късче хартия,
където художник рисува със четка,
ту бяло, ту синьо, ту сребърно сиво -
вълшебства се крият в магичната гледка. ...

NANA – GOD
Psalm 23, The Lord Our Shepherd:
The Lord is my shepherd, I have everything I need, He lets me wrest in fields of
Green grass and leeds my to quite pools of fresh water – He gives me new strenght
He guides me in the right oath as he has promised – Even if I go thru the deepest ...

беше бледа
мъничка като прашинка
недоловима почти
отникъде появи се
в мен зазвъни ...

Чувам гласове! Те ме объркват...
Сълза след сълза, капе моята душа. Падам надолу! Падам или ставам, не зная... Тези гласове, те ме карат да полудявам... Срина се и последната стена, крепяща ме на този свят.
Спаси ме! Спаси ме от идващия хаос...
Виждам как животът в мен си отива. Оставяйки броени мин ...

Устремен политаш надолу,
към бездната разперил криле
и времето сякаш е спряло,
и чуваш го как те зове.
Викаш за помощ да дойде, ...

Да дойдеш... изгревно...
Пусто е без теб...
на мръкване...
когато се прибират
по гнездата ...

Страх безумен ме обзема,
живота той - от мен отнема.
Срещу него не мога да се боря,
в тялото ми той сипе отрова.
Не виждам смисъл битката до край да доведа, ...

Сълза
Една сълза от мъка причинена.
Не виждам вече твоето лице.
Една сълза от теб бе сътворена,
излязла тя от моето сърце.

Обичам те... и всичко сякаш
е вече казано, мълчи...
Не виждаш ли как светят в мрака
за теб две влюбени очи....
Обичам те... и всичко сякаш ...

Знам, малка съм за тази игра,
наречена с вълшебната думичка: любовта.
Знам, аз училището трябва да гледам,
но какво да правя като видях момчето на мечтите си?
Като в приказките той бе на бял кон, ...