ТЕАТЪР
Вятър свисти по гънките на стария афиш.
Дъждът мастилените сълзи е зацапал.
Вратите свирят с последния клавиш.
А гримьорната е още със дъх на грапа. ...

Плахи, устните ми търсят
път към terra voluptuousness*
И са жадни, а не бързат -
очертават в сладък унес.
Тихи, мислите ми дремят... ...

Непристъпна е болката.
С теб оградена.
До бодливата тел
на ръцете ти крачи.
Все нататък, ...

Страдание и болка си,
рана и сълзи,
но желан, очакван
и търсен си оставаш ти!
Страданието ще превъзмогна, ...

Аз знам...
Тук си - ето те до мен,
целуваш ме, "Обичам те" ми казваш;
и не се чувствам като в плен,
а като летяща птичка в небесата! ...

Скелетът под леглото покрит е с много прах.
И вътре в гардероба има парче страх...
Отдавна не съм разчиствала ъглите,
там по навик си държа метлите.
И доста прах събра се на полицата, ...

Един до друг сме в тъмнината
и ти ме гледаш възмутен.
Съмнения раздират ти душата
и знам, не вярваш вече в мен.
Обичам те! Нима не чувстваш? ...

Захвърлих и последната си риза,
наметната от теб преди да тръгнеш.
Ревера И душата ми изгриза, а...
колко струваше за миг да ме прегърнеш!
Изпълни и последната си роля, ...

Ако си тръгнеш - значи не обичаш,
без обич - по-добре да няма.
Да няма - спомени отлитат,
отлитайки и диря не остава.
Небето си синее както вчера, ...

Самотен изстрел във небето проехтя.
Отчаян крясък от гърлото на снайпер.
Животът му на кинолента се събра,
а по костюмът - отпечатъци от грайфер.
Настъпваха го,само че като умря, ...

Всичко започна преди няколко месеца. Имах приятел, с който бяхме неразделни. Две години живеехме заедно и се обичахме, дори вече мислехме за сватба... Докато не срещнах мъжът,който открадна сърцето ми...
С приятеля ми, който се казва Тихомир, решихме да заминем за чужбина, за да спечелим пари и да с ...

Последната ти болка и измяна
(Когато се изгубих в огледалото…)
Когато се изгубих
в огледалото,
ти търсещи ръце към мен ...

НЕ ЖЕЛАЯ ДА ТЕ ВИЖДАМ
Ти отново се завръщаш,
но нали отрече се от мен,
нали излъга ме, нали избяга,
не си ли спомняш онзи ден? ...

Да ме срещнеш, няма вече,
дори там, в своя мъжки сън.
Дойде зъл дух и ме отвлече,
далече съм, там някъде навън.
Да ме видиш, не, няма повече, ...

"Назад се не връща щастливият миг"
Хайне
Жареше слънцето, сияеше денят,
с радост в душата пристъпвах в града,
всичко за мен бе сякаш сън, ...

Не се родих, за да вървя
по нечии следи!
Не се родих, за да съм безсилна
пред съдбата!
Не се родих, за да винят ...

Недей крещя!!!
От викове
безпомощни
замаян съм,
главата ме боли. ...

Аз и ти,
и отражение на отминали далечни дни.
Аз и ти,
и съжаление за това, че вече сме сами.
Аз и ти, ...

Душа "на две" във мрака стене,
копнеейки да стане цяла тя.
Химера е, тя знай - в туй робско племе
сред множеството праведни чеда.
Защо? - се пита тя разполовена. ...

ЗАБРАВИ МЕ
Да те забравя ли?
Забравя ли се слънцето през зимата?
Забравят ли пчелите
аромата на акациите? ...

Ще ме обичаш ли?
Ще ме обичаш ли, когато съм уплашен,
ще ми прощаваш ли, когато съм суров,
ще ме целуваш ли, когато съм угрижен,
ще ме милваш ли, когато съм ревнив? ...

Гар Ван крачи през гората без да бърза за никъде - просто се наслаждава на топлината на следобедното слънце и великолепните ранноесенни багри, когато... Жжж... жжж... жжж... Източникът на жуженето се оказа малкото драконче Дра Кон Чо, което лети около една шишарка и си мърмори нещо под нос. След кат ...

От очите на Бога ли капят сълзи?
... Или есенен дъжд вън вали?
Или тихо, на пръсти, полека едва
е дошла пак внезапна при нас есента?
И подобно старица, в шепа сбрала трохи, ...

Тровя залезите мъртво пияни в теб.
В картините ми се чукат черни котки с восъчен сладолед,
те мечтаят мрака в моята душа.
Където кръвта пада със есенните листа,
където мислите са разпиляни гарванови пера. ...

Имахме едни ръце,
имахме едно сърце,
имахме една душа,
имахме едно тяло,
имахме едни очи, ...

по картината на П. Йосифова "Пътеката"
В пътеката ми има буци пръст.
Един ли, два ли пъти се препъвах.
Крайпътното дърво е моят кръст.
Жив е - нали със сълзи го поливах. ...

"Аз връщам се при теб, когато..."
"Притвори ли вратата, сине,
ела, до мене приседни,
сложи глава на майчиното рамо
и мъката си изплачи..." ...

Неплануваното пътуване, което трябваше да е с влак
Преди няколко дни ми се обади майка ми и ми съобщи, че е време да отивам в Гърция, защото на миналогодишния ми шеф му е писнало да ме чака и си търси работници. Но за първи път от 10 години не ми пукаше дали ще работя това лято или не. Затова реших ...