Не чети писмата тъжни,
аз ще дойда вместо тях.
С теб не сме си с нищо длъжни,
плачем с тебе заедно до смях.
Не изгаряй още моста, ...

Първи цвят.
Първа любов.
Първи надежди за по-добър Живот.
Първа Пролет!
Първа целувка. ...

Времето навън е студено
и ти си далече от мен.
Искрица и ще възкръсна опламенена,
и не ще ме плаши идващият ден.
Дъждът измива ми тъгата, ...

Очите ти - весели светулки,
усмивката ти - палав лъч,
поглеждаш ме
и всичко в мене грейва,
обичам твоя детски глъч. ...

Небрежен съм, относно облеклото...
Педантен съм, относно точността...
Сметаната обичам, на живота,
надгарчането мразя, на греха.
Приятелите - знаят, че ме имат ...

Ръцете ми треперят, сърцето бие силно.
Опитвам се думите да подредя,
ех, не намирам аз такива... няма.
Искам да ти кажа толкова много!
Може би страхът не позволява, ...

Без сълзи да плачеш в съновидения от истини, загубили тъгата си, без вода да пълниш небесното безвремие със спомени.
Да будиш слепите желания на жаждата, за да потулиш срамната заплаха от забвение.
Да разстилаш жертвени нозе в лицето на безсрамни очаквания и да грабиш от миговете на нестихваща потре ...

"Бъди с мен! Ще ти сваля звездите".
Това ми казват хиляди мъже.
"Моля те! Поне опитай",
но всеки път им казвам "Не!"
"За мен си най-красивото момиче!" ...

Една звезда като сълза
проблясна в миглите на мрака -
премигна изненадано нощта,
луната скри се във клонака.
Небето тихичко запя ...

Аз чакам, а теб пак те няма. Дали отново си с нея или просто бродиш по улиците? Аз стоя със снимката в ръцете си и виждам сълзите как леко се спускат по нея. Докосвам я с ръка, с надеждата да усетя топлината ти, но това е само една снимка. Теб отново те няма. Дали си с нея, а аз - сама в тъмнината? ...

Без думи
Когато земята се пропука,
да вземе нечия душа,
пространството мълчи насреща
и казва всичко с тишина. ...

(само за мъже)
(посветено на моя приятел Русин)
Питаш колко ли струвате,
когато флиртувате
без да умувате. ...

Нали си спомняш
онзи пясъчен часовник,
който неотдавна на скрина сложи -
да отмерва времето
на нашите мечти? ...

Имам нужда... от приятелска прегръдка
и непременно... от усет за любов...
От добро или от лошо да претръпна,
от мен да изкарам образа ревящ...
Да сглобя личната си история ...

* * *
Приклекнала на малката тераса
във ъгъла присвита под звездите,
чертите са извити до гримаса
във опита, да спрат сълзите... ...

Влюбих се, но не така набързо, по ученически - за ден-два, а така, както човек обича с цялото си сърце и душа, както се случва веднъж, дваж през целия живот. И знам, че е истинско, не поради купища причини - те дойдоха в последствие, а просто разбрах. Тя ме докосна истински и чисто с един поглед за ...

- Свободно, сержант. Седнете тук, моля. Вие сте сержант Раул Ернандес, личен идентификационен номер UF3885536S016327, така ли е?
- Да, сър. Сектор "Мохаве" от Базата на Обединените Сили, втори батальон.
- Аз съм полковник Дезмънд Колман, началник-щаб на Сектор "Мохаве".
- Да, сър. Искам да кажа, тов ...

Рисувам
спомени
по тъмните
стъкла;
мълча си ...

Мило мое мече, в първи клас съм вече.
Аз докато пиша, ти недей въздиша.
Тъжен не бъди, а ми помогни
буквите да пиша чисто и четливо.
И пак ще си играем, приятелче сиво! ...

Недей ми казва нищо,
продължавай да мълчиш!
В погледа ти има нещо.
Не можеш да го скриеш...
Но няма да ти кажа аз, ...

Душата ми - борба от чувства,
като смес от контрастни аромати.
Сърцето ми - объркано до лудост,
като в лабиринти непознати.
Кое е истинско и кое фалшиво, ...

Ще престанеме ли да сънуваме,
че сме с теб един до друг,
и целувки жадни и бленувани
с обич с теб да си дариме!!!
Очи, изпълнени с любов, ...

Когато думите не стигат.
Когато не можеш да си обясниш неща!
Когато липсва яснота.
По редовете на белия лист, когато е празно -
в душата също е тъй тясно понякога! ...

И каквото се случи, беше толкова лично,
че не може със думи да бъде описано.
И се учих без тях до смърт да обичам,
а след нея се учих отново да дишам.
Как можах да те срещна, точно когато ...

... Вчера се отбих в църквата, която се строи с мое дарение да проверя до къде са стигнали. Оказа се, че строежът е почти приключен и се осъществяват довършителните работи - външните и вътрешни мазилки, инсталации, дограми и др., както и изографисването на иконите. Онова копеле - художникът - едно б ...

Буди се градът в бял кожух,
вятър гони пак мъглата,
носят се снежинки, меки като пух,
от танца морни заспиват на земята.
Зад големия стобор тогава ...

На двора стар аз портата отварям
и влизам в него сякаш беше вчера.
А бе златна есен и капеха листата.
Дошло бе време да започва гроздобера.
И с тая моя първа крачка ...

- Искам те! - прошепна тя.
- Не може! - отвърна й той.
- Защо?
- Прекалено си малка.
- Но аз наистина искам... ...

Надежда
Самотата се стеле в коприна.
В две обречени, тъжни очи.
Още чакам вратата старинна
в полунощ да изплаче: "Стани!" ...

Иска ми се да съм до теб сега,
да се будя до теб в нощта.
Иска ми се както никоя
до сега да ме обичаш все така.
Иска ми се таз' сълза ...

Загнезден
в коридорите на мислите -
незнаещ
те искам,
ме водиш ...

Лунна тишина,
гробна самота,
една-единствена душа
скита се безцелно - сама.
Отровена от хиляди лъжи, ...

Равни възможности за всички
Един е беден, друг богат, трети с някакво увреждане, пети с някакъв друг проблем, защото аз не познавам такъв човек, който да няма нещо, което да не му е наред, но всички ние искаме едно и също - любов, щастие, дом, работа, семейство. Въобще това са съвсем нормални нужди. ...

Животът ми е като градски транспорт
в изплетения от нерви столичен град.
През почивните дни е лъскав комфорт,
в понеделник сутрин прилича на ад.
Понякога зациклям във задръстване ...