Прекрасно навън е! Чудесно е времето!
Вярвай, че Чудото не те е отминало!
Земята се крие, натежала от бремето.
Ябълков град по градините.
Глухо целуват земята, със стон. ...

Винаги, когато съм бил аз!
В смелостта на своят път.
В разочарованието на свойте мечти.
Винаги съм бил аз!
В сънищата на твоят възход. ...

Ще си отида като лятото -
топла, нежна, но за кратко.
Ще оставя парещ спомен в теб
за устните, за косите ми от злато.
Ще поискаш пак да се повторят ...

Когато те видя, печеше слънце.
От теб като си тръгна, падна дъжд,
но не поникна туй любовно зрънце,
посято от един обичащ мъж...
Плевелите луднаха от влага ...

Уморих се от сълзите ми...
удавих се в тях.
Къде потънах
и ще изплувам ли пак?
Стиснал си ме с очи за гърлото ...

Капки от сълзи рони трепетлика.
Облак от зори тъжно занаднича.
Листи ненакапали се молят,
вятъра да могат да прогонят.
И вълнообразна тишината ...

Съблякох и последната си риза...
Свалих я само от гърба си.
Останах гола, до наивност,
а ризата - подарих я,
на ближния. ...

Не стой заключен в моя стих -
аз искам първа обич да ми бъдеш...
Задъхано ме пренеси
във своя свят загадъчен и чуден -
магнит сурова красота. ...

"У дома" - какво означава за мен
"У дома" - така казваме, когато сме вкъщи или пътуваме към нашия дом. ("Завръщам се у дома." - повтаряме често с умиление.) "Моят дом е моята крепост" - известно на мнозина и най-вероятно повечето са съгласни с тази сентенция. (Чувстваме се сигурно у дома си, защитен ...

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ГРУПОВА ПОЕЗИЯ
(тримка май сме малко)
В неделя вечер, в шест и пет,
една кола се спря отпред,
докара тя две поетеси - ...

Пусни най-сетне тая светлина
в стъкленото на очите ти да влезе.
Търси покоя в своята душа,
не допускай да те мъчи веч пороя.
Във живота не пропускай нищо, ...

Сладко, много сладко,
в изгубена, ноемврийска нощ,
пиянско отнесено и кратко,
но преливащо от разкош,
усещам те, с ръцете ти на кръста ми, ...

Довчера казвахме си съкровени тайни,
довчера споделяхме си болки и мечти,
а днес сме чужди и потайни,
двама непознати - АЗ и ТИ.
Залутаха се нашите души самотни ...

С пролетен полъх в майския ден
в клони на многолетна върба,
птиче гнездо сякаш свива в мен
пъстрокрилата човешка съдба.
Съчка по съчка тя събира, строи. ...

ДЪЖД
Градът прихлупи
мократа си шапка.
Запалените
улични гердани ...

Ще трябва ли да се предам, когато падна?
Или да продължавам да се боря?
Не мога ли насън да си поплача?
Че живота си живея по неволя...
Не мога ли очите си да скрия, ...

Фолклорът плаче...
гневът настръхва.
Егото запушва уши.
Знам, знам, че
светът не рухва ...

Завистта
Всяко едно същество, дарено с поне малко разум на тази планета, е изпитвало поне един път в живота си това чувство. Чувството на завистта. Да, добре ни е познато на нас, българите, ще кажете. Но то си е чисто човешка, чисто земна черта от характера на всички хора. Не само ние, българите, за ...

П Р И К А З К А
Пак ли идваш бързо и за малко?
Като добрата фея
в някоя трагична приказка.
Докосваш ме и омагьосваш мислите, ...

Невинна в своята вина
Обичам те, дете, ти си жена без сърце...
Знаеше, че ще е грешка, той всичко изчисли,
но сърцето пропусна в сметките си!
Тя облада мислите му, проникна в душата му, ...

Аз съм тази, дето дава за тебе своето сърце.
Аз съм тази мисъл, която чета по твоето лице.
Аз съм тази със сподавената ревност.
Аз съм тази с чувства в непотребност.
Аз съм тази, дето страда и проклина твойте дни. ...

Забрави ли
как преди време превзе
и последното останало живо кътче
от моето малко сърце?
Забрави ли как с усмивката си слънчева ме омая ...

Той казва: “Тури му пепел.”
Рови с ръжена из масата.
Загорели били палачинките –
какво толкова.
Горчали му. ...

Отражения 22
В тълпата високият човек се забелязва лесно за разлика от умния.
Георги Гълъбов

Десетото небе
на К.
Девет небета, девет живота,
котките никога не падат по гръб,
както и да си теглим хомота, ...

Сега съм сгушена
в ръцете
на един вълшебник.
Във думите му
съм недоизречена, ...

Kрещя аз своето име от страх
да не забравя коя съм, изблици
на лудост ме гонят и не знам
сънувам ли или вече психясвам.
В паника аз седя и говоря сама, ...

Когато те прегърнех, сърцето полудяваше в мойта гръд...
... та нима бе то подвластно на невинната ти плът?
Защо когато се обърна, виждам твоя лик там нейде да блести?
Защо когато те погледнех, с усмивка махаше ми ти...
Защо сега слънцето не грее, както грееше преди? ...

И този спомен бавно си отива
през бялата безбрежност на снега...
След болката, жестоко-мълчалива,
остава неизплакана тъга.
С поезия взривявам тишината. ...

Керосиновата малка лампа се запали.
Сама роди пламъка в своята утроба.
С плаха светлина стените тя погали
и на тъмнината счупи медната окова.
Престраши се и засвети още по-силно. ...

Сън за свобода
Всичко живо сега е заспало,
а сънят им на смърт прилича.
Онзи с косата е в чуждо тяло
и със поглед злокобен наднича. ...

Понякога денят умира с почести.
Надгробен камък... залезът.
Прекрасна епитафия в оранжево.
А ние с тебе само гледаме... мълчим.
Ноктюрно ще ни е до утрото. ...