Божествена симфония
Влюбих се аз в богиня,
божествена снага,
тотална, абсолютна картина
на съвършена женска красота. ...

И идва есента...
моят последен сезон!
Боли ме!
Искам да съм вечна!
Да летя със звездите ...

Ти вече си зависимост,
дихание,
съзнателна тревожност
превзела моето съзнание!
Изостряш сетивата ...

Като малка самотна пеперуда,
подгонена от вятъра,
той се вкопчи в миналото си.
Очите му трескаво заиграха,
сърцето му щеше да се пръсне. ...

О, мила, голотата си недей мрази.
Мислиш ли, че похотта се скрива с дрехи?
Вярваш в недоказаните си сълзи?
(Поиска. Бях... а ти наричай го утеха.)
Устни с ягоди посипа. Обичам, да. ...

Веднъж попаднало в гората,
незнайно как и откъде,
над жабешката къща до реката
модно и лъскаво списание.
Веднага като го видяла ...

Защото сега е със нея,
защото така пожелах,
защото нямах сили да се боря,
защото от болка живях!
Защото бе толкова истинско, ...

Престана един танц.
Престана да танцува моето перо
по жадните бели листове.
Прекършено от една тъжна любов,
оставила болка неотминала... ...

Когато слънцето се скри,
хлад земята пак покри,
тънка, копринена мъглата
бавно, тихо закри стъклата.
Навън студено, сиво, ...

Смехът ми до прозореца мълчи.
До гуша ми дойде от коридори.
От гениално-луди. От Дали.
Омръзна ми сама да си говоря.
Смехът се вие. Ставам лабиринт. ...

Дали е нужно първо да си изясним понятията живот и пустиня?!... Всъщност изобщо разбираме ли тези термини и възможно ли е тяхното правилно тълкуване?
Пустинята - обезлюдено място с пясъчни бури, високи температури и най-важното - липса на вода! Не е ли водата тази, която ни поддържа живи? Е, тогава ...

И така, денят сменя нощта. И обратно. И до безкрай. Или поне е близо до безкрая. Тази нощ пак легнах до теб. Беше студено. Много студено. Разкъсан между минало и бъдеще, ти лежиш до мен и ти е студено. А аз не мога да те стопля.
И прозорците са студени. Изрисувани от хладните пръсти на зимата, те не ...

И бързам да спечеля малко време
да стигна първа до върха,
да седна малко там да се посмея
на нашата човешка глупост от душа.
Да видя ясно горе - отвисоко, ...

Сега
Щом стъпките са по оголените нерви,
а ръбът на всяко нещо ни порязва,
трептенията са ужасно морни,
а думите полепват като сол на язва. ...

Зная толкова много неща!
Знам защо завъртя се света,
знам защо заплака небето,
знам защо прелива морето.
Знам къде се крие съдбата, ...

В прегръдката на книга от лъжи
виждам се загубена в безкрая
и страдам с пластмасови сълзи,
тропащи по пода в празна стая.
Но гробна тишина е завладяла ...

Такава страст, такава близост
не съм изпитвала с никой досега...
Толкова чист и толкова нежен,
като кристалната роса...
Ти си реалност, не мога да повярвам, ...

Нищото
Нищото ме пробуди в утро неделно
и единствено остана с мен в дъжда...
въздишка, стих и сълза,
набрала бързо скоростта ...

Гори виновно в Къкрина
неповторимо огънче.
Виси на гвоздей бъклица.
Трикрако дремят столчета.
Оградата му е оплетена ...

(за Ивелина)
... а как искам в очите да ме гледаш
и така до сутринта,
когато всичко свърши...
и чакам пак нощта... ...

Ти пак се завръщаш при мен,
присядаш в сумрака на сивия ден
и скришом ме гледаш странно смутен,
очакваш да бъдеш пак утешен.
И пак ми споделяш провалите свои, ...

От кълбото лунно
развих си конец
и изплетох дантела -
щом те превземе съня,
завивам те с нея. ...

Моя любов в минало време.
Често се хващам, че мисля за тебе.
Че се опитвам да гледам през твоите очи.
И да видя как те нараних.
Да разбера как любовта става омраза, ...

Опиши ме само с устни,
само с тръпнещи ръце.
Не, не искам да те пусна.
Сгрявай с пламнало сърце
нашата любов – жарава ...

Когато чувствата се врязват в мен
като вълна докоснала ме ураганна,
осеяна в искри звезда
в душата ми припламва.
Когато теб те милва утринта, ...

Беше с черна риза
и брада, едва набола.
Бе така изискан
и с това ще го запомня.
Покани ме до него, ...

Тя ми каза толкова неща.
Показа ми дори любовта,
въпреки че в нея се криеше и тъга,
може би по неосъществена мечта?!
От една страна толкова шарена и игрива, ...

Независимост – ж.р., свобода, самостоятелност (дали?)...
Да започнем от 1018 г. – Византийско робство. До 1185 г.
1393 г., 1396 г. – Османско робство. До 1878 г.
22.09.1908 г. - 2008 г... – Независимост.
Ако анализираме думата „независимост” и нейните синоними – „свобода” и „самостоятелност” може би ...

Упойващо сладко ухаят липите
и свежият въздух потрепва едва.
Повдигат се плавно и волно гърдите
и нежно потрепва печална душа.
Свободно кат птици се реят мечтите, ...

Но как и защо,
как смъртта дойде и те прибра?
Как гаснеха очите черни - мътни от болка и мъка,
мъката в последните ти дни!
Знаеше сърцето натъжено, усещаше промяната! ...

От младата ми плът бе упоен
и мислеше, че имаш власт над всичко,
което е у мен и покрай мен.
Не ме попита дали те обичам.
В това се спънах и назад погледнах: ...

Защо ли има толкова мъка по света? Всичко е толкова различно. Живях си с розови очила, но кой ме накара да си ги сваля? В момента, в който ги свалих ги изгубих и разбрах, че нищо не е такова, каквото виждах Аз.
Приятел - това бе най-важната дума за мен. Давах и правех всичко за тях, но уви защо? Едн ...