В разбитото ми съзнание
е забила нокти любовта.
Неизлекуван от минало страдание,
едвам потулил яростта.
Като приказно сияние, ...

Малко са пътите, когато смълчана съм останала... разпадах се във викове, разлагах се във викове. И след това се събирах от остатъците слюнка в устната кухина - нищожни остатъци след толкова викане...
... Повръща ми се от изкуствена близост само, за да са топли ръцете. А плесен дави думите и се разбя ...

Вкуса ти помня тайно още,
опитвала съм не веднъж...
Хайвер, шампанско и червени рози...
Заспиване във твоя топъл скут.
Пиесата е дълга, всичко се повтаря, ...

Греховна нощ,
светят диаманти.
Рози насъбрани в нежен кош
и страст, която се разпали.
Тялото ми се разлива ...

ПОСЛЕДЕН ЗОВ
Не съм пристанище за твоя гняв,
за недоволството ти пристан.
Усещането твое,че винаги си прав
отдалечава ме полека.Виж сам. ...

Когато си тръгна завинаги
от тази прекрасна земя,
повярвай,че някъде има ги
огнищата в друга страна.
Че слънцето топли душата ми ...

>
>
> *
>
> Есенен дъжд. ...

Днес репетирах смъртта си.
Приготвих си шишенце хапчета.
Косите по възглавката прострях си,
поръсих бузите си с бледни прахчета,
и нощница ефирна си избрах, ...

Ще пиша името ти във снега с премръзналите си ръце,
ще търся утеха за болката в моето сърце,
разхождам се и пада сянка тъжна,
отворя ли очи - сънят, в който си, свършва.

За тебе ли плаче дъждът в нощта?
За тебе ли скърби небето тъмно?
За тебе ли тъгуват звездите нощем?
За тебе ли трепне вятърът студен?
За тебе ли гасне огънят пламенен? ...

Една прашинка се надигна
от парещия пясък и ме погали,
една звезда падна уморена в моите крака
и ми разказа приказка за вечността,
въздухът засвири в моите уши, ...

От месец софиянец станах вече
и дишам всеки ден отровни пАри.
"Защо избяга в тази лудница, човече?" -
все питат ме добрите ми другари.
Пътувам често с градския транспорт, ...

РАЗМИНАВАНЕ
първа част
Тъмен остър хлад се процеждаше през малките прозрачни капчици мъгла, която бе загърнала дърветата, къщите и хората, и с някакво злорадо настървение изсмукваше уютната светлина на домовете и живия светлик на душите и ги хвърляше безмилостно в хаоса на тишина и мрак. На фона на ...

Една любов,
едно приятелство.
Един живот,
едно предателство.
Грешка направих една, ...

Пожарникар
В гореща любов влязох
през отворена задна врата,
сред опасен пожар се оказах
в ужасни пламъци горя. ...

Цветно бъдеще в прозрачни мисли,
скъпи мигове и тайни истини.
Видях света в очи, невиждани,
прочетох в тях думи, неписани.
Дълбоки локви в душата, ...

Какво съм аз за теб ли?
Сълзата, стичаща се по лицето ти,
когато трябва да сме разделени!
Добрата фея, влизаща в съня ти
и галеща те нежно и приспивно! ...

Яна слезе от червеното мицубиши, пресече улицата и бавно заизкачва стъпалата. С всяка крачка напрежението в нея растеше, с всяко стъпало светът й се смаляваше и чувството за безпомощност я обземаше изцяло. Тя се спря за миг и отново прекара през ума си днешния ден.
* * *
Днес ще бъде чудесен ден, по ...

Без време зимата поканихме
да замрази мечтите в нас...
Есента пуснахме насила в очите
с едрите и капки дъжд...
Пролетта си изгонихме взаимно, задружно, ...

Едно
Нещо дребно се опита да се шмугне покрай Гар Ван, когато отвори вратата на килера, но:
- Какво е пък това? - пита тя, като държи за опашката едно мишле.
- Аз - казва животинчето, докато се гърчи в опитите си да избяга.
- Мишка - посочва очевидното Но Щен Вълк. ...

Вятърът есенен духна, завя,
своята песен той ни запя.
Пее, че идва от много далече
и му харесва, остава тук вече.
Литва с гугутките, волен в небето, ...

В една далечна страна живееше малка, нежна принцеса. Тя беше толкова самотна, че понякога й се искаше да заплаче от мъка. В една необикновена нощ, когато се случваха всякакви чудеса, принцесата тайно излезе от двореца. Тя мина покрай заспалата стража и отиде на морския бряг. Там приседна на пясъка и ...

Ако наистина знаеш цената
на своя живот,
не бъди тъй безсърдечен.
Не се впускай в надпревара с времето,
за да оцелееш. ...

Може би в съня
осъден беше той
да броди през нощта -
без милост, без покой.
Може би кръстосал ...

Сън
Умора тегне в раменете,
клепачи натежали морно
склопват се.
Омаен чародей ме за ръка ...

Заблудата, когато се разсее
и приповдигне свойта пелена,
навярно на часа ще онемея
пред истинския облик на света.
Какъв е всъщност той, уви, не зная: ...

Всички ние
надничаме
през прозорците на непознатите,
за да видим как се карат,
как се събличат, ...

Жените сa...
Зная, че много жени
са преминали твоето ложе,
а след тях празни следи
във сърцето ти грешно, о, Боже!... ...