Ти пониш ли, когато бяхме двете,
помниш ли как седяхме тихо покрай бреговете?
И пясъкът блестеше,
морето тихо беше...
Вятърът косите ни отвява ...

Още виждам света през детските очи,
още градя деня си на хвъркати мечти.
Зид подир зид от стъклени тухли, стена
подир стена, по детски изградих си света.
Мисля си още, че перфектни няма по природа, ...

Всичките жени са Магдалени.
И по право раждат се светици.
Не остана име и за мене -
нищо от божествените трици.
Нищо, дето дава се по право, ...

За любовта прегради няма,
но понякога е и измама.
Любовта ни наранява,
но и греховете опрощава.
Любовта е сладка песен, ...

Продадох тялото - забравих кога
честта за разнообразие
душата мина на безценица
и дяволът не я поиска
от днес и мислите раздавам. ...

Едно ново поколение
расте сред грях и престъпления.
И после с изумление
възкликват "Що за поведение!"
И на какво да се научим? ...

Един импулс -
вода и пяна.
Ех, колко си припряна,
загърната в пяна!
Съблазън се излива ...

Гладки стени, лъскави плочи,
мека бяла светлина,
студен под, горещи капки,
пяна, вода, топлина.
Голо тяло, ръце ненаситни, ...

Сбогом! С нея дано си щастлив!!!
Дано те обича! Върви, тя те чака!
Изпратих те с болка, дали не сгреших?
Обичам те! Трудно е някак!
И как да повярвам, че туй е лъжа, ...

Преболяхa тежките ми спомени,
разделих се с тъжни силуети,
но треперя, лист отронен,
с чувствата назаем взети.
За предателите нямам име, ...

Разлистват ме ръцете ти
като малка, крехка пъпка.
Огрява ме усмивката ти
с нежен слънчев лъч
и разтваря листенцата ...

Сънувам небето -
виждам очите ти сини.
Плачещата върба в двора -
водопад от падащи коси.
Тополата крехка и млада - ...

Тя
Обичаща,
търпелива,
очакваща,
всеотдайна, ...

Сърцето ми е многопластово ранимо,
раздава, като Скарлет, двупосочно,
разтваря се пред Бътлър уязвимо,
пред Ашли плаче кърваво, самотно.
И талията... тънка, като нейната, ...

От дълбините на майчиното ми сърце
до последната глътка надежда...
От недрата на душата ми,
обвита с пъстра житейска одежда...
се гмуркам в тъмното море ...

СЛЕД ПОЛЕТА
В ръцете свещ. Но пламъкът кого ли топлеше?!
Поелият нагоре спря. И в недоумение,
в събралите се долу взрян, разбра, че можеше -
да гледа отвисоко свойто погребение... ...

За нея...
Навън е тъжно...
Навън е мрачно...
Градът - забулен в мъгла...
Оголени дървета... ...

Леки облачета бели.
Идват по-големи...
Пада мрак и аз къде ли
скитам пак - не знам.
Виждам само тъмнината, ...

Мъгливата утрин
невинно ограбва
цвета на живота в сънливия град.
Разтварят се в сиво
искрите от багри. ...

И пак се питам - има ли те още?
Долавям те в съня си акварелно,
рисуваш с полъх сбъднатите нощи…
Две ябълки от слънце, неразделни,
танцуват в стая със омая пълна. ...

Ръка подпрял на близкия прозорец,
отново тайно мислех си за нас.
Ти дойде и с песен го отвори,
за да чуят всички твоя глас.
Преливаща от чувства ме целуна, ...

Не пожелавай чуждата жена!
От памтивека казват, че вина
било това да гледаш със мерак
я бяла гушка, я заголен крак,
я волно разпиляна буйна грива ...

Бури и дъждове в душата,
ветрове силни и опасни,
къпейки се в сянката на Луната,
видях пламък син да гасне...
Пак ли ме напускат или аз си тръгвам? ...

Аз кой съм? Никой?!
Какво съм? Нищо?!...
За себе си съм някой,
а за всички никой.
За себе си съм нещо, ...

Така си ме искал,
от болка по-истинска.
И си ме имал
до крясък различна.
До шепот смълчана ...

Езерото
Ето ме отново пред тази дилема - дали да се върна, или да остана в този мизерен град. Eсенният вятър носеше падащи листа и ми навяваше спомени, както весели, така и тъжни... Есента беше един от любимите ми сезони. Дните преди училище и последното сбогуване с радостното време на моята свобода ...

Спомени
Спомени, спомени, спомени -
нахлуват в наш' те души.
Кръжат като птици наесен,
понесли МЛАДЕЖКИ МЕЧТИ. ...

Защо ме гледаш с този поглед изумен?
А,
да,
забравих,
че досега ...

>>> прах
>>> промъква се
>>> през тъничките процепи
>>> на времето
>>> покрива плътно ...

Без теб така е пусто,душата ми крещи от самота!Разхождам се в тълпа от хора,а съм самотна,не виждам и не чувам нищо,без теб съм птица с подрязани крила,без теб самотно цвете съм,без слънце, въздух и вода!Не искам никога да те загубя,без теб душата ще увехне,сърцето ще изтлее в самота!

ЗВЕЗДОПАД
Аз чувствах как телата ни олекват,
дъхът ни ставаше стаен.
Сърцата почват в такт да бият,
а ти се гушеше в мен. ...

Ако понякога съм слаба
и търся огън да се стопля...
Ако душата тихо страда
и не отронва плахо вопъл...
Ако искрицата запалва ...

ЖЪТВА
В родилна треска е цялата земя,
слънчеви игли забиват се в нея.
Безкрайни пътища от прах димят,
а птиците слънчасали немеят. ...

Изрони се тънкият слой
на разбиране,
едва прикрепен върху
глухите паузи,
а те бяха свързващи нишки ...

р е в н о с т
Ревността е родена
в омраза и обич.
Ревността сърцето ни
дебне злорадо. ...

Нямам време за болки
и за хули по другите.
Нямам време за клюките даже.
Стига толкова смисъл,
граден върху пясък, ...

Отражения 41
Че си покорил една жена може да си сигурен едва, когато ти се отдаде за втори път.
Георги Гълъбов

Едно легло покрито с рози,
оставени небрежно и без страст,
сред тишина невероятна проси,
минутите на съвършения екстаз.
Когато две аса отново легнат, ...