СЛЕПОТА
Ти беше мой приятел искрен,
до мене бе и в радост, и в тъга.
Със теб споделях за мъжа измислен,
със теб споделях за мъжа-мечта. ...

Вдъхновено от творбата "Писмо до мама"
***************************************
Малцина знаят, че в стихотворението "Писмо до мама" на Павел Матев, послужило за основа на една от най-популярните песни на Емил Димитров, е разказана истинска история от живота на поета
********************************** ...

Сложно е да обясня това, което беше между нас
и от това още повече боли...
Това между нас беше и любов, и огън, и страст,
затова сега моето сърце кърви...
Ти си тръгваш, аз крещя: "Остани", ...

От години обичам само тебе,
желая само тебе...
Не помня никой друг!
От години убиваш всичко в мене,
раняваш всичко в мене. ...

'' Заедно до край''
Слагаш края точно сега
и забравяш само за мига,
и дали това е самата истина
можеш само ти да твърдиш, ...

Те вървяха бавно по калната улица и се прегръщаха. Бяха щастливи... Какво пък? Щастието, истинското, е толкова рядко днес... Защо да не се усмихнат ей така, само за миг? Говореха си, смееха се. Колите свиреха с клаксоните покорай тях. Сухите листа играеха по мокрите павета по улицата. Хората и ги по ...

Мъчи ме споменът за едни очи,
красиви, бистри и добри,
ах, колко ме боли,
че не виждам любов в тези очи...
Мъчи ме споменът за едни устни нежни, ...

- Това, което болшинството от хората са решили, че трябва да бъде. Не е непременно най-добрата, нито най-логичната, а тази, която се е приспособила към колективното желание. Виждаш ли какво имам на врата си?
- Вратовръзка.
- Точно така. Отговорът ти е логичен, свързан, като на съвсем нормален човек: ...

Кажи ми, няма да издам
на другиго, че вярваш във доброто.
Аз единствен ще го знам
и между двама ни ще си остане.
Имам план за нас двамина. ...

Подплаших самодивите
в погледа.
Побягнаха
като от извор пресъхващ.
От косите им ...

Имах си една мечта,
тя доведе ме на света,
тя е моята магъосница.
Сбъдна ли се тя сега?
Дори и аз не зная. ...

>> гледаш тъжно
>> някъде там
>> вътре
>> е тежко
>> знам ...

Не обичам да пиша, когато идеята не е искристализира в съзнанието ми, но... нека това е едно от изключенията ми, когато чувството ще ме води...
Музата не е всичко. Идеята не е всичко. Центърът на вселената не е Господ, не е любимият ми... не е Егото ми. Центърът е нещо по-сложно, около което трябва ...

Как да прехвръкне искра помежду ни?
Всички живеем в различни вселени.
Потънали в себе си, ползваме думи,
малки частици от нас сътворени.
Пишем с надежда, измисляме рими, ...

Палат. Богатства без разкош.
И всички стаи в него светят!
Цветя, букети, тиха нощ...
ухаят нежно и нашепват.
Във сянка спотаява дъх, ...

Моето сърце те чака нощем
и търси твойте ръце,
иска да усеща още
твойте проблясващи криле.
Във тъмнината глас дочух, ...

Как искам да мога да пиша за пеперудите ефирни и залезите красиви.
Да мога да кажа как златиста перелина покрива
склоновете стръмни и морето синьо.
Как птичка там прелита и как някой някъде се скита.
Как искам поточе бистро да опиша, ...

Жена!
Да брули вятър лицето ти,
да милва слънце очите ти,
да мълчи самотата в сърцето ти,
да пеят в теб струни "Простете си", ...

Очите ми казваха: "Не си отивай",
но ти не видя,
тръгна си, изостави ме сама.
Аз останах безмълвна, смутена,
нищо не виждах, ...

Някога
А имаше време, когато
сълзите й бяха елмаз,
косата й - бляскаво злато.
Тъй влюбен във нея бях аз.

Сутрин се будя под силното слънце
жаден, с надежда те чакам. Върни се!
A ти си отиваш все тъй далече,
моя малка прекрасна росице.
Денем те искам жадна до мене, ...

Поклон пред тебе, майко свята,
поклон за всичко, което си ми дала -
любов и обич, топлина...
за мен - едничка на света.
За празника ти днес те поздравявам, ...

Нощта отпуска нежно рамо
на възглавката студена
на вятъра в празното легло.
Луната, плувнала в нейните коси,
търси с поглед своите сестри ...