Любов ли бе туй, дето
моят свят до крайност промени?
Красиви са
и птиците,
и вятъра, ...

Споменът за тебе ме измъчва нощ и ден,
едни очи не мога да забравя -
дори когато ти си толкова далеч от мен,
разгарят пламъка запален.
Защо ли толкоз много те обичам? ...

Искам да викам,
искакам да крещя,
искам тялото си да раздера!
Искам да плачеш,
искам да те боли, ...

За щастието ти...
Влюбихме се, но не искахме да го признаем,
че е голяма грешка знаехме добре,
да се съберем в грях безкраен
и щастието ни да умре. ...

Превита върба
над дълбока вода,
тихо докосване.

На брега на реката те срещам отново.
Закътана в мене, посребрена мечта.
Само птицата в полет отдавна я няма,
със криле от жарава
белязала мойта съдба. ...

Изхвърлям мечтите си през прозореца,
сякаш на тях не държа,
но въобще не е така,
а много искам да ги осъществя.
Хората отдолу грабят, ...

Като бучка влажна глина
в ръцете на съдбата…
седя…
загледана в пространството,
с мисли, ...

Лазурно сини, необятни,блестят с копнеж и ме обгръщаточите ти невероятни,и всичко в менепреобръщат.И ставам лекаи въздушна,в ръцете ти се разтопявам,притихвам,сгушвам се послушнои всичко в мене засиява.От обич сплитамеръцете си,сега сме с теб единно цяло,не ме забравяйи далече да си,и с друга,мен си ...

Премръзвах от вини и хорски неволи.
Насъщно те исках и тайно се молих.
И взех топлината ти жарка, без грях.
И в огъня ти горях, от святост и страст.
В любовния плен все бях, пагубен. ...

Излишна нежност, прикрита самота,
фалшива болка и удар в гърба,
наивна любов и луна на прах,
това усещам аз след твоя грях.
С какво заслужих измислени целувки, ...

Като
птиците
във полет
еднакво устремен си
и еднакво кух - ...

Безмълвие под звезден сaркофаг,
разбираш, че за теб е отредено,
пред портите на плачещия мрак
да пееш за цветята неродени.
Докосвания, жарки като смърт, ...

Глътка въздух
Баба Марта мартеници върза
за здраве, щастие, любов.
С пролетта започва да разцъфва
и надеждата за полъх нов. ...

Аз винаги ще бъда на тринайсет
и няма да пораствам цял живот.
Годините ще викат: "Осъзнай се!",
"Недей!"- ще шепне старата любов.
Ще иска тя невинна да остана ...

Венче от маргаритки
в косите ти от свила,
поставяш го с усмивка,
по детски дъх стаила.
Възторжена сияеш, ...

Една безумно стара приказка
докосна мойте топли длани.
Един въпрос, побъркан от разискване,
поиска да избяга. А постлани
с безброй надежди и милувки стари, ...

По времето на мъдрия ни цар,
преславен син на стария Асена,
край яките стени на Търновграда,
в болярски дом, род благороден, стар,
живееше красавица засмена ...

Някой ден съдбата
ще ти върне всичко лошо,
за което си помислил и извършил,
смял си се злораден и наситен
от прегрозните постъпки. ...

Днес е осми март. На жената е ден.
За някои е празничен, за мен... обикновен.
Ставам и започвам с цигари и кафета,
След като съм свършила вече с тоалета.
До обед кротко пред компа ще дремя, ...

На Пинче с много обич
Утре...
Заспало е селото
под звездната черга
и в съня си целува ...

В отчаян опит да си отмъстя
за стореното преди много време,
в очите твои не се вгледах
и съвестта сега гризе ме!
Нежна бях и те обичах. ...

Ще дойдеш ненадейно ти,
ще погледнеш в моите очи,
ще видиш ти сребърни сълзи
и всички мои разбити мечти.
Ще се смилиш ли ти над мен? ...

Как обичам те да кажа,
щом към тебе не изпитвам нищо?
Как да те целувам до безкрая,
щом за друг си мисля аз в момента?
Как?... ...

Видях те аз
Видях те аз в среднощен час със друга.
Така омайваше и мен преди.
Но ето, че дошъл момента моето място да заеме друга.
Не, не се плаши, аз свикнала съм веч. ...

Дълбоко в нас душите плачат,
от мъка стенат всеки час.
Но ние пак оставяме ги в здрача,
преструваме се, че не чуваме и глас.
Но туй проблема не решава, ...

Сменят се картини на екрана.
Пореден филм, реклами, новини.
Замислям се - дали сме още двама
или пък всеки своя път върви.
Отвън ни гледа пълната луна. ...

Днес съм по-силна.
Oт вчера.
И няма да позволя:
да ме биеш.
Удряш. ...

Аз видях, аз видях как се къса нощта,
на парчета. Тъмносини.
И засвети, засвети пред мене денят,
пак възкръснал. От свойто минало.
Непокорни лъчи изрисуваха пак ...

Завръщане в града на поета.
Пазарджик
Здравей приятелю,
палавнико,
с развят перчем ...

Дни, месеци, години
в бездни зловещи пропадах,
тъмнината, тишината, самотата
държаха ме в плен,
когато ти не беше до мен. ...

Желаеш туй, което нямаш,
мечтаеш за необикновенно...
Аз, знам това, което искаш -
дали ще го постигнеш?
Нима, което имаш ...

Зная, мириша на гадно.
На нещо мръсно.
Откъде ли да започна?...
Естествено, че от главата.
Там живеят презрелите ми мисли ...