Може би ще кажа "Нека!",
може би ще кажа "Да!",
може би пък изполека
гледам задната врата...
Може би ще ти откажа, ...

Не броят на участниците в проявите на гражданско обществена активност, още по-малко броят на инициаторите или пък тяхната популярност, са най-важното първо условие, без което гражданското общество не може да се състои. Нужно е, на първо място, поне един или още по-добре няколко граждани да започнат ...

С рисунка детска върху плат,
разкриваш ти пред мене целия свят,
не криеш нищо, споделяш го с мен,
как събра го върху този просичък лен?
Как събра света ми в длан, ...

"КЛОАКАТА НА МРЕЖАТА"
или "Опасната игра на "големите" играчи"
Не отминавай, спри, прочети. Може би ти или твоето дете си бил или ще бъдеш неволен участник в тази игра. По-точно пионката, която местят "големите" играчи или бялото мишле, с което си играят. Не навън, а във виртуалността. Оня свят, в к ...

Убадиф са на частен дитиктив да са издирва баба Мара. Койту знай къде е, да ми кажи! Ша има награди ф натура:)
Бях на врачка. Баба Мара да издирвам.
И двети пулихмъ са ф кълботу и кристалну.
Пустата и Мара, дека са е скрила?
Биз нея ф селуто... ни ми е идиалну! ...

И казват, че човек е емоцията,
която оставя в хората след себе си...
И казват, че ще е винаги с теб,
щом мислите ти не престават да са с него...
Значи не може да си си отишъл безвъзвратно! ...

Ще те обичам с изгрева лазурен,
със птиците, отлитащи на юг,
със песните от минало изгубено,
дори да ме боли, ще те обичам...
Ще те обичам с пъстрата дъга, ...

Косата се разстила по мойте рамене
и падам аз на колене.
Вените кървят,
сълзите парещи горят.
Черната рокля стига до краката ...

Сценично се разминахме със ролите,
с размазан грим, едва не се познахме,
а репликите си прикрихме зад декорите
и безсценарийно с живота си играхме.
Публично екзекутирахме съмненията ...

Уф! Госпожо, не зная Питагоровата теорема, но зная, че най-добрата ми приятелка май е бременна.
Не! Госпожо, не зная какво е тактонско езеро. Май нещо свързано с Байкал. Не, госпожо, разбрах, че кака избягала с приятеля си.
Съжалявам, госпожо, не зная какво е схизма, макар че вярвам в Дядо Боже. Ама ...

Понякога представям си,
че съм облаче - пухкаво, бяло...
Не сестра на бурята, а на
благодатния дъжд -
плодородие нося, щастие и свобода... ...

еми... това спретнахме, вдъхновени от...
все едно ;)

Клишетата са толкова хуманни -
лъжовни вдъхновения измамни.
И схизмата на бога и човека
шедьоврено престорено отеква.
Емблемата за лъскави таланти ...

И когато се случи...
Тогава
ще съм пролетен вятър...
Ще бъда...
Топъл старец ...

обичам те
точно във тринадесет часА
и точно тъй - ни повече
ни по-малко
утре няма да е същото ...

От стари времена, от памтивека,
почти от както пръкнал се човека -
един тиран безчинства без контрол,
обичан и отричан - Цар Алкохол.
На сватби било, на смърт и кръщенета, ...

В тишината
В тишината небрежно приседнах до себе си.
Красив миг, в който намирам покой.
Мечтата ми тежко обримчена в спомени,
пиша си писмо с въпроси безброй... ...

За чемер ти беше от мен да си искаш...
В раздела ми бе: "Най-добрите приятели"...
Кой дявол подлъга те, да не устискаш
и хлътнеш в графа: "Евтини обожатели"...
Какво те човъркна да мислиш първично? ...

Беше събота... Момичето се събуди рано, за да може да се подготви за училище. Когато се събуди, усети странно чувство, но не обърна много внимание на това, беше заета. Учеше. Часовникът удари 13 часът. Беше време тя да тръгне. Една от най-добрите й приятелки я чакаше пред блока. Както обикновено Мом ...

Безсмъртен писък на една "изгубена душа" ,
шепти в безкрайността зловеща.
Сама, блуждаеща в мрака,
търси път към светлината.
Тишината впита в безжизненото и тяло, ...

Приятелството ти исках да имам.
Да бъда в твоето сърце...
Не исках нищо да взимам.
Стигаше ми само да държа твоите ръце!
*** ...

Кой ти каза, че мъртвите плачат?...
Тях ги няма и сън са сълзите.
Тези сънища парят. И значат.
С тях завръщат се (пак!) мъртъвците.
Кой ти каза, че ходят във Рая, ...

Здравейте!
Приятно ми е!
Майка ми ме е учила
винаги да ми е приятно.
А на нея винаги й е неприятно. ...

Измислен 2 (на този, който беше, но не исках да бъдеш)
Аз пиша вдъхновено всеки миг.
Дори със сълзи на очи не спирам
и думите превърнаха се в лик,
във който смисъл винаги намирам. ...

Боли ме много, страшно ми тежи.
В сърцето има мъка и лъжи.
В сърцето мое няма вече плам...
А как да продължа напред, не знам?
В очите има горестни сълзи. ...

> Всяко зло е за добро, както и да го поглеждам,
>
> затова напред вървя, не оставам без надежда.
>
> Тя, надеждата, била, казват, някога лъжовна. ...

ИГРАТА
Кафето беше гадно, нещо нормално за автомат, ароматната цигара донякъде правеше комбинацията приемлива. Мартин беше обут в изтъркани сини джинси и евтини кецове, отдавна изпълнили своята мисия, да търкат прашните улици. Черното му палто беше свидетел на много зими и дъждове. Мартин хвърли пла ...

Обграждайте се с приятели и ги наричайте ангели!
Зимата бе настъпила. Студ оковаваше стъклата на прозорците... Дърветата, превити под тежестта на снега, мрачно очакваха своето възкресение...!
Тишината на една от страшните зимни нощи бе разкъсана от звук, подобен на човешки плач...
Появи се на бял св ...