Отказвам се от нов поет. Не му е явно още ред!
Мъжът ми връща се и аз преставам да съм поетеса,
поема няма да напиша - пак ще играя във пиеса!
Поемите ще пише той, а аз ще ги прочитам гласно.
И гостите ни очаровани, отново ще ми ръкопляскат! ...

Листопад
Септември е, отива си едно красиво лято,
небето синьо чезне в облаци от сивота,
а вятърът просвирва свойта тъжна песен,
дърветата сбогуват се със своите листа. ...

I Just Can't Get Enough
I just can't get enough,
It's the feeling that i love,
I just can't get enough,
It's the feeling that i love, ...

Кристали горещи
се спускат и се сливат
над едни полу-угаснали свещи.
Като по-малко ги убиват.
И вопъл ням, и трепет тих ...

Колкото и да ми показваш,
че за мене нехаеш,
аз виждам че ме желаеш.
Защото колкото и пъти да бягаш,
не стигаш далече, ...

леден вятър през косите ми минава
полъх странен на утихваща забрава
колко време мина откакто си отиде
как не се обърна а молих да те видя
не можеш да си представиш ...

Алергия си.
Свикнах
с пристъпите
й.
Болна съм.

Това е глупаво твърдение. Всичко в този живот може да те убие, дори една обикновена настинка, докато се опитваш да доказваш пред себе си и пред другите, колко си силен, защото виждаш ли, за един ден можеш да свършиш работа, която хората вършат за месец. Една настинка няма да те кали чак толкова, че ...

Някой пред вратата
Чух, че има
някой пред вратата.
Лекичко почука -
сърцето ми се счупи. ...

Благословия
Бъди, защото те обичам!
Бъди, защото, просто, си!
С любов, най-чиста те обричам
да бъдеш! Светлина бъди!

Неизвестност
Със часове от тебе нямам вести.
Сърцето ми се къса и боли,
оста му електрическа се мести.
От мъка, сигурно ще измъжди.

Недей да отиваш там!
Навсякъде белеят кости,
търкалят се огризки.
Във този град се хранят с гости
и крехки курортистки. ...

ЧЕРНОТО МОРЕ
Отидох и запитах
аз Черното море:
защо е толкоз черно,
защо така реве? ...

Вече минаха десет години
и угаснаха десет лета.
Знам, че трябва със теб да празнуваме,
но какво ще си спомним сега?
Спящи мигове, неми каданси ...

Искам да спра вика си,
когато в мен от обич е изворно!
Искам да спра сърцето си,
когато разтваря се в тебе!
Искам да изпръхне сладостта ...

Добре съм.
И всичко, кълна се, е наред.
Минават нощите ми като мрачни влакове
и сънищата ми приличат на пътници пияни,
мислите ми - убийци, облечени във фракове, ...

"Tourniquet"
she's made of hair and bone and little teeth
and things I cannot speak
she comes on like a crippled plaything
spine is just a string ...

Понесена над цъфналата ръж,в живота идва тя кaто кралица.Пристигнала далеч от шир и длъжсъс песента на пъстра яребица!
С ухание на пролетни цветяполива ни със пеперуден блясък,денят ни озарява със крила,
идва тя при нас със гръм и трясък!..........Дали да вярвам в онази любов,до гроба която е песен! ...

Помниш ли красивата целувка,
там, на езерния кей
и в Италия, във кухнята,
чуваш ли ме още да се смея?
Помниш ли онази бяла рокля, ...

Препълнен албумът със липсващи снимки.
Градени стихии основи събарят.
В грижливо запазени стегнати примки
убийствени истини гаснещо парят.
Тежащите каменно-шийни любови ...

Ако можех, щях да бъда тишина,
да нареждам въздуха в картини,
кротко легнал във леглото на съня,
да те завивам с топлите години.
Ако можех, щях да бъда любовта, ...

Името ти - замръзнала потайност
върху острието
на моя бляскав меч.
По щита ми - отблясъци
и лепкава струя вина ...

Широки крачки - дълъг път,
нежност за последен път.
Сълзи, огнена магия,
бягам, за да ги изтрия.
Полъх нежен - мирис на пръст, ...

Какво от този свят ще отнеса?
Какво ще взема, като си отивам?
Дали ще е на птиците гласа
или парче небе, разхвърляни звездите?
Дали ще спомням си неща, ...

Отново вечерта
под тъмния воал
тъй тъжно се промъква,
тъй хладна и самотна...
Тълпите са мираж, ...

Ето я... вече на земята... стои, плаче и прегръща самотата. Безмълвна в тъмнината, изтрива сълза... въздъхва, сякаш, но не може. Притиска я нещо неизречено, непоказано, неизживяно... Иска, а не може. И не трябва. Желание, така студено, така жадувано, така невъзможно.
Поредно зрънце се отчупва от сър ...

Ти си тръгна, всичко е свършено,
тази нощ ни е последна.
Друга в мене си търсил,
няма аз да те погледна.
Лъжи за любов на мене шептеше, ...

НИМА ХАРЕСВАТЕ ТОВА, ДЕТО ГО ПИША,
ДЪХЪТ МИ СПРЯЛ Е И НЕ ДИШАМ.
СПОДАВЕНИ СЪЛЗИ, ДИВА РАДОСТ,
ЗА СТИХОВЕТЕ МИ ОТ МОЙТА МЛАДОСТ.
БЛАГОДАРЯ ЗА ДУМИТЕ, НАПИСАНИ ОТ ВАС, ...

Знаех, че така ще стане,
знаех, че ще те нараня...
Не исках, затова отказах,
но ти не спря...
Сега се чудя как нещата да оправя, ...

Прости ми, мили, ти сега,
че нараних твоята душа.
Прости ми в този час,
че без да искам излъгах те аз.
Снощи под красивото небе ...

Дъждовните капки падаха от небето и попиваха в кожата ми. Вместо да охладят плътта ми, те я горяха. Всяка една капка оставяше отпечатък по кожата ми и напомняше за себе си, като мъничко парещо удоволствие. Държах ръката ти в своята и усещах пареща болка. Изведнъж дланта ми започна да гори. Подложих ...

Лесно е, когато искаш да можеш и много трудно, когато съзнаеш, че възможностите ти стигат до един определен момент. От там следва разруха. Разрухата на всичко, което някога е било и може да бъде познато. Същата тази, където някога си бил сътворен в мрака и светлината. Там, където не е имало нищо дру ...

Любов на залез
Любовта на младите се дава,
но и на стари не прощава,
гостенка неканена е тя,
долетяла в есента. ...

Когато истина и измислица се смесят в една реалност, не ми остава нищо друго, освен да затворя очи и да започна да ги разделям имагинерно. Разделям моменти, изгубени във времето, моменти, необходими ми да забравя и моменти, каращи ме да се усмихвам. Усмихвам се на всичко и всички. Смея се на себе си ...

Потъвам
в меката прозрачност на водата,
а мислите за делничните грижи
далече на брега оставих.
Потъвам цялата - ...