Не съм сигурна, че ще спра някога да се влияя от чуждото мнение. От това скапано като изгнил плод обществено мнение. Слагащо ме в някакви ограничителни граници. Поставящо ми рамки с които трябва да се съобразявам. Няма да стане. Отказвам да приема изгнилата същност на вашето общество. Където приемат ...

Пак опирам лицето си в твърдия плат на възглавницата. Тъмнината е превзела стаята ми и е обладала завивките на леглото ми. Опитвам се да заспя, докато теб те няма. Искам да заспя бързо, за да дойде утре и пак да видя най-красивите очи на земята. Отново да потъна в техния захлас и да се усмихна като ...

Удобна философия
Упрекват ме, че леко живея...
в същността на нещата не вниквам,
над проблемите просто се рея
и на лесното, лесно привиквам. ...

Краищата – в две ръце,
но юздите не печелят
преднината пред нозе,
предпочели да не теглят
мъката на неуспелия. ...

На Диана
Съзнавам, че избрах
да страдам.
Ще плавам, или
ще пропадам. ...

Наследство
1. Бродски
“А тези хора живеят на земята. Нямат нищо друго. И за тях това е истинска мъка. Не само мъка – те нямат никакъв изход. В града няма да ги пуснат, а и да ги пуснат, какво ще правят те там? И какво им остава? Ето защо те и пият, и се пропиват, и се бият, и се колят. Тоест просто ...

Във шкафа със въпросите без отговор,
прибавих нов, зададен шепнешком -
Защо успяват, Господи, все лошите?
Защо?
Защо лъжата винаги печели? ...

Уличница
Стоиш на тротоара – сянка бледа,
маскирана със грим жена,
цинизмите, надраскани със креда,
те бройкат от отсрещната стена. ...

Не се страхувай -
болката е зАлог за живота.
Сега,
след прИстъпа нечакан,
седни край кръглата самотна маса ...

Той:
-Добро да е утрото ти!!!
И много прекрасен деня!!!
Тя:
След тези прекрасни слова, ...

На кутийката
в ръцете
отвъд спомена,
дървените кутийки,
помен и спомен ...

Цветя в любовта
Вървим през полята,
държиш ме за ръка,
край нас шумят житата
и полските цветя. ...

КАКВО СЪМ АЗ ?
Не съм ли пясъка в морето,
играещ с морските вълни?
Обливан нежно, или пък гневно,
той все омайно си блести. ...

Автори Jane_d(Деси Инджева) и Романтик(Христо Костов)
„Плувам си. Топло е тук и тъмно. Къде ли съм? Кой да питам?"
... Бам...
„Какво е това? Хм... нещо меко, с израстъци. Хей, какво си? Какво правиш тук? Не знаеш ли, че тук е моето място? Не си мълчи. Чакай да те опипам пак. А, това и аз го имам, и ...

Дали съм някога била
на този свят, под този свод огромен
във друг живот, във други времена,
та спомням си го тъй подробен
със всеки лъч, в косите затрептял, ...

Седим със Янтрия на мляко с чай
в тих ресторант в Бургаският им залив.
Oт мен е млякото. От нея чая,
вълните, чайките и бризът даже.
Но всичко е надиплила така, ...

Парченца луна.
Отражение на залез.
Сглобих си слънце.
***
Пушек от комин ...

Не мога да спра да мисля
за този последен...
последен ден, час... минута, секунда...
И няма те вече...
Изчезна в тълпата, ...

Пак излезе с ново двайсе,
хвърли бомба с закъснител.
Само че не съм на седемнайсе,
като видя бомба, ставам запалител.
Стой сега, та гледай мача, ...

27 03 2007
Възбудата извира на талази
и стеле се в света около мен,
но твойто безразличие ме пази
със огън, безнадеждно угасен. ...

Защо толкоз кратък е животът,
защо умира всекиго от нас,
СМЪРТА злокобна всеки ще посрещне,
с усмивка мрачна там, на своя праг!
Милиони хора са умрели, ...

24. 07. 2007 г.
Пия джин от кристална чаша,
пълна с радост и искрен смях.
Гледам те право в очите
и изобщо не ме е страх. ...

1.08.2007 г.
Дъждът вали и гали вечерта
с приятно хладна, тайнствена ръка.
Небето, всеотдайно като тебе,
усмихва се от горе и ме гледа. ...

И днес ме имаш като на празник -
различната добра.
(най-вече малка)
С години молиш ме да спра,
да пиша, ...

Донесоха в работата книгата Кама Сутра. Започнахме да я разглеждаме. Шефката я погледна и каза:
- Нищо ново под слънцето.
Ние с Руми се спогледахме.
- Душа, много изоставаме.
- Щом тя ги е правила всичките пози и ние ще се справиме. ...

Само миг дихание ми подари!
В този необятен океан от мисли!
Само истините, истините остави
и щастие, на глас го искам!
За мен дори съкровище изрови! ...

Като ездач невръстен галопирам,
осъществил непостижимата мечта!
Да можех и със чувства да жонглирам,
тъй както конска грива стисках във ръка!
Като презрял обществени условности, ...

Когато цял живот ти се раздаваш
и всички грабят безогледно,
е много трудно да решаваш
дали, кога, какво е редно!
Принесла себе си във жертва, ...

Изсечена с нетрепваща ръка
и раждаща се в болката на изгрева,
онази птица с каменни крила,
замлъкнала в началото на припева,
забила във предсмъртие и страх ...