Китарата мълчи. Под този дъжд.
На пейката. Забравена от някого.
Китарата засвири. Изведнъж.
Щом даде тон за песен вятъра...
Бездомница е вече. Безнадзорна. ...

Разплаках небето
Разплаках небето с очите си -
две тъжни кафеви звезди;
поех от дъха му в гърдите си.
Напълних си чаша сълзи. ...

В твоите ръце съм уязвима
и безброй рани в сърцето ми има
от твоите думи, от погледи зли,
от нещастната любов, с която ме дари.
Мразя се, че те обичам, ...

Сърцето ме боли...
Разумът се замъглява.
А болката по теб остава.
По-силна и искряща,
тя изцяло ме разклаща и шепне: ...

Не вярвам в никакви съкровища,
не вярвам на звездите,
не вярвям на чудовища,
не вярвам на лъжите,
не вярвам и на истини, ...

Пак мълчим... и двамата сме гузни... Ти, защото ме предаде, аз, защото ти простих?!... Пак мълчим... и за какво? И на мен ми е тежко, и на теб... Ти виждаш ли смисъл? Аз вече не. А се борих... Много се борих. Бях впила ръце в теб, сякаш си последното нещо на този свят и не искам да те изгубя. И беше ...

Малка ракийка + голяма салатка = желязна хватка
Мъжът ми не пие. Тъй го е свикнала майка му. Не че е болка за умиране, даже може да му се брои за плюс, но понякога ме дразни с желязното си въздържателство. Аз обичам от време на време да си направя голяма купа салата и да си налея малко ледено студен ...

Днес напускам света. Оставям те завинаги сама, завинаги, както бях сам аз самият, когато бях с теб.
Не искам да се обръщам назад, не искам да си спомням за теб. За теб.. За красивата ти усмивка, толкова топла
и толкова желана. Не искам да си спомням за твоето тяло, толкова горещо и винаги готово за ...

Думите изстиват в такт с пулса ми.
Когато говоря, не разбирам какво казвам, не напълно разбирам Себе Си.
Убили някого, казват.
Харесало им, казват.
Сетне отнякъде се чу трети глас, било напълно естествено да говорят така, каза. ...

Ето, вечер е пак и на вън е тъмнина.
Пред телевизора стоя отново сама,
мисля за теб и си мечтая
на този ад да дойде края,
да спра да се тармозя с думите "прости ми" ...

Оправдаха се сълзите, изплакани от страх,
сега, когато всичко е реалност,
а не само бленувана мечта.
Теб те има и си тук до мен.
Сега и сутринта е друга, ...

Давам, раздавам, предавам -
себе си изцяло аз подарявам,
всяко "късче" от душата си аз,
всеки трепет на сърцето си...
Премислям, осмислям, продължавам - ...

Понятия сложни,
правила безбожни,
думи неприятни...
пораждат хаос в главата ми.
Казани слова, ...

Що ме не срита, ма майка, да те не излагам!?
Приятелката ми се казва Сийка, на галено й викаме Джозефин. Та тя има рожден ден. Майка й - леля Милка, е дошла от село за празника. Масата е отрупана, чашите са пълни, музиката е надута „до дупка", всички говорят, без да се слушат. Един от гостите подхва ...

Somebody's Me Lyrics
you, do you remember me? like, i remember you? do you spend your life, going back in your mind to that time? cause i, i walk the streets alone, i hate being on my own. and everyone can see that, i really fell, and i'm going through hell. thinking about you with somebody else.
so ...

Сред този пеперуден прах -
безброй снежинки къдрокоси,
един човек от кал видях,
с нозе от пръст - ронливи, боси...
Сред пърхането на криле - ...

Моите тъмни стихотворения
плачат като малки деца,
защото не мога да ги понасям,
защото трябва да ги унищожа...
Те ...

Този стих е по идея на Недялко Йорданов от последната му пиеса.
Подреждам със химикала
своята тънка съдба.
Чети! Не си ли разбрала
за дантелената луна. ...

занемяха птиците
вятърът спря
небето помръкна
тягостност
увисна във въздуха ...

Нека легна до тебе,
да докосна ръката,
да се вгледам в очите
и да чуя сърцето -
за да ти имам доверие! ...

Не искам да те залича от паметта си,
не от вихрушката на тая есен луда,
не от шепота на пясък златозърнест,
не от полъха на свежите цветя,
нито от полъх лют и снежен. ...

3.30 am с дъжда
Вали дъждец, вали, не спирай!
Стичай се по студеното стъкло, но не умирай!
Гали прозореца с прозрачната си сянка
и унеси уморения ми ден във сладка вечна дрямка!♣ ...

Подводницата спря да плава,
виковете оглушаваха,
всеки всяваше паника
и бягаше бясно
към своята гибел; ...

Днес зърнах края на света
Да заключва входната врата
Преди да изкачи стъпалата
На новия си дом
Не обясни защо ...

Като от скъсана артерия избликна
кръвта на залеза червен.
Градчето калдаръмено притихна,
отива си и този жарък ден.
Повява хлад. Олющените пейки ...

Искам
да живея в приказка.
Да почистя пепелта пред огнището,
а после да облека балната рокля
и да отида при красивия принц. ...

Заболя ме все да тичам бос -
погледи и думи ме бодат,
спъват ме озъбени въпроси.
Страшно дълъг път е моят път.
Изнемогват парещи нозете ...

Запали буен огън със омраза
и хвърли дрехите ми да горят.
Боли те, но ти мене пръв заряза,
а чувствата не ще се преродят.
Запали първо огън във сърцето ми, ...

Тялом тук, а духом там...
Цял живот на две делиш се...
А накрая все си сам...
Като пес бездомен... Виж се!!!
Ту при мене... Ту при ТЯХ... ...

Не дишай, ако трябва да мълчиш!
Не говори! Събудихме звездите.
Не казвай, колко ме обичаш!
Луната е детектор на лъжите,
усмихва се над нас и нежно бди. ...

Тебе избрах да обичам
и никой друг не искам,
за теб сърцето си отварям,
няма ли те, знай, аз умирам!
Тебе избрах да обичам, ...

Малък цвят
Самота в очите ти
Само това мога да видя
Не знам кой ти го причини
Но ме моли само при мисълта, ...

По Джубран Халил Джубран
„Аз съм в сърцето на бог”
Проговори ли ми любовта,
вслушах се и и повярвах.
Безстрашна корона е тя, ...

Нищо особено... Просто лека носталгия за отминалата ми любов.
Искам да се влюбя пак в очите ти. Отведнъж и задълго.
Да си моята първа любов. Всъщност направо ЖИВОТ!
Искам да вярвам както тогава... в сърцето ти.
Да знам, че сладко тъгуваш без мен. ...

Не чувствам липсата на неговите ласки
и когато го няма съм щастлива.
Колко още ще трябва да нося тази маска -
украсена, напарфюмирана, красива?
Когато другия погледна, ми се иска да съм сляпа, ...

Вълнуват се хората около мене.
Ще оцелеят ли в света озлобен?
Какво и по колко животът им взема?
Бъдеще имат ли в дом осквернен?
Помисля ли някой как те ще живеят? ...

В началото по земята цареше
само тишина и мрак.
Тогава задуха вятърът, и дупка в небето се отвори.
Долу пък гръм и мълния се разбиха,
удариха земята и я разцепиха на две, ...