Със глас като звън отшумял
ми прошепна "Докажи любовта".
Празен лист и нов химикал
ми подаде плахо с ръка.
В нежна прегръдка ме стисна ...

Мамо,татко простете ми
Нямам зрение , нямам мозък
Няма време да реша
Да избягаме ли?Да се скрия
до края на живота ми ...

Yesterday,
All my troubles seemed so far away,
Now it looks as though they're here to stay,
Oh, I believe in yesterday.
Suddenly, ...

Oh time
Mhh
Time
They say timing...is everything
But nothing in you control ...

On My Own
by Мария Илиева
Started like a dream come true
just like living in
a fairytale for two ...

Чертаеш в мен искрици нежност, вдъхновения.
Рисуваш с поглед влюбени слънца.
На глътки ме отпиваш с капки от търпение.
Копнееш ме! И буря съм, и съм жена.
Догонваш ме. Като откъснат лист хартия ...

Отиде си - сърцето ми те гонеше.
По всевъзможни начини се криех
и обяснявах ти,
че няма нищо ново -
че всичко е така, както преди. ...

Как се защитават чувствата,
премръзнали в поредното връщане обратно
и защо, когато се разсъмва, познатите ни от нощта
започват да бледнеят между нашите
събудени разочарования... ...

Ако звездите
в хора се превърнат,
дали небето ще им стигне...
Безсрамните очи на пътят дълъг
ще се уморят ли да се взират... ...

Отново съмва. Никому ненужна,
ръце протягам. Моля се на тишината
да ме целуне само и с ръка прилежна
на плитка стегната да ми сплете косата.
Да върже остър възел във сърцето, ...

"Стопанинът замина за Америка"
Вслушвах се в тихия и глас,
Речта и туптеше над това стихотворение.
На всяка строфа се вглеждаше в мен:
"Стопанинът замина за Америка" ...

Животът казват,че ни учи
но с мен така се случи,
че на мъдрости не ме научи:
вървях,
потъвах, ...

Навън студено е. Снегът вали.
Студът сковал е моето сърце във лед.
И вече не боли...
Не вярвам аз на думите ти, сладки като мед.
От тук нататък любовта за мен не съществува ...

Спрях се пред фонтана на живота.
Въздухът - напълнен със роса.
Но не пих, от сладка изнемога...
Дивна, самородна красота!
Все едно! Дори да не отпия ...

Тъмно е, а облаците светят,
сякаш съм на онзи... онзи свят...
Тихо е, а в мен звезди отнемат
болката от друга тишина.
.............................................. ...

Не зная с времето кое се промени
дали о чите, или това, което виждаха.
Загубиха се някъде и единствените ръце...
или може би вече ги търся с друго сърце, в друго лице
Ти ли си същия, или аз промених се? ...

В онези, уморените ръце,
в които всяка нощ заспивах,
заслушан в римите на влюбено сърце,
с надежди - от което - се завивах,
и там намерих своя свят, ...

Сърцето в такт
отмерва времето ни.
Аз пак обичам.

Слънчева полянка
Имах си една полянка -
храм цял от обич и слънца...
Сладка беше всяка дрямка,
приютена бях под тупащи сърца... ...

- Треперите ли като мен?
- Моля?
- Попитах ви треперите ли като мен? Вълнувате ме.
Зениците й се разшириха. Тя свали бавно очилата и се втренчи в него. Думите му прозвучаха доста странно, както и държанието му. Беше нервен, напрегнат.
- Попитах ви дали треперите, както в момента аз ? - и продължи, з ...

Стоя седнала в ъгъла на тъмната стая. В ръката си държа свещ, чийто пламък весело ми се усмихва. Леко близва, с огнените си езичета, длънта ми, която търси топлина. Той е единственият, който все още не се е отказал от мен. В душата ми цари студ и мрак. Тя е сама, защото ти си тръгна и я остави празн ...