Старецът край морето
Лазурни небеса усмихват се лениво
и с песен на гларуси срещат деня.
Под тях се буди морето-оловносиво,
за да пие жадно утринната ведрина. ...

Рибарска орисия
Усмихваш ми се, гледам, ведро,
въздишаш с плясък на вълните.
Предлагаш ми наглед тъй щедро
в песен да ми превърнеш дните. ...

-Иска ми се да съм мислеща вагина с татуирани антични тела в дива оргия, да бъда
двуметрова мантия от протоплазма и мазен наркотичен екстракт да се стича по мен.
Но да мисля. Да внушавам и повелявам. Вместо свои краиници да имам крайниците на
всички които съм погълнала. Пластичната хирургия на е дос ...

Прощално
На Него
Прости ми, страннико, за мойто дръзновение.
За онез лирични римички, написани в нощта.
Те всички са цветя на любовно вдъхновение, ...

Дали да си щастлив е толкоз трудно?
Нима не зависи единствено от теб?
Макар дните ти да преминават мудно
какви ще бъдат зависи единствено от теб.
Да се подлъжеш най е лесно ...

ЖИВЕЕШЕ В ЕДНА МАНСАРДНА
Живееше в една мансардна
поет със име на светец.
Той имаше съдба коварна,
да бъде винаги беглец. ...

ОЙ-ЛА-ЛА-ЛА-ЛА
Ой-ла-ла-ла-ла, ти се превъзбуди,
щом повторих: "Мъртвите очи
търсят след смъртта печални пеперуди!"
Ти подай ръка! И замълчи! ...

Обичаш ме. Обичай ме
до последния ми дъх!
Не си отивай още, остани,
чуй първите петли!
Неповторима нощ е. ...

Труден стана ми животът , от както завесата на любовта ме забули. Трудно стана
ми да дишам , да спя и да ЖИВЕЯ ! Всичко сиво ми се вижда вече , но зърна ли я
нея аз отново всичко лесно ми се вижда. Странно , дори не я познавам чак толкова
добре за да мога да говоря за любов , но пък нали си знаем , ...

Гледам аз навън луната, слънцето и земята. Вдишвам аз дълбоко, за да усетя на
въздуха аромата. ....... Мислех да пиша стихове , но просто след всяка 2-ра дума
си представям НЕЯ. Представям си нейната усмивка, нейните весели очички. Блокаж
! Мисълта ми спира! По-горе споменах слънцето, земята, въздух ...

(Aphrodite's child)
Във пет часът
Търся път
в улична тъга
А мисълта ...

Душата ми е струна на китара,
тъй нежно зазвъняла във нощта,
сърцето ми във огън все изгаря
с най-светлата и искрена мечта.
...

Разбити окови, шаблони,
мечти и условности.
Хаос от думи
разпръснати в стих.
Отново превръщам канони ...

Черен облак се задава,
небето навъсено ехти.
Чува се в далечината
женски глас крещи,
вижда ясно тъмнината, ...

Не познавам очите си,
ако във тях
не съществува образа ти.
Не познавам и ръцете си,
ако във тях ...

Джапанките,
банския
и стих
написан върху пясъка за теб
съм сложила в торбичката ...

Часовете са мъниста,
разхвърляни над хребета на планините -
капчици от кехлибарено мастило
изтичащо през пръстите на дните,
а ти си лист, на който се изписвам ...

Тя не знаеше от кой свят идва. Всеки ден тук беше толкова еднакъв, но тя си го правеше различен, защото беше различна.
Нямаше семейство, не искаше и да има. Нямаше приятели, прекалено много пътуваше. Не по принцип, само в себе си. Но когато толкова често прескачаш от крайност в крайност, хората прос ...

Изтъняла е душата ми
от минали любови,
от дъждовни бури,
от пяната на бесните вълни.
Избелял е даже и цвета й, ...

Нощта трепери
като боса циганка.
Луната пие локвите
със посинели устни.
Във подлеза ...

Една сутрин в тъмното мазе,
сред купчината инструменти стари
попадна малко кафяво мишле-
с жилетка и кожени сандали.
В доскорошния мирен сандък ...

Малка кутийка – фин порцелан,
стари бижута, скрити мечти.
Един небрежно хвърлен гердан,
стара снимка- това ли си ти?
Малка кутийка- слонова кост. ...

Не се смей! Чуваш ли ?! Ако това ти се струва смешно, то значи определено
следващите редове не са за теб и можеш да затвориш страницата без угризения на
съвестта. Не се безпокой- ако дори заглавието предизвиква в теб асоциации за
шеги и някакви хумористични статийки, определено нищо няма да изпуснеш ...

В пълнолунен полуздрач,
със ръце умели,
удря нощният берач
по звезди узрели.
В коша плетен от роса, ...

Време мъгливо, влажно и сиво,
денят се събужда студен.
В спомени ясни, слънчеви, страстни
останал е юнският ден.
Пия кафето и там край морето ...

И ето, пише той-
някъде, върху кутия от цигари.
Защо ли няма, просто няма кой
да усети болката му стара.
Той мрази изрази-клишета, ...

Искаш ме в леглото си,
бариерите със трясък да строшим
и да потънем в аромата от Любов.
Ще мога ли...
Искаш ме в ръцете си, ...

Oплаках се от тишината
сега тя страда,
а бушува в мене за отплата
глъч от звуци на непознати.
Които идват и си тръгват, ...