Искам да измисля стих,
с който всичко да изкажа
с които думата една
пред света да я покажа..
Думата борба използвана и тривиална ...

Да дишам
Не ми стига въздуха!
Глътките са броени.
Душата е скъсана.
И протрити коленете ...

Луната изгрява-отново сама,
тъмни облаци крият звездите.
Едно самотно небе,
една тъжна луна
и едно момиче обляно в сълзи. ...

Помниш ли дните с мен?
Спомняш ли си с любов за тях?
Тръпнеш ли от спомена
за мен и мойте целувки?
Сега обичаш ли ме, ...

Къде остана тази пролет,
забави се ,забрави се,а искам
да ме понесе на своя полет
да дойде,отдавна вече чакам.
Да бъде топло,подредено, ...

Сбогуване
Дръпни пердето. Искам да е тъмно
като в зеница. Като за последно
изпий ме до самото дъно.
И нищо, че ръцете ще са ледени - ...

Той лежеше.Беше потен.Лешеше и бълнуваше.
Тя го попита от какво има нужда,а той изкрещя:
-Това е война!Това са мъжки работи,не се меси,мамка ти!Това е нещо между него и мен!Това е моята война.Какво иска това копеле?!
Тя го гледаше,а очите и потънаха в мълчаливи сълзи.
- Нищо,почивай си.- избърса лек ...

Той влиза като призрак.
Мълчи в запушената нощ.
Всички пием на маси.
Той започва да свири.
Повечето са пияни. ...

Да,да, те са ловци.
Стрелят и не мислят.
Те не са релиозни,
след убийството пият.
Да, да, те са ловци. ...

В стъклена кутия под възглавницата ми,
аз крия своите съкровища.
Всички мои заблуди.
Всички щастливи мигове.
Всички красиви моменти. ...

Настъпва тишина...
Идва мрак...
Спокойствие...
Слънцето изчезна...
Нощта е погълнала деня. ...

Гори в пределите на Ада,
ти нещастнико,
гасни във безпощада.
Щом сърцето ми
за тебе страда, ...

Момичето в огледалото
Напомня ми за себе си момичето отсреща.
Не мога да я утеша.Или поне не днес.
Нещастна е.Навярно чака да и кажа нещо.
Различна е.Захвърлила достойнство,воля,чест. ...

Сбогом
Мразя те! Това го казах вече...
Прекрасно знаеш колко ме боли.
Защо, за Бога, толкова далече,
а всъщност адски близо си ми ти? ...

Свобода
Как ви изглежда кръвта върху устните,
на жадния,молещ за кръв?
Ами последният,не го ли чувствате,
как би убил да е пръв? ...

Огромният часовник в центъра на града удари полунощ... нощта срещу Коледа. Стотици безгрижни хора се бяха струпали на весели тълпи и пееха коледни песни, разхождайки се по бляскаво осветения площад. Църквата, гранитна и студена, изглеждаше по своемо красива и празнична в Коледната нощ. Десетки покло ...

Мануела, Кристиян и Силви живееха в мазе на стар, полусрутил се блок. Това беше единствената им собственост. Преди години съпругът на Мануела продал жилището им, за да изплати дълговете си. Не след дълго изчезнал. Според нея, той беше починал. Но децата вярваха, че баща им ще се върне някой ден. Маз ...

ФАНТАСТИЧНА СИМФОНИЯ
Запознах се с красавица. Една жена.
Видение на мисълта! Желана!
Очаквах да я чуя след ден-два,
почаках седмица... и месец мина, ...

Отново е нощ. По нощното небе няма нито една звезда...но така е по-добре. Тъмнината е превзела всичко тази вечер. Отново седя сама, чудейки се защо светът е толкова ужасен.
Мрак...истински ли е или илюзия? Имам чувството, че от душата ми е останало само нещо черно и овъглено. Все едно, че е дупка в ...

Вървя пеша из радневските улици на път за вкъщи. Мракът се спуска бавно над града. Тъмнината ме обграща. Напоследък я търся постоянно, защото само тя е в синхрон с мен...Стоя замислено и гледам звездите. Нещо ми пречи да заспя, нещо ми липсва. Теб вече те няма...
Спомените нахлуват в главата ми, нат ...

Иде пролет и топи се
бързо пухкавия сняг,
а под белите завивки
куп кокичета цъфтят.
И потоци буйно защумяват ...

Добрият Владетел
Време да убиваш. Време да покажеш на враговете си, че са безсилни. Време до поведеш своите орди срещу пълчищата на неприятеля и да ги разпръснеш и смачкаш сред викове на ужас и болка. Има само един господар ...

Виновна ли съм аз,че ме обичаш?
Виновна ли съм аз,че те боли?
Виновна ли съм,че ме гледаш тъжно
и от яд сърцето ти кърви?
Виновна ли съм аз,че съм такава? ...

NICKELBACK
"Too Bad"
Fathers hands were lined with dirt,
from long days in the field.
And mothers hands are serving meals, ...

Приятелство
Приказваме си, без да си говорим.
Поглеждаме се, после пак мълчим.
Понякога с въздишките си спорим,
но вечно се обичаме с очи! ...

Избавление
Заведи ме вкъщи!Скрий ме от зората!
Да не чувам ничий глас,проклинащ вечността.
Открадни от мене нея-свободата,
да я освободиш от мойта суета. ...

Съвест
Вечер е и пак е тя при мене.
Не зная будна ли съм или спя.
Отива си от мене само денем,
затуй с тревога чакам сутринта. ...

Моето море умира, няма вече в мен любов,
беше приказно красиво, а сега е като гроб.
Колко гларуси кръжаха в необятна синева,
а сега е всичко пусто и потънало в мъгла.
Корабният фар угасна.И така от този ден, ...

Ежедневието тежко трудно
Убива сякаш красивата любов
Лутаме се като кораб
Сред морето бурно..
Като вълк без плячка ...