в памет на дядо ми, който беше пчелар
Поетът е като пчеличка,
която произвежда мед.
Любов от първата лъжичта
предлага ни изкусния поет. ...

Денят - нака неустоимо важен -
се блъска в непочистени стъкла.
Денят безупречен,
понякога и снажен...
Харесвам неговите рамена. ...

Трепти в мъгла далечината,
Напомня неизвестността,
Която заедно с мечтата
Ни придружава до смъртта.
Спотайва се пак фигура във мрака... ...

Ах, как искам света да обърна,
да ме запомнят с нещо добро.
Светица, даряваща радост и щастие,
една добра душа в море от тъга.
В историята вечна да остана ...

Един мъж и една жена
една любов и една лъжа
една любов, която моли
една лъжа, която трови.
Един мъж и една жена ...

Последна нощ
Нощта пристъпва тихо
с песен стара на уста
с прегръдка нежна завладява
и две души за миг изпепелява. ...

В вселената
на мислите
се лутам,
в ръцете си
държа кълбо, ...

На южния бряг ,приятелю,
там ще се срещнем ,изтекат ли годините.
Като звук през нас ще преминат спомени
отдавна увяхнали като първата влюбена роза.
Забравени стари трепети ...

Такова щастие жадувам,
шеметна любов да ме влети
и без да мисля, че сънувам,
душата ми в танц да завърти.
Такова щастие жадувам, ...

Усмихни се на живота, усмихни се на природата, усмихни се на човека до теб. Усмивката променя, усмивката разкрасява, усмивката изразява радост, дарява щастие. Светът, със всичките си радости и прелести, със всичките си трудности и мъки, е пред теб. Но защо не го посрещнеш с усмивка, защо не му се на ...

Криле разтворени са плешките,
изхвръкнали
над немощното тяло.
Разделно времето е острие
насочено ...

ИСТИНАТА 09.11.2001
БУШ - БИН
Започвам с уточнението,че тази статия ще бъде разделена на тематични подчасти за да бъде по ясно изяснена позицията по отделно засегнатите въпроси.
Времето тече,нещата се забравят,хората се разв ...

О,как се мразя
как се ненавиждам
о,слабост
твоето име е жена
нахлуваш ...

Пак онзи
вятър излезе,
на промяната
дето свисти
и ме удря ...

Случайно те заварих с друга,
бяхте седнали с празни чаши.
И нещо ми нашепна мълчешком,
че тя бе жена само за вечерта!
Седнах сьс запалена цигара, ...

Загърбила отминалите спомени,
тъгите и отнеманото щастие,
една жена сред тълпи огромни,
грееше в своето прераждане.
В очите й четеше се победа, ...

Всеки ден се опитвам,
да продължа с надежда напред,
да вярвам, че няма защо да плача сама,
да зная, че с шепа обгръщам света!
Всеки ден се опитвам, ...

Обичам те,
ти светъл лъч
в живота сив и безразличен,
кратък миг от вечността,
късче от любовта. ...

Не искам да усещам присъствието ти,
защото ще знам какво ми липсва.
Не искам да виждам очите ти,
защото от истините в тях ще ме боли.
Не искам да се будя в прегръдките ти, ...

Защо на наш'та възраст
се чувстваме различни от света,
защото май НЕ липсва дързост
да се доказваме в мига!!!
Защо да пазим чувствата си скрити? ...

Потапям мисълта си
само в сетивното.
Продължавам да мисля
с ума си, вместо
с цялото си същество. ...

...Пожертван от Живота... мъртъв преди да умра... И кому ли е нужно всичко това?... Къде е пътят към върха, след като живеем в бездушна падина?... Докато дишам и си задавам хиляди въпроси, кислородът всъщност бавно ме разрушава и в светкавичен миг се разпадам на атоми... Гаснещото ми съзнание прещра ...

Случаен миг, една сълза,
ехиден поглед , лъжовна страст,
раздвоени чувства, една мечта,
красиви думи, простота.
Един компютър, глобална връзка. ...

Отивам си след последната сълза.
Обида, неизречени слова .
Каде остана ти и споменът предишен?
Къде си ти, къде съм аз?
Два пламъка от домашното огнище. ...

Отлита ятото... Но няма есен –
навън е луда майска пролет!
Училищният двор е тесен
от изпращачите наоколо.
Отлита ятото. Крилата смешни ...

Утро мое,
албиносче червенооко,
разчупи покоя
след нощта жестока!
Тебеширено момиче ...

Понякога сърцето се разкъсва пред човешкото страдание злочесто, тъй както ден нощта прекъсва.
Това се случва доста често. А болката е истинска, голяма от туй що става пред очи. Да си свидетел на такава драма, когато всички са слепци. А болката е истинска и силна, защото фалшът е навред. Душата се ок ...

Мощен глас прониза грохота на битката – “Нека смъртта се посипе върху тях!”…
От черния меч на Безименния се откъсна черният огън, който го обгръщаше. Дяволските пламъци се спуснаха и проглушаваха ушите му с рева си. Тъмнозелените пламъци се посипаха по главите не неживите войски на Безименния и демо ...

По разплаканите чашки на цветята
в огледало се оглежда моят ден,
разтопява се, разкаяна тъгата,
в аромата на любим градински чай.
И, с предчувствие за нещо обратимо ...

Речта на ген. Джордж Патън
Мъже, тези неща, които някои хора разправят, че Америка не иска да участва във войната, че не иска да се бие, са пълни глупости. Американците по традиция обичат да се бият. Всички истински американ ...

Криле опитват да живеят, в небето са щастливи,
безмълвно дълго там се реят, разпръскват прах и сенки диви.
Красиви прелестни и волни, вдигнете ме за миг.
Аз искам слънцето да пипна, да чуя неговия вик.
Когато го докосна да извика, то пари - аз горя. ...

Поиска от силно вино да отпиеш,
че непосилна жажда те мори,
в коси лъчисти да заровиш
търсещи и синьо - галещи очи.
Поиска чисти, слънчеви простори, ...

Струнен звук,
отронил се от грифа
на живота сме.
Перцето бяло,
в ръката щедра на Твореца. ...

Слънцето ме учеше
да съм гореща и истинска.
Небето - да съм
недостижима и безсмъртна.
Дъждът - да съм ...

Хиляди въпросителни,
намесени в нашите отношения.
Стотици неизказани отговори,
висящи във въздуха
помежду ни. ...

Нозете й потъват
до глезена
в студената роса.
Пристъпва
в светло синьото ...

/в памет на Юлиян Манзаров - загинал в р.Лим/
Защо животът е жесток,
защо го има този порок
да отнема деца и невинни
от близки, приятели и роднини? ...