Вече не са сини вените
Вените...Пулсира кръвта ми.
Изтича мозъкът, пръста смуче.
След третата световна война
на онези мръсници ще им е скучно. ...

Ето я отново пръска светлина
най - прекрасното и тъжно същество на таз Земя,
до болка тя позната феята на мрака.
Под издъхнала върба седи,
попива жадно мъката със сините очи ...

За да върна блясъка
в студените ти дни,
аз подучих пясъка
да стопли две вълни.
За да може всякога ...

Когато бурята е само спомен,
а затишието очаква следващ ураган,
тогава се потапям цяла в светлината,
струяща от прозореца ми
нощем нямо и си пея нещо - ...

Еднакви лица
Те са еднакви.
Те са едни и същи.
С еднакви дрехи,
с еднакви шапки, ...

Животописът вече значи смъртослов.
Ужасно е да се разкажеш.
Защото никога не сме се случвали,
защото не живеем сребърната нишка.
И този дух, за който казват, че ни свързва, ...

Отпечатъци от
усмивки върху паважа,
оставени някога, отдавна, преди,
в един от дългите летни,
слънчево усмихнати дни, ...

Вик.
Детски вик -
като метално езиче
на сребърна камбана.
Прониза сърцето. ...

Пееш ли?
Как хубаво пееш...!
Как нежно от твоите устни
струи песента
и по пръстите стърже ...

О, мълчи! О, мълчи!
Защо ще ме водиш към края?
О, любов, ти мълчи,
че ще тръгна след теб.
Аз зная! ...

Само с погледа си ти
сърцето ми плени.
Само с усещането
на твоята ръка,
усетих аз страста. ...

Една година не те видях
и сякаш полудях.
Тогава беше май. Аз още бях дете,
а ти вече пораснало за мен момче.
След една година те видях, ...

Имам аз една любов,
но тя се оказа като в гроб.
В най - добрата ми приятелка
да се влюбиш ти.
Разби ноите мечти. ...

Научи ме, как да не те
жадувам.
Научи ме, как да не те
сънувам.
Научи ме, как да спре да ...

Сънищата на проститутката
бяха обикновени,
точно толкова, колкото на
съседката с бебето
от втория етаж. ...

Времето ни
Връщаш ме във времето.
Не биваше да те срещам.
Караш ме да помня неща,
които не искам да помня. ...

Срещнах те случайно,
но се влюбих аз безкрайно:
в твоя поглед, в твоите ръце,
в твоето прекрасно, мъничко лице!
Съдбата бе добричка да ни събере, ...

Лица, стени, мъгли, листа -
световна мъртвина.
Зад хвърлея на погледа
засяда
горчивото зърно на същината: ...

Докарай лодката гробарьо,
водата ледено скърби.
Нощта почернила е силно
и техните пътуващи души.
Ужасна болка стяга ти гърдите. ...

....На Дени /сестричката ми/ с много обич.
И на всички жени, които се борят
и запазват някъде облика на малките момиченца....
Когато - тогава...
Безмилостно те смачка горчивата, натрапчива миризма на града и те удря слузестото тяло на разложението в крайния квартал, когато правиш дълбок поклон на ня ...

По улиците празни, всъщност пълни с хора,
внезапно спрях за миг от погледа неволен.
Бе тих сред шумната компония на масата,
душевно свит, потиснал всичките желания.
Погледах те. Ти беше интересен, странен, ...

Всеки ден в мен,
се сменят сезоните -
и четирите.
Сякаш Вивалди
звучи непрестанно - ...

Счупено огледало
са мислите .
От всяко парченце -
искри.
От всяко при допир - ...

Лунен
прах
в очите
блещука.
Погали ме, ...

Толкова
нощи -
почернели
от чакане...
Само - ...

Обърквам се-
протягаш ми ръка,
очи изпълнени
със нежност.
Две думи. ...

Студено е, но няма кой да сгрее
ръцете ми премръзнали в нощта.
Студено е, но няма кой да сгрее
сълзите ми изплакани в ноща.
Студено е, но няма кой да сгрее ...

Затворя ли очите
на маточина искам да мирише,
на дим от кучета изблизан.
Да чувствам как реката диша -
в косата ми дъхът и влажен ...

Недоверие във вените
Недоверие.
Недоверие в вените,
в собствения ти свят,
във всеки един свят. ...

Стомахът ми на топка се е свил,сърцето иска да заспи.
Това животът е за мене, когато ти до мен не си.
Душата пълна е със радост, сърцето лудичко тупти.
Това животът е за мене, когато ти до мене си.
Съзнанието не иска да повярва.И тялото дори. ...

Я сошел с ума
Аз се побърках,
я сошел с ума,
крейзи съм нещо
крейзи motherfucker - ...

В надсмъртен пристъп на умора предрожденна
връхлита ме отново мракът на пророка
и в свойта бясна черножлъчна изнемога
ще смъкна булото на жалката вселена:
в свестта ми черна - черна пропаст. ...

Там по улицата то върви
проправя си път през кални преспи
там момиче с дълбоки, зелени очи
крачи снега, но не оставя следи.
По бяло лице капят росни сълзи, ...

Отражения, сенки и спомени
се лутат оплетени в паяжина от чувства,
в обектива на моето съзнание.
И в тях търся те
мое знамение, ...