Как може животът да е толкова жесток?
Как може отново пак да съм сама?
Защо ли в хорските сърца трябва да има винаги тъга?
Трудно е да се отговори на тези три неща!
Искам да обичам и да съм обичана, ...

Тя беше обикновено момиче. Всъщност не дотам обикновено. Имаше вълшебно огледало, а колко хора могат да се похвалят, че притежават такова! Когато подадеше огледалото на някой, в него се виждаха цветове.
Не лице, не изражение или усмивка. Просто цветове. Изидора владееше изкуството на разпознаване на ...

Черната мутра на умората
Вървя по онази мръсна улица.
Заобикалят ме уродливи луди.
Пияни старци въртят бутилка-
черната мутра на Умората! ...

Зима
" с вериги окован,
от двадесет години.
Вечерял плъхове нерядко,
смъртта да срещне не желае..." ...

Многопластов,много дълъг разказ за края на една странност
-Виж ме!Аз съм онова хлапе от вчера!
Дългата й външност зачудено се окова.Помисли, че се шегувам.Но това не беше шега.Отвратително е да се шегуваш с това!
-Аз пък съм момичето от онзи ден-направи се на не тя,тя.
-Нали ти каза,че съм бил странен? ...

При мен защо дойде?
Ти знаеш ли това дори?
Коя съм аз?...
Откри ли ме или реши,
че съм като дете - ...

Зимата е сладка,
но пък за това -
студена и мрачна,
весела эа децата,
неприятна эа бащи ...

Като капчици кръв по шосето,
стопове светят в дъжда
и чистачките удрят превзето
мокрите предни стъкла!
Песничка с два-три куплета ...

Писмо
Срещата с теб съвсем не бе случайна.
Помниш ли, как край нас минаваше времето?
Помниш ли, как за нас сякаш то беше спряло?
А усети ли как сърцето ми бясно тупти, ...

Обичам те! Ти знаеш...
Някой чува ли мойто безмълвие?
Някой вижда ли празния поглед?
Аз съм тук, но съм само присъствие,
а душата ми с тебе е някъде. ...

Когато направиха поредната операция на очите й тя почти бе изгубила надежда, че ще вижда отново. Никога не искаше да си признае колко страх чувства всъщност в себе си. Още усещаше болката от огъня, който бе изгорил очите й завинаги. Блед спомен за светлина навестяваше съзнанието й, но после отново п ...

Следи от тебе търся с вятъра -
едно парче от твойта нежна плът.
Сама се скитам по Земята.
За тебе питам аз на всеки праг.
Следи от тебе търся с времето. ...

Родих се на четвърти етаж
Помня, родих се сред хлор
на четвърти етаж,
в сива сграда.
Ние - новите по етажи се раждахме, ...

Хо,хо,хо за хоРата
Сещаш ли се?
Има едни типове
които те разминават всеки ден,
които не са говорили години... ...

-Какво има?
-Защо?
-Мълчиш.
-Настинах.
-Ето чай! ...

ТАЙНСТВО
Един окултен древен феномен.
За знание и мъдрост златна мина.
Две хексаграми на листа пред мен.
Дванайсет безпристрастни линии. ...

Дори да те обичам, аз не ще простя,
защото ще си подъл с мен!
Ти ужасно нарани ме,
а душата ми е в плен!
И дори да ме боли, ...

Защо отиде си от мен,
беэ да питаш,
защо, кажи ми, защо!
Защо остави ме сама
защо, беэ нищо да ми кажеш, ...

Когато с мислите се връщам
в детството, и почна да разгръщам
любимите си книжки, пак се спирам
на мъничкото дървено човече, което
оживяло от ръцете на татко Карло ...

- Ти, ти си Самодива! - ми каза онзи Черен Маг.
- Не, аз съм сама и дива. Това от Бога ще е знак...
- Ще трябва да си поговорим, ела при мене вечерта!
- Не смей да ми натрапваш твоята сила! Върви си, по-добре да съм сама!
- Ще се разкайваш, виж Луната! Не ще ти другиго даде! ...

Нетрайна глъч на цветни гласове,
еднакви камъчета, дни еднакви
като ръжда се сипят от очите.
Късно е да се променям и
пак съм същия – със същността ...

Понякога
съм няма
като преглътнато признаниние,
което те оставя на брега.
Тогава ...

Като ония гълъби,
пресекли пътя ми
през каменен площад,
до замръзналия
водопад на думите… ...

Кой ангел ще ме чуе?
Навярно онзи, който
не очаквам.
Почти невидимо ще ме погали
и ще мълчи. ...

Ти идваш тихо.
Тихо, като ангел.
И грабваш моята душа.
Жената в мен жестоко те обича,
но иска всичко, не трохи. ...

Имам добри приятели.
Истински.
Снощи видях птица в небето.
Помислих си, че те са хора с
криле. ...

Пиянството напразно е измислено,
да върши работата на загрижените,
да отвори място за страстта,да
заеме мястото на необичаните.
Пиянството е болестта на млад и ...

Спрете безумните политици! Опропастиха държавата. Разпродадоха нейната плът, като проститутка от шумната улица. Пълнят джобовете си с парите на хората, а народът мълчи и умира в мизерия, която изсмуква като комар кръвчицата на душите... Спрете ги! Те не милеят за нашето бъдеще. Пълнят дисагите си за ...

В кръчмата глупости не говарят
-Видях Бога - каза пияният.
Онези кърваво се изсмяха.
-Видял си чучура му, що не го изхвърлите тоя? -заяде се просто един.
-Видях Бог,наистина! ...

Поставих цел – надживях я.
Мечта подарих в замяна.
Но еднотипно зазвуча тя...
Как плачеше розовото за промяна...
Кристалната фигурка не е за теб, ...

Вървиш, вървиш, но накъде, посока имаш ли? Вървиш по безлюдните улици сам към нещо неизвестно, вървиш и не спираш, защото надеждата и вярата ти са по-силни от всичко и от всеки. Ти си уверен и се бориш да живееш, бориш се за глътка въздух, за глътка любов, за вярност и приятелство. Ти се бориш срещу ...

Нещо красиво се случва вътре в мен,
някакво чувство прекрасно се прокардва,
чувствам се хипнотизиран,
чувствам се парализиран,
открих рая. ...

"Нова моторизирана група агресори са се появили в западната част на О'Диеч -град, станал център на внимание с множеството зверски убийства от последните няколко седмици..."
Фрагмент от репортаж
ОСЪЖДАМ ТЕ....
Не вярвам. Не може да бъде истина. Отварям очи и през мъглата на собственото си студено съз ...

Три слова в тишината се забиват,
мисли мрачни, мъчни
всеки ден по малко късат и ме убиват,
погледът - унил и замъглен.
Едни очи в мрака се взират, ...

По нещо се взима от мен ,
по нещо, което никога няма да видя.
Ех, защо ли започвам да вярвам
взето е нещо от мен/от мен/,
живота си краде от мен ...

"Този свят ужасно ме плаши..."
Ози Озбърн
"Телефонът писна и сънят ми се счупи със звън. Беше ми необходима цяла минута, за да отворя едното си око, а после още толкова , за да намеря копчето на нощната лампа.
Вдигнах слушалката
- Мда? ...

Беше изключено да съм се заблудил. Годините, които прекарах в плен на мрака, ме научиха да чувам шумовете на света. Винаги знаех кога залязва слънцето, знаех кога се разваля времето, безпогрешно разбирах кога съм сам, кога нещо разумно се навърта наоколо и кога някое животно просто си търси храна. П ...

Чувствах студенината по тялото си. Стъпвах внимателно, бавно в лепкавата кал, с поглед, впит на метър пред себе си. Улицата, сгушена между два реда олющени къщи, извиваше в причудливи форми и се губеше , погълната от бездънната паст на мрака.Лееше се пороен дъжд, капките болезнено шибаха надупчената ...