Приятели ний бяхме най-добри,
но съдбата друго за нас реши.
Поглеждаш ме и питаш с очи
"Какво помежду ни се промени?"
Искрица пламна бързо между нас, ...

Липсваш ми...
Боже, колко само ми липсваш...
Да призная и пред себе си не мога,
че чувства дълбоки към тебе тая
и че не мога без тебе да живея. ...

В живота ми бурно ти навлезе
и сърцето ми без да искаш превзе.
Но любовта ми дълго ти отрича -
не искаше да признаеш, че някой те обича.
Само нощ една ти ми подари, ...

Душата ми се лута в безкраен лабиринт,
а сърцето ми се чувства заклещено във винт.
Объркана съм, не зная какво да мисля
и за всичко аз се страшно колебая.
Защо винаги така в живота става, ...

Грешници сме всички в този свят,
в това число, естествено, и аз.
Но с какво сме, Боже, ний виновни,
че дал си ни души така греховни.
Да беше ни направил по-добри, ...

Толкова дълго те чаках...
Всяка стъпка по паважа пробуждаше надежда в моята душа.След мъжкия ти аромат
обръщах аз глава.Аз те чаках и дълго те търсих: като посърнало цвете, очакващо
дъжд; като разплакано дете, търсещо нежна ласка.
Аз се надявах... ...

Що за шега на Съдбата?! Точно в този трагичен ден времето трябваше да бъде толкова хубаво... Слънцето безжалостно печеше и сякаш се надсмиваше над печалното лице на момичето, което вървеше бавно по алеята на зеления градски парк. Бе красиво, много красиво, но Лиляна не искаше да забелязва тази красо ...

И казваш: Все още те обичам,
но... е по - различно отпреди"
И аз. Какво ни промени?
Нима е времето, което е било.
Поотъпкана е сякаш любовта ни. ...

още малко
съвсем
едно драсване
на сетивата
или един Гарван ...

Като плюшена играчка
аз съм в твоите ръце,
ту ме милваш,ту ме мачкаш,
но накрая-гушкаш ме.
Като стъклената кукла ...

Вървя из шумните тълпи и понякога се самозабравям в цялата тази суета на
ежедневието..Хората-все еднакви, като броеница от зърна на делника, вече не ме
привличат..Има някаква пустота в тях, а аз обичам простора. За тоя свят ли съм?
Понякога дотолкова е притъмняло в душата ми и навсякъде около мен, ч ...

Нощта е тъмна и вали.
Ни една звезда
не пръска капка светлина.
И вятърът не вее, не гали
голите клони ...

Обичам те с негативизъм
и вярвам в тебе с отчаяние.
Поддържам се чрез егоизъм,
но искам твоето признание.
Аз нямам думи и идеи, ...

Да простиш значи ли да обичаш? И да обичаш значи ли да прощаваш? Сложен въпрос, на който мнозина биха могли да отговорят, но не със сърцето си. В ежедневието си човек не се замисля замисля за връзката между обичта и прошката, а напротив ... трябва. Прошката лежи на дъното на любовта. Хората казват, ...

Пренебрегваш ме,
приличам на стъпкано
цвете в калта.
Препъвам се,
в думи изречени, ...

По Софийските улици крача.
На люляци раният цвят
двете реки е затлачил.
Орли и лъвове по мостовете спят
като клошари в здрача… ...

И грозното патенце става на лебед,
но след като малко порасне.
И след като всичко живота му отнеме
и неговата жизненост угасне,
то заспива уморено,наранено и самотно ...

Важно! Обърнете внимание.
До вчера щях да пиша за мечтите и за стремежа да ги реализирам, както аз така и вие. Но сега сменям темата. Защото нещо много по-важно зае вниманието ми.
Ще ви разкажа за училището, за моето училище ...

Тя разказва нещо
дълго, невъзможно, тихо –
вечерня в закътана котловина.
Разбирам, че е идвала по пясъка
на лявото ми рамо, ...

Белите утрини
Вървя по красиви улици
и усещам белите утрини.
Не искам да бъда това, което си ти,
не искам ,защото знам как ме нарани. ...

Липсваш ми!
Ако бях музикант, може би щях да напиша една тъжно-красива мелодия за нашата неизживяна любов. Една мелодия - незавършена, без последните ноти в тетрадката на музиканта: най-важните звуци и в нашата любов липсвах ...

Без теб
Без теб животът няма смисъл,
без теб е скучен моя ден.
Със тебе всичко е различно,
с теб се чувствам по-добре! ...

Различен
Дали си същият,
или си различен?
Променен си,
не си човекът, който бе от мен обичан! ...

Как
Как да спреш сълзите, които напират ?
Как да съживиш любовта, която умря ?
Как да върнеш човек, който си отива,
и да не викаш дълго след него "ела.." ? ...

Ти си мой
Ти си различен, ти си единствен!
И само мой!
Ти си само за мен, само за моето сърце!
Ти принадлежиш единствено на мен ...

Върви си
Иди си, няма да се моля!
Върви, така е по-добре!
Вместо да боли безшумно,
тръгвай! Съдбата те зове! ...

Обич, върни се..
Нима, когато те загубих, осъзнах,
че искам да съм с теб във твоя свят!
Нима, загубвайки те, полудях?
Жадувам страстно твоя смях! ...

Ветре ле, брате скитнико,
ти, дето всъде минаваш,
видя ли мойта майчица,
майчица, златна сенчица.
Че ми се жалба натегна ...

Отново вали... Малките снежинки падат върху топлото ми от сълзи лице. Красиви са. И какво от това? Изящните им причудливи форми се топят за секунди. Красотата е толкова преходна... Отново вали. Спри! Сякаш затрупва и последния път, който води до теб, до студеното ти сърце. Спри!!! Още една любов уми ...

Птици от изток намираха пристана,
ронеха сълзи от бял кехлибар,
плискаха сънища, бистреха истини,
будеха мъдрия скален знахар.
Тайно предаваха стройните символи ...

Бяло гълъбче съм,
кацнало
на рамото ти
в миг,
във който сенките ...

Във теб открих и блян и песен,
чрез теб познах света чудесен.
За теб сега съм само капка,
един живец, замряла тръпка,
една магия от вино черно, ...

Открива се
пред мен светът
със цялото си
съвършенство,
а аз го гледам ...

мълчанието е злато
memento mori

Пустота
Навън е мрачно, мокро, вали дъжд... Небето сякаш се сърди на нас, хората и не иска да пусне топлата благодат на слънчевите лъчи, които отчаяно се опитват да преминат през гъстите декемврийски облаци. Чуват се само минаващите коли и камиони. Тишина. Спокойствие. Самота... Клоните на дърветата ...

Сини слънца във безмълвната сутрин.
Дъжд от лъчи във безкрая над мен.
Нещо някъде тихо се пуква.
Руква ден, от поет сътворен.