Poetry by contemporary authors

256.5K results

Повече отколкото бях 🇧🇬

Израснах там, където гладът има име,
а тишината говори по-силно от вик,
където мечтите не смеят да викат „вземи ме“,
защото светът ги превръща на прах за миг.
Носех тежест, която не беше за дете, ...
199 1 1

На брега 🇧🇬

Плъзва пак тиха тъга на брега,
стъпки отекват сега на брега.
Вятър от южни морета довя
мокра целувка с мъгла на брега.
Гледа луната от синия свод, ...
238 3

В лабиринта на чувствата открих теб, а любовта ни се превърна в най-искрената история на моя живот 🇧🇬

В лабиринта на чувствата открих теб,
сред пътища безкрайни и мечти безброй.
Като светлина сред тъмнината се яви,
и озари със нежност моя свят и мой покой.
Преди те търсех в шепота на ветрове, ...
229 1

Истина 🇧🇬

Път сред нищото, зове!
Крачка първа направи!
И трудно е без воля. Знай!
Крак с крак да размениш...
Стани, ходи, ти можеш. ...
299

Живец 🇧🇬

стихът -
сърце туптящо
стихът -
сърце пламтящо
стихът - ...
158

Старият монах 🇧🇬

Един монах. Броеница реди.
Устни бледи и напукани
едва помръдват. Нещо мълви.
Клепалото трака в ритъм запъхтян.
Нов ден... стари молитви. ...
251

Моето най-весело лято 🇧🇬

Стъпва лятото горещо
по килим от светлина.
Случва се вълшебно нещо
в тази слънчева страна.
Плажът е искряща сцена, ...
360 2 8

Слънцестоене 🇧🇬

Мед, шафран и златен плам
хоризонт горещ обливат,
Слънцето в зенита там
жарко лято ни разкрива.
Ден магичен в лъч тупти, ...
202 4

Хапче пролет 🇧🇬

На захарен памук прилича
яснеещият нощен свод,
когато в утро се облича
с оттенък – ягодов сироп.
И в злато ръби се по края ...
224 2

И понеже не спя 🇧🇬

Сто години кова ти душата ми, в сърп ли преви я?
И какво да пожъна кажи ми в стърнище сега?
Все в очите те гледах, животе и с малко магия,
оцелявах прегърнала нежно онзи тъга,
от която в очите ми нощем луната сия и ...
191

Спомен 🇧🇬

Като малка нощна пеперуда
се въртеше сянката ми детска.
А луната, кръгла до полуда,
се издигаше в небесна фреска.
Дядо палеше цигара. Втора - ...
228 2 4

Чудото изначално 🇧🇬

Мисъл и чувство - нещичко
от всеки съм.
И все пак...
вярна на неизменното
в себе си съм. ...
227 2

Калъп за грешни 🇧🇬

Път към Бог. Тук тревите свистят,
потен вятърът тънко свирука.
Път за слепи и жадни, чер път,
който тръгва и връща се тука.
Този път ми е писан — да мина ...
410 4 15

Пиян от чуждата горист 🇧🇬

Пиян съм от чуждата горист,
от своята слабост -пиян ,
пиян съм от това че не мога
да се боря с човешката сган.
Пиян съм от своята мъка, ...
153

Щастие с дъх на липа 🇧🇬

Дойде отново време на липите
с божествено магичен аромат.
В тях хиляди желания са скрити –
във пазвата на всеки дъхав цвят.
Липите са съдбовната надежда, ...
181 2

Сърце и разум 🇧🇬

Сърце и разум, разум и сърце
преплитат струни на душа и тяло.
Емоции разпалват на лице
и не приемат двупосочно цяло.
Сърце и разум - вечният двубой, ...
149

"Точки" от разходката 🇧🇬

"Точки" от разходката
Животът е "разходка".
Процес всеки жизнен.
Умът се храни от разходка.
Душата. А духа твори ...
256

Лятна въртележка 🇧🇬

Слънцето грейна, небето се смее,
в морската синя вода се люлее.
Денят ми е дълъг – от изгрев до залез,
измерен във пясък и шепи от миди.
Броя сладоледи – един, два и три, ...
197 5

Без рамка 🇧🇬

Има хора, които остават в живота ни не заради това, което получаваме от тях, а заради това кои са.
А аз не те ценя заради това.
Не заради това какво ми даваш.
Не заради това как ме караш да се чувствам.
Ценя те заради теб самата. ...
180

Нож 🇧🇬

Вечер накисвам сърцето си
Да се маринова през нощта
В сос от целувки и въздишки
За да е крехко на другия ден
И по-лесно да се разреже ...
223

Evermore 🇧🇬

Щом намразих и детството, значи
стигам своя неземен Ханаан.
Nevermore нека гарванът грачи
и погребва най-светлия блян.
Нека вятър от детския спомен ...
327 12 7

Лятно настроение 🇧🇬

Месеците летни
приличат на мъже,
идват с обещания
за какво ли не….
Топло те прегръщат ...
173 2

Танцуващото лято 🇧🇬

Танцуващото лято
И ето идва лятото, и ние пак сме влюбени,
и всичко в нас е шеметно, всичко се върти.
Цветята с много багри са, дърветата − разлистени.
И колко ни е хубаво да бъдем аз и ти! ...
224 3 6

Лирично по "Лирическая" 🇧🇬

Страхуваш се от мойта грубост.
От бялата ми нежност – също.
Преди страстта да ни погуби,
аз с тези думи те прегръщам.
Сред паяжини, прах и вино, ...
201 1 1

Тиха симфония 🇧🇬

Удар бърз.
Нямам дъх.
Пак на пода –
пуст и сух.
Тон от скръб. ...
312 5

Не ми стигна ум да измисля заглавие 🇧🇬

Бай Ганьо-младши,
майстор апашки,
тартор хъшлашки,
нарои кълба дим
с електронен комин, ...
248 4

Влизай! Хоп! Отключ! Готово! 🇧🇬

Виж – на портата ни чука
Лятото да влезе тука!
И сърцата да намери,
че отключили са двери!
Да го пуснем то ни моли. ...
235 2 10

Черен рай 🇧🇬

Черен рай
Във цялата вселена съм укривал себе си,
нощите нанизвани безкрай
във остарялата
ръждива огърлица, ...
184

12+ По мускули и по слип 🇧🇬

Покрит с татуси
бълва змии и гущери,
отровни кактуси -
Говори от името на вси българи...
Винаги в' всичко ...
183 2

Ледено сърце 🇧🇬

​Облякох го в броня — мъртъв лед,
че то е толкова ранимо.
Зад сянката на ледения плет —
да спре да бъде страшно уязвимо.
​Когато е от лед – не ме боли. ...
219 1 6

Сутрин 🇧🇬

Докато пресича – Утрото баира,
дето Хоризонта още се подпира…
Слънцето си слага кърпената ризка.
И да срещне Господ, още му се иска!
188

Пътят към никъде 🇧🇬

Вървя по път, който няма посока,
без крайна гара, без карта, без знак.
Под мен се рони светът като стока,
продавана евтино в някакъв мрак.
Събирам въпроси вместо победи, ...
207

Черешова задушница 🇧🇬

С вкус на череши е този ден –
пролетно пълноводие.
Помня те още – красив, смутен,
с поглед – като мелодия.
Струна трептяща ли бе край нас ...
184 2

Изкачване 🇧🇬

От зимата събрания копнеж
се носи и брои
какво остава,
когато дойде юнският палеж
и слепият, ...
164

*** 🇧🇬

За кой ли път ръка ще си подам,
щом слабостта си изкова до сила.
Ще стана и ще тръгна... Все натам,
където ще съм нечия... И скрила,
сълзите си (от тях ли не видях) ...
213 1 4

Вода 🇧🇬

Водата си преправя път.
Така бях и аз.
Дори да бях излишна,
да се чувствах ненужна,
винаги се връщах. ...
260

Заспало време 🇧🇬

Откакто те няма, сякаш времето заспа.
Вече всеки стих и всяка нота ми се струват ненужни, празни...
Защо постъпи така?
Защо позволи на този объркан и заблуден свят да ни раздели?
Нима не бях достатъчна, ...
251

Знам че пак ще те намеря 🇧🇬

Наричай ме със твойто име,
а аз ще те наричам с мойто.
Сега съм твой, ти упои ме,
но дълго ли ще бъде? Колко?
Не искам хич дори да зная, ...
134 1

Копнеж 🇧🇬

При изгрева на слънцето ме целуни,
приласкай ме в тишината на утрото.
“Обичам те” — за добро утро кажи,
като ключ към душата ми литнала.
Не се шегувай със мене на тема любов, ...
137