Poetry by contemporary authors

258.8K results

В парка... 🇧🇬

Целувки на всички праща, детенце -
избирам най-сладката и нежна...
В парка и от слънцето целувки
днес получих - уж есенни, но жежки...
В съботния ден и други, като мен - ...
200 2 7

Стъпките 🇧🇬

СТЪПКИТЕ
Тихо стъпките ти оставят следа,
не усетих кога стъпка моята душа.
И не вярвах, че ще дойде ден,
в който ти ще си далече от мен. ...
185

Докато светът не спира 🇧🇬

Докато светът не спира да се върти, а времето поглъща следи и съдби, човекът върви със мечти наранени, със хиляди въпроси, отговори сломени.
Небето мълчи. Ала кой ще попита защо във душата ни толкова скита онази тревога, която не спи дори когато всичко наоколо мълчи?
Нима сме родени, за да съществув ...
149

Луната 🇧🇬

В онази нощ небето се разцепи
и звездите се посипаха без звук.
Луната слезе ниско над града
толкова ниско, че можех да я докосна.
Но тя не светеше.За пръв път видях Луната без светлина ...
198 1

Яснота 🇧🇬

Можех в този живот да пребъда
като някаква мисъл случайна.
Бях жена за последна присъда
и любима - наяве и тайно.
Бях звезда за едни и вселена ...
201 2

Монолог без аплодисменти 🇧🇬

МОНОЛОГ БЕЗ АПЛОДИСМЕНТИ
Някой сряза синевата –
като фин небесен тюл.
Кой ли, дирещ ни в тълпата,
би видял ни, или чул? ...
199 2 6

Крила 🇧🇬

Не продавайте душите си, човеци,
не ги заменяйте за ефимерни нужди!
Не украсявайте със камъни крилете си –
ще станат тежки и ще станат чужди.
162

За внучката ми 🇧🇬

От деня, в който разбрах,
в мен се породи страх!
Дали всичко ще е наред,
но ти, човече, излезе смело напред!
Бети е твоето име ...
244

Не исках 🇧🇬

Не исках аз отново да те заболи.
Сърцето ти в скръб да се удави.
Сгреших, сега го виждам в твоите очи
и въпреки греха ми, ти не ме остави.
Боли! Повярвай, зная колко те боли. ...
172 1

Без теб 🇧🇬

Дните без теб са ад безкраен.
Слънцето по-бледо е без теб.
Цветята вехнат, птиците не пеят...
Без тебе губя се навред!
Без теб ми е толкова самотно! ...
152

Съвремие - Днес 🇧🇬

Съвремие - Днес
Паркове красиви, улици красиви,
хората дрипливи, еле, еле живи,
е иди, че разбери,
за какво човек твори. ...
159

Спомен отронен 🇧🇬

в памет на К.Р.
Падна върху гърдите ми:отронен есенен спомен...
А беше стръкче над мене!Беше,семе.Беше пролет!
Колко нощи небето ти свети?Нали яростно слънце
в летни дни дари на поетите?И си цъфнало зрънце, ...
199 2 5

Цвете Мое 🇧🇬

ЦВЕТЕ МОЕ
Цвете мое, алено червено,
на осми март ми беше поверено.
Пъстро, свежо, с любов дарено,
тихичко стоиш на осветено. ...
216

Любов 🇧🇬

Ако отвориш сърцето си изцяло,
рискуваш през сълзи да разбереш,
че то не ще остане вече цяло
и болката и любовта да прокълнеш.
Ще погледнеш през очите на слепец. ...
164

Щастлив есенен дъжд 🇧🇬

Дъждовно наесен,
дъждът си расте
и танцът му – лесен,
дъждът е дете,
което играе, ...
152

Написано не с думи, а с усмивки 🇧🇬

54 сантиметра,
със бузки като сняг,
роди се във рода левентът -
Направо е готов юнак!
Да пиша стих тук не умея - ...
181 10

14+ Яндекс 🇧🇬

Гръмна Яндекс във Русия,
Киев взе че го взриви!
И във Фейса… Мама Миа!
Всичко се успокои.
Тролове… там няма вече, ...
163

Следобед 🇧🇬

В процепа на завесите се шмугва
слънцето прибързано
вече късна есен е,
но не бърза да си тръгва то.
Стаята бързо оживява ...
162

До края на света 🇧🇬

До края на света ще те обичам,
насън и мислено ще го изричам,
когато мракът тишина кове.
През сиви и през ледни светове
съдбата си на твоята обричам. ...
140 2

Полярната звезда 🇧🇬

Усмивката ти незабравима е Полярната звезда
в нощната тъма на Ursa Minor.
Сълзите ти са тесните пътеки,
по които бавно криволича,
за да открия себе си, ...
142

Сияние 🇧🇬

Надиплих дрехите на времето
и в пъстротата им се взрях,
усетих на света жуженето
и стъклени очи съзрях.
Кристално сините им бисери ...
141 1

Танго под лунните лъчи 🇧🇬

От някъде се чува застъргващ звук на грамофонна плоча,
морето сякаш гонеше се в своите вълни.
Една ужасно топла нощ е, а луната все тъй мълчаливо гледаше встрани.
И в музиката на танго останах в здрача — загледана в ритъма на парещи сълзи.
Очакваща да разбера и тангото, и луната, и времето в различн ...
240

Суета 🇧🇬

Преминаваш-отминаваш,
покрай всеки, Суета.
И до гроба го даряваш
с безгранична нищета.
Към когото си жестока, ...
143

,,Млъкни!" 🇧🇬

,,Млъкни!" - Добре! Ще си говоря със дъжда,
а вятърът ще ме попита: ,,Откъде си?"
Устните ми вече хванаха ръжда,
животът във банална пустош ме отнесе!
Родена съм във слънчева страна, ...
136 1

В очакване на лятото 🇧🇬

Веднъж ехидно ме запита мой приятел:
„Какво ли, всъщност, можеш ти?!”
„Да мисля, да обичам и да чакам…”
отвърнах му, а той се засрами.
Запомнил съм го този странен ден, ...
148

Душата не е алгоритъм 🇧🇬

Не търси във мен закономерност, не съм уравнение със точен край. Във всяка моя тиха неизреченост живее цял един несвършващ рай.
Изчисли ли колко струва обичта, претегли ли болката във грамове? И кой алгоритъм ще разбере нощта, в която сам се губиш сред измами?
Светът чертае пътища по схема, подрежда ...
158

Мечта до поискване 🇧🇬

Отдавна те нося - мечта до поискване,
от някого чакана - за много неискана.
И моя, и чужда си - уморих се от скитане.
Кой ли днеска ще търси - мечти до поискване?
На някого беше - и в мене остана отдавна, ...
165

Твърда корица 🇧🇬

Има друга любов, без която не мога,
тя не плаче със мен и нежно не гали.
Тя е силата в мен, и кураж, и опора,
тя със мен не гори, а изгася пожарите.
Тя е просто прегръдка, по-силна от прошка, ...
246 1 4

Кръвта на нощта 🇧🇬

В прегръдките на нощта душата проговаря,
а мисълта като поток през тишината се разлива.
Изплуват истини, които денят прикрива,
и всяка скрита болка своя глас намира.
Зад маските, усмивките, зад делничния шум ...
247 1 1

Казаното между редовете 🇧🇬

КАЗАНОТО МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ
Така се причиняват рани –
от упор и под точен ъгъл.
Причина нямам да остана.
Не укорявам, че си лъгал. ...
236 4 7

Природа 🇧🇬

Пияна съм от толкова любов,
от толкова природа съм пияна.
Над мен небето ръси благослов
и есенни са горските поляни.
Във рижо светят всичките листа, ...
189 2 3

Загубена съм 🇧🇬

Загубена съм. Загубена съм. Загубена съм.
В живота, в света, в ума ми, в сърцето ми...
Какво трябва да правя с пътя си?
Какво да уча? Къде да отида? Какво да правя?
​Но освен това ме боли и от любовта. ...
207

Трябва да се живее 🇧🇬

Трябва да се живее…и не просто така...
Разкрива ни времето хоризонт с много нива.
Мълчат историците озадачени в своята наука.
Ще дочакат ли утро, всичко да тръгне наслука.
Или да допуснем, че все нявга ще се пробудим ...
158

Старото вино 🇧🇬

Старото вино,
просмукало слънце, земя, дървесина
и боси крака,
старото вино,
отмерило мрака и многото ...
148 2 4

Тайната на луната 🇧🇬

Когато нощем градовете заспят,
а вятърът забрави своето име,
една сребриста врата се отваря
далеч отвъд човешките очи.
Там Луната не е само светлина ...
139

Детските ми гумени ботуши още чакат на прага 🇧🇬

Жилетката ми топло ме прегръща
сред жълтите танцуващи листа.
Октомври с тихи стъпки се завръща.
Погалва ме с ръката на баща.
Притискам обло кестенче в дланта си. ...
246 5 18

Гладиатор 🇧🇬

Светът е днес арена за тълпата,
крещим за хляб, а всеки диша страх.
Сенатът тук търгува със съдбата
и всеки блясък пак е дим и прах.
Свободни роби сме под небесата, ...
244 3 8

Преди да дойде пролетта 🇧🇬

На малка празна уличка видях
силует разкошен, обаятелен
Погледнах и историята разбрах
на това момиче с поглед дателен.
Очи кафяви като орех ...
167

Сенки в нощта 🇧🇬

Нощта е толкова красива
сред светлините на града —
притихнала и мълчалива,
с отекващ смях на млади влюбени деца.
Нощта е мъдра, пресметлива, ...
265