Една стъпчица малка, несигурна,
една усмивка топла и чудна.
Напред ме зове светът пъстър и нов,
а в сърцето ми грее вълшебен покров.
Туп-туп по пода краченца вървят, ...
Потърсиш ли ме, чуваш тишина.
Не спя докато ходя по небето.
Пресечна точка няма ни една
в маршрутите ни, пуснах си резето.
Отмина ме младежкият метеж. ...
За всичко е виновен Аристотел.
Нали е философ и тарикат,
Александър Македонски изработил
да търси майната на този свят.
И той си я намерил – гиберясъл, ...
Нали съм син на Горна Тракия
и се родея с тази древна планина!
Орфей за Евридика е плакал,
там витае скръбна тишина...
От възходи и нежидани падения ...
Ако можех да милвам лицето ти
като пролетен вятър,
да летя в небесата на думи за обич,
да съм млечния път под тънките глезени,
да те пазя от хули и пиянски раздори; ...
Светът е сляп: сред хладен, вечен прах,
живеят светлина и тъмнина.
Природата не знае свян и грях,
вселената не ражда Добрина.
Но сред съдби, обвити във вина, ...
Ще бъда ли човек? Това не знам!
Но струва си и трябва да опитам.
Ако не успея, ще преглъщам срам,
в самоненавист ще ми минат дните.
Това ли съм? - Забравен мизансцен, ...
– Не слагай червило, виж, падат листа! –
ми съска в ухото набръчкана есен.
Разчиташ на младост, на ум, красота –
остàви те оня развейпрах несвестен.
За него дори ми е някак си жал – ...
Светът отвън е сив и сериозен,
възрастните бързат намръщили нос.
Проблемът голям е, но малко куриозен -
в магия не вярват, а чудото чакат. Що за въпрос?!
Но ти си тук и тайната знаеш - ...
Понякога съм пепел - не жарава.
Сивея. И търпя какво ли не.
За огнените, вихрени коне
в душата ги оставам да забравят.
Вменявам си вини и всеки грях ...
Пантофките ми стъклени мълчат –
по правило победите са лични.
След всеки бал краката ми кървят –
понякога тангото е със хищник,
ръката ми поел в студена длан ...
(Диалог между злата сила и синът му. Двамата стоят един срещу друг, а между тях има огледало, така че когато говорят, всеки да може да вижда себе си - какво представлява в своите собствени очи.)
Зла сила:
Детски плач - ювей, ювей -
кротко майка те люлей...
Не е майка, а звездица - ...
Прибирам се вкъщи, отключвам вратата
и някак е тихо, и някак е празно.
Всичко е тука - купичката за храната,
леглото му - в стаята по средата.
Повод, каишка и яке - закачени са още, ...
У дома
Вкъщи съм, в столицата, в града,
тук работя, но все нещо ми липсва.
Живея, боря се, има и радост и тъга,
минават ден след ден и почва да ми писва. ...
Обичал ли си някога жена,
така, че хляб и глътка да забравиш?
Да те боли проклетата душа,
да я изтръгнеш - за да се избавиш!
Обичал ли си някога жена, ...
Килимче вълшебно е бялата книжка,
която в ръцете си с трепет държим,
на знание ценно по светлата нишка
към нови простори със нея летим.
Тя свят ни разкрива безкраен, космичен, ...
Луната разсъблича ни с очи,
завеса плътна тя пред нас повдига.
Мъгла разнищват нейните лъчи,
съдбата ни да видят като в книга.
Следи оставя оня лепкав прах, ...
Щом утрото погали с лъч небето,
усмихва се цветето в полето.
А вятърът със шепот ми говори:
„Повярвай в чудеса те са отгоре!“
Една звезда ми намигна през нощта, ...
Въпреки че вчера слезе от афиша,
за да тръгне утре между кал и киша.
Кирчо си запретна своите ръкави –
срещу три Балкана сам да се изправи!
Сам да хване пътя, утре през гората, ...
Убиха човек - някакви "деца"
ей така от скука - като на игра
ритаха жестоко - с каменни сърца
гавриха се дълго - чупеха ребра
снимаха и клипче - просто "на шега" ...
Светът на големите често е сив,
умислен, намъсен и твърде студен.
Човекът пораснал е вечно плачлив
и чака магия във делничен ден.
Но ти си дете и пред нищо не спираш – ...
Съдбата бях животът и каквото
поискаха. Отрова, еликсир.
И кармата си (всъщност потеклото)
и греховете влачех на буксир.
Превиваха ме (все стърчах от кюпа) ...
Ти не разбра, че съм Евина щерка,
с толкова, колкото твойте права.
Дъжд на игли като дълги губерки
шиеше гоблен по мека трева.
И се смрачаваше знойното лято, ...