Неведоми са пътищата Божии
и по-незнайни Неговите тайнства.
Смъртта пищи във твърдото си ложе,
повита в плащеница от безкрайност.
Смъртта пищи, а Бог е глух за ехото – ...
ПРАВО ДА МЕ ИМА
Вдъхновено и посветено на Националната линия за пострадали от насилие
В нощта, когато всичко спи,
една минута се разтвори.
Не гръм, не вик ме промени - ...
Сине мой, мило мое дете,
ти си изпросен и молен от Бога,
безброй години ни отне,
да си в ръцете ни, моя радост, тревога.
Безплодие. Тихата мъка на влюбени. ...
Благодаря ти! Най-вече за това,
че извън гаранционния ми срок остана.
Не ми върна фабричните настройки,
напротив - даже инсталира нирвана.
Благодаря ти! Най-вече за това, ...
Препъвах се, падах и пак се изправях,
пришпорвах до лудост и тяло, и ум,
писъка жален в гърдите сподавях
на моя препускащ сърдечен ритъм.
Вкуса не усещах на хляба насъщен, ...
Събудѝ се, момиче прекрасно, че всички те чакаме
да напълниш деня ни със своето детско вълшебство!
Да усмихнеш лицето на утрото! Стига сме плакали...
Нека стане светът по-добър след молитви прошепнати.
Събудѝ се и пак погалѝ като слънце небето ни, ...
Какво съм аз ли? Захар в капучиното,
муцунката усмихната в кафето,
хвърчило пъстро литнало към сините,
или пък не прегръдки на небето.
Къде се скрих? В дъха на лавандулите, ...
Невинните деца погубва Израел!
Убийството не е повелята на Бога.
Кой здравомислещ би смъртта приел
нормално, без надигаща тревога?
В убийството отсъства любовта. ...
Любовта и тук е, и в отвъдното,
и отвъд отвъдното простира се,
и се в многото втъкава, и в оскъдното,
и светът чрез нея себевзира се!
Тя не е натрапница неискана, ...
Отварям вратата и за момент
те виждам подпряна, чакаща ме..
С тази лека усмивка на лице,
и чувам благият тон в гласът ти.
Отварям вратата и за момент ...
Когато тихо е и светлината гасне,
когато в тъжна, болна празнота е всичко,
човекът в тази зима може да порасне
със сила, взета от задавените срички.
Тогава щом глава напред отново вдигне ...
Вратата се отвори, той пристъпи
и погледът му срещна моя в миг.
Душата в ритъм лудешки се къпи,
а джайвът ни повлече с дързък вик.
Подът гори под лудите ни стъпки, ...
Рядко се среща дъжд във пустиня,
рядко разцъфва и цвете без грижа!
В природата Бог е незрима светиня,
а човекът владетел на земната хижа!
Земята зажадняла за капка вода, ...
Има хора вселени, те присъстват в пътеките земни
и по време на прилив закрилят от бурни вълни,
а когато вълните към бреговете потеглят,
носят дар благодатен – шепа морски звезди.
Има хора божествено скромни – безрезервна закрила, ...
Светът угасва — миг непроницаем,
душата стене, блъска се в стена.
Но този път не е предсказан, знаем —
че стъпките се раждат в тишина.
Пред мен се стеле хлад от мрака тъмен, ...
В живота си до днес не позволявах
той да реши какво ще ми се случи.
От чувствени капани го спасявах,
насъсквах го, когато беше скучен.
Променях и реката на съдбата, ...
Не всеки път е гладък като песен,
не всяка нощ завършва със зора.
Понякога светът е тежък, тесен,
а вятърът разрушава всяка следа.
Понякога вървиш по ръб от болка, ...
Дъждовно небето притиска града.
Порой се излива и спиране няма.
Паважът се дави в потоци вода.
Тъгата залива те все по-голяма.
Да чакаш под стряха дъжда тук да спре, ...
ПИСМО, КОЕТО НЕ ИЗПРАТИХ
Ти как си там, навярно си добре?
Защо ли даже вест не ми изпрати?
Сънувам те. Без график и без ред –
въртят се в мене спомени и дати. ...