Poetry — love poems, short verse and haiku by contemporary authors | Otkrovenia

Между капките дъжд 🇧🇬

Между капките дъжд се ражда песен
не чута никога от друг преди.
Тя идва тиха, но от обич кресва
и буди в нас забравени звезди.
Две сенки тръгват по мокрите улици, ...

HristoDimov

Poetry » Love

138

18+ Стая в ада 🇧🇬

Всеки ще ни кърти,
гони ни смъртта,
но даже да сме мъртви,
пак ще сме така:
с гадовете — гадни, ...

Krisscho

Poetry » Erotic

151

Епитафия по Остап Бендер 🇧🇬

Все някой ден на мойте залези кармина ще привърши.
Животът пред смъртта конопения възел ще разхлаби
Последните остатъци човечност плуват сред камъша,
останало без жители – дълбокото развъжда жаби.
Когато ми осмивахте пиянството с усмивки мраморни – ...

argonyk

Poetry » Philosophical

184 1

Такава обич 🇧🇬

С теб залъкът ми е сладък.
Изречената ти дума балсам.
С всяка фибра в мен се отваря
мигът, вкусил сърдечният плам.
Да бъда твоя слабост и вопъл, ...

Лютиче

Poetry » Love

153 2 2

Антидот 🇧🇬

Влей ме - нека си остана там.
Все еднаква, съща, завещай се тебе сам.
Остави ни. Пък върви си, ний сме все такива, каквито сме били.
Ний сме музиканти, нас само пауза ни дели.
Влей ме, в пяната, в солта, облечи ме с клейки-водорасли. ...

anonimni_poslaniq

Poetry » Love, Free verse

211

Денят на Истината 🇧🇬

Времето не пита кой си бил преди,
нито колко пъти падал си и ставал.
То измерва те по твоите следи
и какво оставил си след теб направено.
Когато силата и волята в едно се слеят ...

Dimena

Poetry » Civic

137

Самота 🇧🇬

Самотен мост.
Портал мистичен.
Праг.
Отвъд.
Безмълвие и мрак. ...

Alina_Ko

Poetry » Free verse

136

Оръжието на простака 🇧🇬

"Мълчанието злато е", тъй казват
и още вярвам аз във тази мисъл.
Но днес животът друго ни показва,
за всичко нужен е неистов писък.
Мълча си, ала другите говорят, ...

dansyto

Poetry » Civic

176 1 2

Пеперудена душа 🇧🇬

Душата ми е пеперуда в беж,
напръскана със синьо по крилцата.
Безкраен е човешкият копнеж,
щом чак в небитието ме запратят.
И търсят ме в гори и пещери, ...

Eleya

Poetry » Philosophical

209 4 3

Не заслужавам ли и аз любов? 🇧🇬

Не заслужавам ли и аз любов?
Любов, която си мечтая,
Любов като във рая,
любов, за която да живея и да дишам.
Обичам да мечтая за любов такава, ...

KrasimirMachev.1

Poetry » Blank verse, Free verse

131

Тъй тикаме живота 🇧🇬

на поета,актьора и душата на българската лирика Т.Т.!
За него всяко време е изгода!
Върви замислен по площада.
Днес двуличието е нежна мода.
Но громи врага с ДС- пощада! ...

Ranrozar

Poetry » Humorous

181 2 4

Зад предела 🇧🇬

От бяла му брада се първи сняг отрони* –
потънал е светът в мъгла от млечнота,
оголени скърбят люлеещи се клони,
пълзи дъхът на скреж по утринни стъкла.
Мъждука в мрака свещ и хвърля синкав пламък ...

Marialla

Poetry » Landscape

200 3 2

Обичта е нежната ми струна 🇧🇬

Дрънчат като вериги капки страх,
под кожата тъгата ми се стича.
Дали защото неразумна бях,
избързах да призная, че обичам,
че в моето сърце гори пожар. ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Strict forms

306 4 18

Есен в града 🇧🇬

ЕСЕН В ГРАДА
Научила е кратката си роля
и роклица от листопад е шила.
Тя идва – без дори да ѝ се моля! –
в небрежни щрихи, драснати с мастило – ...

yotovava

Poetry » Landscape

235 7 9

Отвъд прибоя 🇧🇬

Душата ми не търси днес покоя,
тя бяга с устрема на ветровете,
разбива се с тътен от прибоя,
преди да се изгуби в световете.
Над морската безкрайна, чудна шир ...

Essy

Poetry » Landscape, Philosophical

164

Triste 🇧🇬

На всички мои изгубени любови
По-кратка и от зимен ден
бе твоята любов към мен
и днес живея в свят студен,
изпълнен с болка и тъга! ...

EliasNikolov

Poetry » Love

153

Смесен сезон 🇧🇬

Есен се понесе,
без да ми тежи,
с лятото се смеси
вътре и лежи,
пясъкът е пресен, ...

zelenaradost

Poetry » Landscape

163

Правят се на глухонеми 🇧🇬

Кораби край нас потъват
из крайбрежните води.
С дронове ни атакуват -
премиерът ни мълчи.
Всички знаем кой взривява ...

Yuri

Poetry » Civic

427 1 14

И нека 🇧🇬

любов размечтай
се и нека се сбъдне
светът да е рай

rhymefan

Poetry » Love

147

Викайки Ура 🇧🇬

Викахме Ура за Демокрацията.
Ура, Ура и за Глобализацията.
Ура, Ура, Ура за Евроинтеграцията.
Със викове Ура посрещнахме и Девалвацията (на морала).
Със викове Ура започна Имиграцията. ...

lubotran

Poetry » Civic

207 2 2

Любовта на самодивата 🇧🇬

[Мъжки вокал]
За тебе изворите питам жадно,
в горите искам аз да те намеря.
И в пещерите търся непрестанно,
по планините стръмни се катеря. ...

PetqStraxilova

Poetry » Love, Author's song

190 2 1

"А" 🇧🇬

Понякога ми липсваш повече.
Свикнала съм да не си до мене, да не си те спомням даже.
Но понякога ми липсваш малко повече.
Щом стигна до морето, и ме гъделичкат песъчники по нозете.
Щом пия си кафето, и се сетя ,сетя се за тебе, без знак, ти идваш пак при мене. ...

anonimni_poslaniq

Poetry » Love

155

12+ Селска епопея 🇧🇬

Мили Боже,тая моя съдба
никой не може я разбра.
Мама някога ми викаше:
„Дъще,вземи си момък от селата,
благословена да ти е софрата. ...

ZAGORA

Poetry » Humorous

143

Безмислени мисли 🇧🇬

Приятели имах... и то много!?
Със тях споделях любови и чувства.
Бяха моменти, щастливи, но уви.
Някак си всичко в миг се стопи!?
Тъжно е...не искам ,похвали... ...

aap

Poetry » Philosophical

162 1 4

18+ Спаринг 🇧🇬

Упражнения правим
по спортен екип.
Двама се палим
като кибрит.
Така се разтягаш... ...

Krisscho

Poetry » Erotic

179

Пулсът на безкрая 🇧🇬

Във мрака Бог си спомня светлина,
а вечността забравено начало.
Душата търси своята вина
във всичко, дето някога е знаела.
Светът е миг между две тишини, ...

CrezyNinja.1

Poetry » Philosophical

154

Сърце сред дигитални сенки 🇧🇬

Сред свят от пиксели, екрани и мълчание, където всеки миг е вече отпечатан, човекът търси своето призвание да бъде жив, а не просто разпознат.
Светът ни свети ала кой ни вижда? Хиляди очи ни гледат през стъкло. Душата ни към другите се приближава, но сякаш между нас расте стена от зло.
Сърцата ни въ ...

BaiDime

Poetry » Philosophical

124

Обич нулева 🇧🇬

Дали са ме обичали от нулата?
Разбира се – когато съм се раждала,
когато съм поела глътка въздух
и първи път съм се разплакала.
Тогава две очи със мен са плакали ...

Луната

Poetry » Love

169

Пловдив 🇧🇬

ПЛОВДИВ
Луната блести, докато седя си в самолета.
Седя и мисля за Пловдив, седемте тепета!
От скука ли и аз не знам, поисках нещо да ви дам.
И ето... ...

Nikoleta-Petkova

Poetry » Civic

145

Нощта е спряла дъха си над морето. 🇧🇬

Нощта е спряла дъха си над морето.
Единствено вълните не мълчат.
Те идват отдалеч
от място без начало,
и се разбиват в мен ...

HristoDimov

Poetry » Philosophical

161

Есенен сюжет 🇧🇬

Октомврийското слънце е просто късмет
скрито зад плътни, дъждовни завеси.
Уединена в своя мисловен сюжет,
шаря по друм с предизвестени адреси.
Под нозете ми в кехлибарен килим ...

Лютиче

Poetry » Landscape

140 1 2

Cъдба 🇧🇬

Черна кухина замести сърцето ми
От твоята липса адски ме боли
Бяхме веднъж като едно
Остави ми сърцето
На хиляда парченца от стъкло ...

LoraDjambov

Poetry » Love

119

Химн на деня 🇧🇬

От спуканите вени на нощта
изливат свойта карма дъждовете.
И светят в мрака хиляди неща -
свещички и душици, и комети.
Летят във зрака няколко пера - ...

Eleya

Poetry » Landscape

308 3 5

И грешница бях, и светица 🇧🇬

И грешница бях. И светица. И рана.
Животът ме учеше с огън и лед.
А ти ме погледна така – без измама,
с копнеж във душата - развилняла се буря.
Не ме докосваше само с ръцете си – ...

SilviyaRankova

Poetry » Love

160

Преди да порасне светът 🇧🇬

Понякога ми липсва онова утро,
чийто мирис помня, но не и самото утро.
Мирисът на сън по възглавницата,
на прохлада, пропита с роса,
на нощ, която пазеше тайни ...

isaafterall

Poetry » Landscape, For children

272 3 2

Послеписът на художника 🇧🇬

Полъх на любов и летен бриз,
в нощта морето се вълнува,
а на пясъка – забравен послепис
свенливо – влюбени бленува.
...

Dimitar.Dobrinov

Poetry » Love, Philosophical

169 2 2

Свечеряване 🇧🇬

Свечеряване
Бавно си отива слънчевия ден,
както топлината появила в мен,
пъстрите преливки залива сива кал,
сменят се усмивки отново със печал. ...

sensors

Poetry » Landscape

131

В морето и луната му 🇧🇬

В многозначността на липсващите
и налични думи - може би мълчания;
в сричките на идващото лято -
раздробено на съставните си части,
които ...

Петър1

Poetry

139

Тиха, лятна нощ 🇧🇬

Красива, топла лятна нощ,
с лунната соната над морето.
Вълни търкалят сребърния грош
и блясък пръскат над градчето.
По плажа двойки влюбени вървят, ...

tanq_mezeva

Poetry » Landscape

615 7 30

Изгаснали звезди 🇧🇬

Ще падна.
Дръж се!
С една ръка
хванат за скала.
Моля те! ...

Vita_poetries

Poetry » Philosophical, Free verse

136

Poetry by contemporary authors

Между капките дъжд 🇧🇬

18+ Стая в ада 🇧🇬

Епитафия по Остап Бендер 🇧🇬

Такава обич 🇧🇬

Антидот 🇧🇬

Денят на Истината 🇧🇬

Самота 🇧🇬

Оръжието на простака 🇧🇬

Пеперудена душа 🇧🇬

Не заслужавам ли и аз любов? 🇧🇬

Тъй тикаме живота 🇧🇬

Зад предела 🇧🇬

Обичта е нежната ми струна 🇧🇬

Есен в града 🇧🇬

Отвъд прибоя 🇧🇬

Triste 🇧🇬

Смесен сезон 🇧🇬

Правят се на глухонеми 🇧🇬

И нека 🇧🇬

Викайки Ура 🇧🇬

Любовта на самодивата 🇧🇬

"А" 🇧🇬

12+ Селска епопея 🇧🇬

Безмислени мисли 🇧🇬

18+ Спаринг 🇧🇬

Пулсът на безкрая 🇧🇬

Сърце сред дигитални сенки 🇧🇬

Обич нулева 🇧🇬

Пловдив 🇧🇬

Нощта е спряла дъха си над морето. 🇧🇬

Есенен сюжет 🇧🇬

Cъдба 🇧🇬

Химн на деня 🇧🇬

И грешница бях, и светица 🇧🇬

Преди да порасне светът 🇧🇬

Послеписът на художника 🇧🇬

Свечеряване 🇧🇬

В морето и луната му 🇧🇬

Тиха, лятна нощ 🇧🇬

Изгаснали звезди 🇧🇬

Queue