За теб да бъда изгрев не можах,
крилете ми жаравата ожари.
Над огнен хоризонт в зори изгрях,
стихията душата не пожали.
Да бъда дъжд за тебе не успях, ...
Честит празник-3март, Българи!-авторски песни и стихове на Анита Христова Трифонова
Било турско присъствие у нази?!
Змията черна и сега лази!
Усещаме я даже у Плевен
и в Преслав Велики град древен. ...
Ех, да бях, но не съм тази, дето в уханните нощи,
го остави без сън падишахът... разказва и още...
Аз хиляда по три зная притчи (ума да ти взема)
щом да плаче се скри престарелият страж на харема.
И измислям ги в ход, и в колиба и в царски покои, ...
Тъгата си в боите претопи,
сълзите нека капят по платното бяло.
Художнико, не се погубвай, а твори!
Нека твоя муза съм и новото начало.
Луната скрий в медните коси. ...
ГРЕШЕН ПЪТ КЪМ РИМ
Как лъжем се, че всичко предстои,
че времето навярно е безкрайно.
И всеки къта съкровена тайна
в сърцето си – като наченат стих. ...
I left you at the station.
To you alone, I gave a key.
You smiled, a glint of a tear appeared,
and you handed me yours—pressing it
into my still-burning palm. ...
Българите имаме традиция тъй стара.
Малки и големи тя усмихва и носи пролетта.
Признава или не, всеки в нея вярва.
Мартеница се зове и ни слави пред света.
Бялото ни води по пътеки нови. ...
Нима е трудно да Обичаме...
И не само хората около нас?!
Дори тези, които никога няма да видим...
И тези, които няма да разберат за нас.
Нима е толкоз трудно да подадем ръка! ...
Очите ти аз чувствам не от днес.
Морета те са, още небеса.
Пленява същността им с тих финес
и плувам, и летя сред чудеса.
В моретата им топли, в дълбините ...
И тази зима скоро ще отмине.
Ще се пробуди сънено светът.
Дърветата в зелено ще разлистят,
с цветове ще ни прегърне пролетта.
Ще бликнат ручеи застинали. ...
Тази нощ ще заплачат звездите.
Но защо? Аз съм грозен и черен.
Не, недей да ме търсиш с очите.
Тъй не можеш да ме намериш.
Тази нощ и вълците ще млъкнат. ...
Развява вятърът косите мои,
смразяват вихрите и силно парят
очите, взряни надалече, в боя,
и в рани незараснали и стари.
Ръбът отвесен е и хлъзгав, зее ...
И пристъпва Марта в своите владения -
слънчева - и с мàртенични украшения!
И се кипри, тафри, гизди, руменее
и в сърца лудее, и душѝ люлее!
Единайсет служат ѝ отбор-юнака! - ...
Душата на твореца от кристал е,
заспиват в нея сънени цветя
и нежен вятър с думите погален
си мисли: Уморих се да летя.
Ще легна само миг, да си почина, ...
След пирове, скандали и обрати,
животът взе да се смалява вече.
Поседнал кротко между двете дати,
с насмешка ви поглеждам отдалече:
забързани, лустросани и строги, ...
Момичето с чаровната усмивка
Красиво момиче с усмивка на уста,
върви по пътя си, но вече не сама.
Срещнала тя любим човек от съня,
с него са заедно в радост и в тъга! ...
В бащината къща
Една красива жена с песен на уста,
пее, радва хората от сърце и душа.
Хванат се те заедно на нашенски хора,
заиграват им нозете и техните сърца! ...
Въпреки своята безгранична първичност –
баба Марта изглежда, че отдавна е личност!
Защото е жизнена! И защото е млада!
И защото прилича, на канадска ливада!
Нека да казват, че била проклета! ...
Вдишвам с устройството на тялото си,
за да внеса аромат на въздух.
Полепналият прах по трахеите на физиологията ми,
от чистия градски живот -
ескорт от бързащи автомобили - ...
Може ли любов до края да гори,
гълъби, докато смърт ги раздели?
И в залеза си, с целувка пред смъртта,
любовта да продължи през вечността.
Живот минава, обичта изтича, ...
Като че – вѐдро, оптимистично, май,
усмихва се дъждът през пролетта -
милват ни сякаш, дъждовните капки
и изсветлява небето мрачно…
Чудесно, „за зелено да се хванем“ ...
Обичам те. Това е нежна грижа
да бъда с теб, дори когато спиш,
мигът се ражда тих, щастлив и ниже
спирали от любов, ще продължи
в най-къдравото да расте, и грее, ...
С любимия се карахме до болка,
словата бяха тежки като кости!
Не бяхме се замисляли доколко,
да нараним, изглежда много просто.
Когато любовта е много силна, ...