Кристална решетка от струни космични
завихря потока на квантов пейзаж.
Душата е сила и спусък за обич,
а тялото тленно е звезден мираж.
Луната събира истории чужди ...
С гласа на песен тихичко говоря
с щурчето и го моля: Не мълчи!
Целувам пред учудените хора
на залеза дъждовните очи.
На всекиго глухарчета раздавам, ...
В навечерието на 150 години от Априлското въстание, майка и дъщеря с общи усилия написахме свое произведение в стил - художествено писмо от син - въстаник към своите родители. Работихме поотделно и създадохме две произведения, като впоследствие чрез моя редакция ги обединихме в едно.
Надявам се да в ...
Докато препускам с коня Шарколия!
И кънти земята – до Хисар Капия!
Нека да ми викат, че съм още малък!
Нека ме сравняват със кокоши залък!
Утре ще започна, да тренирам „самбо“ ...
Двете страни на медала
Медалът винаги е двустранен,
но на показ е едната му само страна,
другата с респект обърната е към тялото
и за труда тежък от него положен ...
Времето диша в огнен балон,
душата му се крие във вълните
на пламъци, които бълва устата на грифон
и суха въздишка отронва от гърдите.
То стъпва тежко по клавишни стъпала, ...
В дланите събирам палави снежинки –
парят зачервената ми плът,
отпечатват формите си като снимки
и, стопявайки се, губят своя път.
Така се разтопиха моите надежди ...
Аз чувам вопли, негодуване
че нямало за кой да се гласува
Че всички кандидати били "гадове"
достойни само за заплюване...
Или човек да ги напсува.... ...
Сред мраморната пустош колосално
издига се метална пирамида.
Под блясъка й гледащ ни реално
тайната на вечността е скрита.
Във нея всеки, който пожелае ...
Заслушах се в компаса на сърцето
и тихо ми прошепна „продължи“ –
без цел и без посока, накъдето
ухаеше на сбъднати мечти.
Дали в сърцето пролет придошла е ...
Засмей се и докарай пролетта!
Мъглите зимни вече да си ходят.
Разлистени мечти да разцъфтят
и слънчеви пътеки да ни водят.
И нека вятърът да донесе ...
Животът се сви до навик и дъх,
до ритъм, без сърце, без посока.
Денят се разсипва на пепел и страх,
нощта е пещера - куха, дълбока.
Хората - сенки от минали дни, ...
Ръка рисува по платното с четка,
картината на днешния човек.
Обзет от земни планове и сметки,
той вярва, че господства в този век.
Не искам да повярвам, че не чува, ...
Разбрах те. Какво друго да кажа?
Аз само това бях — разбираща.
Че безумно си объркал живота си
и себе си все не намираш.
Любовта… тя остана някак встрани, ...
Екзистенциално изследване на женската природа като мост между материята и божествения дух
Жена съм —
с екстатична природа.
Вода съм —
разливам се в мирис на живот, ...
Останаха ми две неща във този свят -
Едното е безценният ми глас,
а другото намира се отзад
на тялото ми (много важна част)
И ето, че сега реват за първото ...
БЮФЕТ НА НЕПОЗНАТА ГАРА
Не тръгвам никога с подготвен план
и не отмятам точки в таен списък.
Ако из пътя си, с трънак настлан,
залутам се, мълвя: – Върни се. ...
Лъжливите овчарчета
Слънцето скри се зад хълма, свечерява се,
а лудият е още на тънкия връх на дървото,
целият персонал продължава да го увещава,
да слезе, та всички най-накрая да кротнат. ...
Порязвам се на острата ти нежност,
под дланите ти тегне тишина.
Приплъзва се по сипея на бездна
с извивката на гъвкава змия.
С надежда е изпълнена… нелепо… ...
Между скалите - езеро заспало.
Дали ще се събуди до зори?
Водата му - сребристо огледало
и там потъват острите скали.
И само водно конче се разхожда ...
Тази любов, тя е приказка! И докосва ме в бяло.
Като цвят от разцъфнала клонка на вишна.
Тази любов, така топло на август ухае.
И прегръща ме. Думите ми за нея толкова са излишни.
Тази любов, дълго зад ъгъла ча́кала, ...