Poetry by contemporary authors
Какво прошепнах на лятото 🇧🇬
махна с ръка, усмихна се до уши…
– Хайде, приятел, изчаках се вече,
за приключения нови и за игри!
Приседнах до него минутка-две ...
Прах 🇧🇬
За своята нечéст не се разкайвам!
От своите дела не се отказвам!
С ръка, докато мога, ще извайвам
образи, които да показвам! ...
Нов път 🇧🇬
уверена напред вървях, вървях, вървях,
как никой не призна ми, че греша,
а цял един живот прекарах в лъжа.
Годините минават осъзнах, ...
Видовден 🇧🇬
не хаби за неправдата чужда деня –
знай, времето тихо брои съдбините
и накрая всеки си плаща греха.
Остави на света да отсъди по право, ...
фибайку /поетична форма базирана на числовата ос на Фибоначи като брой срички в строфата/ 🇧🇬
прегръдка
танц на две души
тесен дансинг е сърцето
нощ ...
Тихото момче 🇧🇬
по-силно от глад, по-дълбоко от страх,
светът отвън шумеше, но той не живееше —
беше заключен в себе си, без път и без глас.
С очи към земята, със мисли далечни, ...
Пътят на липите 🇧🇬
откраднат дъх, обречен за любов,
въздишка с неизпратено послание
тайно към градините на Бог.
Където няма време и раздяла, ...
Чужди по душа 🇧🇬
но не и по сърце, не и по душа,
усмивки назаем, а скрити зад тях —
студени слова и прикрита лъжа.
Те идваха близо, когато им трябва, ...
Романтиката 🇧🇬
и търся я във други времена.
А пък нужна ми е като залез вечер,
тъй гали ме със лъч от топлина.
И все вървя по моята пътека... ...
Въпрос без отговор 🇧🇬
една загадка броди без покой:
защо животът носи обещание,
а свършва винаги със прах и зной?
Попитах вятъра той само стене. ...
Чай 🇧🇬
На Видовден разцъфнаха липи
Зад хълма после бавно свечери се.
Кварталът се приготвяше да спи –
и аромат на топъл чай се плисна. ...
Има дни 🇧🇬
започват сиви,
намръщени, познати,
непроницаемо мъгливи.
Захвърлените слънчеви позлати ...
Кубът 🇧🇬
затворен в „Аз“-ът, напира да излезе.
Но струва ли си цялото усилие?
А този напън, ще се отплати ли?
Или прозрял след дългото боричкане, ...
16+ Еректо хайку 🇧🇬
Заря от слънчева коса.
Ах, устните..
~ ~ ~
По бедрата ти ...
Следваща битка 🇧🇬
да крещиш в немощ безсилна.
Да гладуваш за капчица самота
и бездната да ти е все по-милна.
Да гориш в пожара на кроткостта! ...
Позволи си 🇧🇬
Позволи си да го изгубиш.
„Тръгвай“ — казвам си.
И тръгвам.
Вървиш с поглед в неговия. ...
... сто усмивки в очите на новия ден... 🇧🇬
за щурци и за славеи някак съвсем оглушал.
Тиха, кротка тъга ръждавее в душата и капе,
и превръща света в топка мека, и лепкава кал.
Всички кости болят и присмива се косът: На дъжд е. ...
Лъжец красив зеленоок 🇧🇬
роден в небе в люлката от бели облаци
играещ под звезди с плач и смях
това съм аз
Лъжец красив зеленоок ...
12+ Изкуството да блестиш в тъмното 🇧🇬
кожата ми прониза я остро стъкло.
Странна емоция в мен бушува,
сякаш ангел, останал без свое крило.
Любимата ваза с лалета изпуснах, ...
Стена 🇧🇬
Светът?!-На пепел и на сгур ще го превърна,
съдбата срещу мен ли се изправи,
тя нищо няма да направи.
Защото аз разбрал се -вездесъщ, ...
Животът наш е... 🇧🇬
Господ - на кого, кога е драснал,
ала, преди това - животът наш е,
за всички ни, най-ценен Божи дар...
Животът борба е, труд, мъка, радост, ...
Некролог 🇧🇬
Господ вечно се разсейва.
Не е време за тълпи,
нравът на които зейва.
Някъде снаряд лети, ...
Предателско сърце 🇧🇬
отново ще бъда наранена, знам.
Моля те, недей, предателско сърце,
знам, че пазиш тази надежда зрънце.
Помня солените сълзи в нощта. ...
Гордостта на болката 🇧🇬
затова ти оставям сърцето си —
увито в лъжи,
сложено някъде:
в чекмеджето, ...
фибайку /поетична форма базирана на числовата ос на Фибоначи като брой срички в строфата/ 🇧🇬
никне
тревата
в горещото лято
прохлада за боси нозе ...
Кинцуги 🇧🇬
пръсват се парчетата от мен.
Тъжният воал на самотата
дипли се в угасналия ден.
Няма да ги крия под платното. ...
Прераждане 🇧🇬
след дъжд светът е прероден
и ето, че дъга излъгана,
разсмива бъдещия ден.
Усещам всичко някак леко ...
12+ Повод за скандал 🇧🇬
а погледът и – оксижен. Гори!
И топне ли се във вода студена,
за нула време ще я изпари.
Пристига, значи, дружката и Кина: ...
Когато дойде Видовден 🇧🇬
Лъжата трупа грешна власт.
Помни, че тук сме само гости,
и ще настъпи страшен час.
Ще лумне огън от небето, ...
Надеждата нищо не иска 🇧🇬
крачи боса и гола,
расте с всяка беда.
Тук нещо изплаче,
там нещо изписка, ...
Като тебешир 🇧🇬
Небето е небъдене, отсъствие,
и само стъкленият вакуум
ръцете ти обсипани със пръстени,
очите ти за пролет лакоми. ...
Разговор с тишината 🇧🇬
нито отговор, нито спасение.
Дойдох, защото шумът на света
се оказа най-изкусното заблуждение.
И те намерих ...
С Бога напред 🇧🇬
и вихър черен вдигне прах и дим,
не свеждам взор, не падам безутешен —
със Бога в сърце напред вървим.
Когато злото с каменна десница ...
Cмъртта е честна в този свят лъжлив 🇧🇬
така ще си отидеш – сам и бос и
ще бъде всичко както и преди,
дали в палат живял си, или просил,
е все едно. В последния си миг, ...