Съвместно с Асенчо Грудев:
https://otkrovenia.com/bg/profile/agferdousi65
В гората на съдбата влизам сам.
Магьосницата, казват, властва там.
Рискувам и не знам коя е тя. ...
Колкото и да ми е гадно и тежко,
и да искам да съм до теб постоянно,
има нещо прекрасно в това някой да ти липсва.
Показва, че чувствата са извън физическото привличане.
Емоциите стават по-дълбоки, дори и да си далеч. ...
Отпускам се на мекотата на вълните,
нося се леко, ефирно из безкрая,
гали ме слънцето, затварям си очите,
потъвам в нежна приказна омая.
Сетне политам и рея се свободна ...
На моята идеална любима
Пътувам, за да срещна аз моята любима…
Край мен прелитат ниви, скали, гори, река,
а някъде, все още далечна и незрима,
тя чака, аз премислям какво да й река. ...
Нападнаха ни руските ни “братя”:
Два кораба удариха край нас.
И мигом - мекеретата в страната
засричаха с един и същи глас:
“Не знаем дроновете откъде са, ...
Аз съм се родила от вечността,
не от майка ми,
не от предците ми,
от Атом и атом, и атом на хиляди танцуващи съединения в Космоса,
дали ми миг съзнание във вечността ...
Във нашето лечебно заведение
събрани сме от кол и въже.
Пациенти сме от психоотделение,
в което всеки пише-брише както може.
Нарекли сме го помежду си "Откровение" ...
Дошъл е бавно с ключ от небесата,
а в шепата му – вятър с вкус на смях.
Не гледа теб, а вижда през душата –
в гърдите спи пашкул, потънал в страх.
Щом шепне, пада мрамор от сърцето ...
„Не бъркайте мълчанието ми с невежество, спокойствието ми с приемане, а добротата ми със слабост.“
— Халил Джубран
Не бъркай добротата ми с глупост.
Тя не е сляпа, нито е слаба.
Не е наивност, нито е плахост, ...
Отвъд звездите там, където тъмнината
не е отсъствие, а друг вид светлина,
лети човекът малка искра във вечността,
със шепа спомени и въпрос във тишината.
Зад него Земята синя, почти невидима, ...
ЗАЩОТО СИ ОТИВАШ...
Постигнах ли триумф, когато спрях,
или превзе ме враг без съпротива?
Ти, който ще ме предадеш от страх,
от мене по-безславно си отиваш. ...
Случвало ли ви се е, когато изказвате мнение или предавате съдържание, да ви кажат:
кой си ти, че да говориш? Или кой те е питал?
На такъв въпрос, такъв отговор:
Здравейте! Аз съм Старата Змия!
Със името си славя се отнине! ...
Светилото размина лимита хоризонт,
сляха се сенките с безмерната тъма,
разрази се битка на безмилостния фронт
на сънищата, пленници нощни на ума.
Изплуват мисли, в своя най-мощен блясък, ...
Вечер реката прилича на жена, която небрежно си разпуска косата.
Мята я върху камък или скала и
сънува сламка, кал и стреха под звездите.
Толкова изящно бълбука тази вода, чак от шума й вятърът рисува " нежна спирала" върху снега.
Ах, каква луна! - светеща топка между гърдите. ...
нощта е с млечно меки кости
притисната от бесовски звезди
чиито хлъзгави бедра избират
ложета за блудните си светлини
дочакай ме, наложнице на полумрака ...
Малките улички в родния ни град
и стръмните пътечки на Балкана
все още носят боровия аромат и
чаровната усмивка тъй желана.
А днес се губим в градската тъма ...
В нощта музеят диша тишината,
а той стои безмълвен, взрян и сам.
И в есента го вика тя — жената,
а рамката му светва като храм.
Умът му шепне: „Просто е картина“, ...
Не си отива лятото. Не си отива...
Все още слънчевите зайчета не спират
на криеница да си играят по прането.
Мушкатото едва ли подозира –
сланите скоро ще попарят цветовете, ...
Взехме си довиждане със лятото,
подобно на стари приятели верни
с обич непрестанно подгрявана
от детството и през възрастови таверни.
Помахах му с ръка в неделната утрин ...
Из старите дървета пеят птички,
край срутения зид – поток сънлив.
От улицата вижда се едничка
изгърбената стряха с кръст ръждив.
На портите, отдавна откачени ...