Нека разгледаме духа български като пътник във времето, по пътя си се връщайки.
Духът на българина често е бил връзван в окови с намерения вече предварително готови.
Действия правили сме, които за бъдещето ни са били като бавно действащи отрови.
Но за "робство" в днешно време никой не иска да говори ...
Мълчана е водата ми... мълчана,
като скрит под пластове въпрос.
Дали ще излекува прясна рана
или пък ще отмие хорска злост,
която побесняла сляпо вярва, ...
Как си, любов? Как е животът? Разрешиха ли се проблемите, които те измъчваха? Проляха ли се сълзите... онези сълзи, които така и не паднаха пред мен, но ти все пак ми показа...?!
Любов моя...
Сещаш ли се за мен.. за миналото наше, за ръката ми, която ти нежно държеше?
Любов моя...
Помниш ли тежките ...
Жената със изтекъл срок на годност
е най-добрата днешна инвестиция.
Сама си вдига рейтинга с порода,
уверено играе в опозиция.
Не губи време да се възгордява, ...
Люлка вързал за кривата круша,
с черни върви, по-черни от мрака,
седнал вятър – орисници слушал,
под дървото и камък заплакал.
Що наричали, няма да каже ...
Пухкав сняг се сипе на парцали,
щипе бузките и сякаш плахо гали.
Веско до камината на крак стои,
мисли щури във главата си реди.
Как, когато мама, татко у дома заспят, ...
Лицето ми се сгуши в твойте длани,
като дете, познало своя мир.
Не поиска нито утре, нито вечност,
отпусна се спокойно в този кротък миг.
Страхът се дръпна, сви гласа си, ...
Този дом не е мой. Как да свикна с полярния климат?
Тук "свободната воля" верига е. И ми тежи.
Проговоря ли – много разбиращо всички ми кимат,
а си мислят: Наивница, луда... И вярва в лъжи.
Този дом си е ваш. И простете – навярно съм пламък, ...
Някъде – в най-дълбокото –
в най-тихото на сърцето мое –
откак се помня, тая незнаен лик.
Образ странен, непорочен, сияещ,
усмихнат, неизискващ, вездесъщ; ...
Това, което ни дели, какво е?
Нима е само страх в теб?
Това, което те спаси – какво е?
Не е ли онзи миг със мен?
Когато седнали наблизо, усетихме взаимна топлина. ...
Сурвачката ми е изцяло натурална –
Без пластмаса, ГМО-та и такива!
Очаквай ме, като Снежанка в свойта спалня,
Ще я почувстваш, обещавам ти, на живо!...
За здраве и късмет ще те обруля ...
Беше отдавна, бе най-хубаво време,
бумтеше старата печка на дърва.
Баба плете чорапи, а котаракът дреме,
на печката къкри глинен съд с бобена чорба.
Бяхме малки добри, понякога палави деца, ...
Разсърди се вятърът. И на кого ли?
Гневът му е просто природен закон.
И доземи сведе дърветата голи,
на сили неведоми сторват поклон.
Какво ти е нужно? Колиба и хляб, ...
Животът е болка. Животът е вик.
Изписан на лика, а всъщност велик.
Вещае ту радост, а после тъга.
Оплита те в примка от вечна игра.
Танцува ту танго, танцува туист. ...
Когато тишината спря да вика...
Когато сълзите са горчиви!?
Когато лъжата по-вярна е от истина...
Загиваме, продадени за слама.
Тълпата, тя, е малаче младо!? ...
/по приказката „Снежната Кралица" на Ханс Кристиан Андерсен/
Живеели нявга в далечна страна –
две дечица добрички, Герда и Кай,
най-близки и верни били на света,
особено пролет – през месеца май, ...
Слова пак са тук, нощта е млада,
нашепват за било и небило,
перце от бяло ангелско крило
на листа неизписан тихо пада.
С магия, или златен лунен прах? ...
Когато разбираш, че вече съм чужда,
над тебе се спуска бездънна тъма,
в която не може светликът при нужда
с искрица от въглен да стопли дома.
Когато усетиш, че сълзите няма ...
Отново ще отключиш моята муза
И ще започна стихове да редя за теб
Как ще целуна зачервената ти буза
И ще обгърна с поглед целия ти силует.
И тогаз Любовта изпълва съдраната ми гръд ...
Вие казахте:
Трудът е песен ама ако си певец. Какво ми трябва да стана певец?
ChatGPT каза:
Трудът е песен, ама ти си в грешния хор. За да станеш певец, трябва:
Да имаш глас. Ако звучи като алармата на стар москвич — трудна работа. ...