И ЧАКАМ НЯКОЙ ДА МИ ПОЗВЪНИ
Кварталът става все по-неприветлив
и схлупват се стрехите под дъжда.
И сякаш ни разделят с километри
ключалките, потънали в ръжда. ...
Реалността, която ме обгръща...
Животът, който аз привличам...
За мене истината е една и съща -
БЛАГОДАРЯ не спирам да изричам.
Истината в истина откривам, ...
Слънце, бързо залезът не свети повече за мен.
Намери си черно облаче, да ми сипе дъжд.
Всички хора чакат щастие да им дойде,
а аз само чакам животът ми да отмине.
Розите не цъфтят там, където ги засадиш. ...
За греховете волни и неволни,
простете ми! Прощавам ви и аз.
Сърцето слушам – вечният разколник,
то всеки стих нашепва с ясен глас,
чете ги, препрочита ги, притихва, ...
Затънал само "в пара и имот",
ти не живееш истински живот!
Духовното в теб винаги търси
и от калта тъмна ти се отърси!
И ето - тук именно е мъдростта, ...
Когато те обичам, ми е светло,
а те обичам, без да спирам даже,
денят как с любовта ни се наметна
и свети, нищо, че дъждът е влажен
и нищо, че е зимното студено, ...
Гостоприемно ли е мъртвото вълнение...?
Приема всеки то - без изключение
(дори когато вече нищо друго не го иска).
Не го пропускай - то е шанс за двама -
достоен изход от житейската измама: ...
Вървим през дъжда под свъсеното небе.
Мелодията му гали в нас скритите чувства.
Раменете отпуснали в болка виновно криле,
тръпнат нетърпеливи за поредна прегръдка.
С несигурни стъпки и погледи хладни ...
Тази нощ небето изплака очите си,
не продума дума на никого.
Само вятърът свистеше над нивите
и шепнеше заклинания на житото.
Редеше бели думи за бяла магия. ...
Е давай, удряй! Това го може всеки мъж.
Под удари попадала съм неведнъж.
Не можеш?! Хм?! Ти вече го направи.
Отвори в мене стари рани.
Да, мирен, кротък си, послушен, ...
Кръвта ми извлек е от лудо биле,
потича пламъкът по мойте вени,
от Мрака черен се надигат сили
към огъня свещен са устремени.
Напевно шепна с разпрострени длани, ...
Куражът ми безсрамно гол и бос,
пердаши през просото и през лука.
Поставя ребром болния въпрос:
Доколко всъщност трябва да ми пука,
на долната земя, където бях, ...
Захапа ме внезапно с вълчи хъс
синдромът на хроничната умора
и кръвното ми рипна. В ход чевръст
ситня в тълпата сред лабилни хора.
Лабилна ли? Шега... Корава съм – ...
Прекръстих се
Защо се прекръстваш след своите слова,
все този въпрос ми задават хората?
Аз им отговарям веднага с усмивка една,
защото дарбата ми е от Бог, от Господа! ...
Дъждът дарява свежестта си щедро,
целува с капчиците всяко стръкче.
Лъчът прегръща ласкаво и нежно
игличките на боровото връхче.
Рисува вятърът грапавина на мида ...
Изковах си от злоба стрели
и с отрова (омраза) ги смазах.
С тях ще стрелям по чужди мечти
(вече твоя една набелязях...)
Кефи ме, колко як е токсинът - ...
Откакто Синевата – воала си разкъса.
И птицата в небето престана да хвърчи.
Зората тръгна боса, направо през Марица.
И залъкът ми после, започна да горчи.
Тогава се опитах да тръгна през Балкана, ...