В света от стомана, от крясъци, бързане,
където страхът ни превръща в стени,
любов е съзнателно наше обвързване –
пазител на крехките, светлите дни.
Не е тя отсрочка. Ни вятър в агония, ...
Честит рожден ден, мила Танче.
Ти винаги си много точна и свестна.
И винаги си ни едно добро другарче.
Макар че знам, че не ти е лесно.
Но аз ти пожелавам много късмет. ...
Когато тънка нишка златна вън е
зората, а небето поглед свежда,
усмихва ни се с поглед още сънен
и слънцето – сънувало надежда,
която тича боса. Пътят бял е, ...
Тежи ли ти?... Небето ти е ниско
(а ти си капарирал чифт криле).
Но как да литнеш – нещо те притиска –
разсейваш се наум: криле – хриле...
Хрилете са... възможност и утеха, ...
Тръгвам си – зове ме есента –
помниш ли? Дори не ме изпрати,
захвърли ме във локва от листа
с ръцете си – надменно-грубовати.
Захвърли ме в предчувствие за дъжд, ...
Слънцето пада под форма на лъч и се разлива в двете твои очи
И лази по кожата ти и плъпва, напира та стига чак до меките твои коси
Обичам да се допирам до съвършенството наречено твойта душа
И да усещам леко върху лицето как думите тихо и нежно излизат от твойта уста
Да достигам еуфоричния си връх щ ...
Ставаш, гримираш се, бързаш,
пиеш горещо кафе и излиташ.
Шофираш, изгрева забелязваш,
анализираш, че даже планираш.
Пристигаш, работиш, себе си лъжеш- ...
Издраха те нащърбените тръни –
наследници на хиляди вини,
и с пламнали в условности очи,
пристъпваш ти самотна през съня ми.
Сърцето ти безкрайно дълго плака, ...
Стиснахме си ръцете, направихме договор.
Аз не съм огънят, когото търсиш.
Ти не си скалата, на която мога да се опра.
Направихме избор да се обичаме, макар и за малко.
Да намерим утеха от откъснатото човечество на случващия се живот. ...
Бръмчи харемът повече от кошер,
че готвят се ханъмите за бунт.
Девизът е – ,,Тъй повече не може!“
и бой изяде главният евнух.
Султанът тук година не припари. ...
Нищо със себе си няма да взема,
щом тръгна по черния, сетен предел.
Ни слава, ни дом, ни корона от време,
ни камък, ни злато, ни земен дял.
Ще тръгна без име, без плът, без одежда, ...
Мокрите ти гащички, уви,
не са следствие на моя чар...
Даже и за мен не мислиш ти,
или, въобще, за мъж, креватен звяр...
Просто чух те, плю на общината, ...
Обичам те без спирки и препятствия,
без сложни, многолистни пируети
и миговете са килим от щастия,
където минеш, после всичко свети.
Срез гъстите житейски безразличия ...
Едно среднощно пролетно небе
изплаква цялата си мъка земна,
а впрягът на небесните коне
пречупва с ярост стремената медни.
… и чак ми иде да заплача с глас, ...