Здравейте, мили мои грешки!
Врагове ми бяхте толкова време...
Усещах ви някак пречещи, тежки,
като буца заседнала вътре във мене.
Бях възпитана много отрано ...
Аз ли бях онзи мъж, който нито веднъж
не погледна към слънцето с радост.
И ето сега, тук в нощта,
далеч от моята младост,
аз срещнах жена, която е моето слънце. ...
Автор - Величка Николова - Литатру 1
Не те видях сред хиляди бамбини.
Слепец ли съм или съм твърде стар?
Как искам да се любя с балерини,
но съм по-грозен и от Ринго Стар! ...
И пътища стотици извървях. Луна и слънце за посока питах,
замесвах хляб от кал или от прах, с вода дъждовна нивга ненапита.
Косите ми разресва с остър трън мълвата хорска. Смях се до премала.
Дете отвътре, циганка отвън за три живота болка изживяла.
Даряваше ми шапка ураган, или плашило кърпената ри ...
Ех, че сняг навън е навалял,
по върховете чак натрупал е без жал!
От склона ще се спусна със шейната
и радостта ми ще е без остатък.
По снежна писта, тук, без капка страх, ...
Не чакам да съмне и петел да пропее,
щом вятърът в мене – и свири, и пее!
Аз яхвам земята! И литвам със нея!...
Преди да се срина, отвъд снеговея…
Балканът се тръшка! И Марица клокочи, ...
Студена си, като задника на януари,
а сърцето ти е къс месо във фризер.
От лед плътта ти, като огън пари,
харесваш хората, като евреин, Хитлер.
И тези положителни черти елитни ...
В правителствен и кадрови кадрил,
министър с прякор "божа кравичка",
е назначен, макар че хлъзгав бил -
обичай в нашата държавичка.
Афишираха го като свестен пич - ...
Помниш ли ме? Знам, че помниш!
Тялото ми пламтеше в ритъм с твоето!
Очите ми изпиваха чертите на лицето ти.
Помниш ли ме? Знам, че помниш!
Ръцете ми, милвали твоята кожа! ...
Човек е осъден да бъде свободен.
Жан-Пол Сартр
Не съм аз ситуиран в клетка,
нито крилата ми от някого са отстранени.
Свободата ме е хванала във здрава плетка - ...
Вървях, вървях, вървях, вървях…
Разбрах, че пътят труден е - не спрях.
Е, колко пъти падах, не разбрах,
Мечтите ме издигаха - успях.
Един щастлив живот си изживях, ...
Здравей, Умора! Отново си в деня ми!
Никак не обичам да те има...
Завземаш бързо тялото, ума ми,
а идваш толкова незабележима.
Стъпваш тихо, дори на пръсти ...
България… не случи на копейки,
заслужиха от еврото шамар!
И… президентът боцна си жалейки
пред своя задграничен господар.
Опита с референдум да ни бави, ...
Разбъркват се късметчетата в кош
и някак си спокоен е човекът.
Изпращам есемес със: "Лека нощ!"
и отговора получавам: "Лека!!!"
Така заспивам аз накрай света, ...
Ще си отида без да съм си тръгвала,
то май отдавна тук не съм била.
От вчерашните вестници на ъгъла
ще си съшия дрипави крила.
Сърцето – въгленчето неизстинало ...
Следите първи по снега бродирах
и странно чувство в мен изгря –
Сякаш девственост отнемах
превръщайки момиче във жена.
Огледах се. Наистина бях пръв. ...
В света, в който често минаваме бързо,
в света, в който сенки безплътни владеят,
доброто сияе в очите ни дръзки,
в сърцата ни тихо доверие грее.
Усмивката, жестът, искрата в очите, ...
Дали ще има кой да ме оплаче
и с думите от моя следващ стих
с размах да скъса гърлото на здрача,
за да остане дяволският щрих,
след който се разплаква тишината, ...
Любовта ми сега е толкова тиха,
с върха на пръстите докосвам тишината.
В миглите ми пърха топъл полъх
от неродена още кротка нежност.
Къде отиваш, моя сладка прелест, ...
Цял ден се усмихваш и цял ден се гърчиш отвътре
Сърцето ти се пука и плисва
По усмихнатото ти лице се разтича
Още повече се усмихваш..
Свободен си само когато се раждаш. ...