I watched how the human spirit,
closed in the "I", pushes to come out.
But is it worth all the effort?
And will this push pay off?
Or, having realized after the long struggle ...
Не вярваш ти, но промених се, знай.
Към себе си пътувах и към тебе,
не знаех колко хъс ще е потребен –
да изгоря фалшивия им рай.
Сега стоя, подпирам небеса, ...
Изричал ли си някога желания,
загледан тихо вечер във луната -
когато свят потъва в мълчание
и сам оставаш насред тишината?
Шепнал ли си думи неоткрити ...
Знам, че искаш да ме видиш…
И гледал си ме с празни очи,
в които няма огън, в които няма сълзи.
А плячката на егото е зарът,
небрежно хвърлен като нечие сърце… Късмет е то да оцелее, ...
На майка ми
“Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно. Блажени плачещите, защото те ще се утешат.” (Матей 5:3,4)
Попита ме веднъж зората:
“…А зъбите си как разби?
Защо забравил си полята ...
Все повече лятото разцъфтява -
с ухание на горски ягодки...
И плодчета берем - червени, сладки,
край пътя на полянка в гората...
Почти както е с царя в гатанката - ...
Пречупва се денят ти не с мечтаната нагласа
и изпита започва, звънеца бил е вече и времето тече.
Порядъкa от интереси отеснява, изчерпват се от смисъл.
Ще се вкопчиш ли в някой със спасителна нагласа?
Ще се втурнеш ли отново след туй що вехне и умира? ...
Ти беше като нас – съвсем обикновен.
С немалко слабости, неразличим от всички…
Страхлив и експлозивен – също като мен.
Но повече от всеки друг, Христос обичащ!
А любовта покрѝва много грехове. ...
Да можех да те чуя и видя,
щях да те прегръщам и целувам.
Да можех да те докосвам и галя,
щях страстно да те любя.
Да можех усмивката и лицето ти красиво аз да видя, ...
Влюби́ се в мен! Уцелил си сезона —
липи цъфтят, пчеличките жужат...
Небето, виждаш, кипри си фасона,
а в тебе андрогени пукат цвят.
Навярно мислиш, че съм вече стара, ...
Снегът покри последната следа,
в дома ни бавно вечерта се спуска.
Погълнати от лед и самота,
душите ни през бездната препускат.
Сега сме двама, в стаята сами, ...
Вървим със теб − ръка в ръка,
пътеката ни води все нагоре.
С туптящи в ритъм две сърца −
прегръщаме се и не си говорим.
Минаваме през гъстите гори, ...
Прошепна ми животът, че река е.
Река без пристан тих, без брегове.
Тече през дните ни, една съдба е,
понесена от бурни ветрове.
Прошепна ми животът, светлина е, ...
Каква луна! Да ѝ се ненагледаш.
Безумно ярка в този мрак лилав.
Не тъничка, измъчена и бледа,
владетелка... по същност и по нрав.
Какви щурци! Да им се ненаслушаш. ...
Понякога много ми е труден животът.
И не само на мен, защото е гаден,
безмилостен, жесток, а понякога е и приятен.
Тогава, когато имаш причина да се усмихнеш,
животът става по-хубав. ...
Пазиш ли ме във сърцето си, любов?
Всеки свиден спомен, всяка мечта?
Вярвай, за теб на всичко бях готов,
за да отнема от твоята тъжна самота.
Затрупана с обич, а толкова сама, ...
Моя лавандулова сладостна тъга,
в здрача виолетов, досами брега,
бавно приближавам, спирам пред ръба,
писано не бе ми да съм ти съдба.
Зноят охладнява в призрачна мъгла, ...
Защо плачеш... попита ме сърцето!?
Нали вечер звездите гледаш...
как в тъмата блестят?
Сам ли си, тъгуваш ли... Бога ми.
Горчи ли любовта, неразбраната... ...
Корабът ми се разби в скалите -
Потъна на дъното на морето.
Кристални перли са ми сълзите -
Морска сирена със скреж в сърцето.
Вълните ме изхвърлиха на морския бряг - ...
Ако танцуваш, без да те гледат,
ще мигнат ли звездите в нощта?
Ако пееш, без да спираш песента,
ще грейне ли луната над света?
Ако живееш леко, без тревога, ...