Отронени от май по градските тротоари,
на валма̀ се търкалят все още цветчета.
Маргаритки прескачат с главици оградите.
Юни се люлее в короната на черешата.
Под сянката шарена наднича лятото – ...
Денят се буди с дъх на обещание,
прострял криле над тихите мечти.
Не е нужно чудо или заклинание –
а само огън, който в теб пламти.
Разгърни дланта си, приеми небето, ...
В градината на дните ми поникват
и рози нежни, и бодливи тръни –
едните с хубост крехка ме усмихват,
а другите ме милват чак до рани.
Дали ще съм лале или иглика – ...
Свърши се комедията — паднаха маските тихо,
сцената празна остана под бледото късно небе.
Смехът се разпиля като прах по старите стихове,
а думите — остри и голи — останаха в мен и в теб.
Аплодисментите стихнаха някъде зад завесите, ...
Тъкачът на пламък
Не се страхувам от димящата пепел —
тя само кожа е, която духът съблича.
Огънят не е край, а мълчалив свидетел,
който живот в тъмните нишки вплита. ...
Резултатът от общуването ми с Меta AI - (сиреч - Мета Изкуствен интелект) - на тема „Парѝ и съвест“ - със знанието и съгласието на Меta AI - следната рима да се постне и с голяма благодарност към него - (Меta AI) - и към идеите, които той генерира и които предизвикват и вдъхновяват:
Ако беше съвестт ...
Зовът на Дивото
Цъкни майна дистанционното,
да видим,как Тръмп се хитро усмихва
и заедно с Путин с пръсти върху бутоните
принуждават света,смирен да притихва. ...
Вече не тъгувам, изморих се от това,
гледам напред, чувствам свобода.
Вече знам хитрите ти игри,
след тях всичко горчи.
Няма да се хвана пак в този капан, ...
Празнуваха. Пияни са и спят.
Или не спят, защото са преяли.
Щом агнето е жертвено го гали,
за сетен път преситеният свят.
Седя и пиша. Мъничко съм крива. ...
От един общ корен, едно стъбло,
Различни клони са твоята, моята вяра.
Когато помагаха, тези ръце нямаха цвят,
Твоето благоденствие бе добре-дошло.
Когато към теб - протяга ги сякаш Звярът. ...
Нека светецът ни да прободе ламята,
нека на празника да грее светлината,
нека сме живи, здрави, силни всички,
по поля и по друми да ни пеят птички,
на храбростта е славният ден днес, ...
От този миг ще съм различна.
Недоизказана, безкрайно многоточие. Безсмислена, объркана и нелогична. Несбъднатост в две шепи, безпосочна.
Понякога ще се смалявам до невидима
и ще се превръщам в чувство апатично.
Ще съм едва сподавена въздишка ...
В утрото светло на празника топъл,
Георги, вървиш ти с усмивка в душата.
Носиш в сърцето сияние! Вопъл
няма да чуя. Но виждам дъгата!
Пролетен вятър край тебе танцува, ...
Ако искате вярвайте, или пък не, но
по Гергьовден вводата има магическа сила,
прочиства всяка тревичка, всяко цветче,
дошла с любов от синевата любима.
Май обича с внезапния дъжд да играе, ...
Желая да съм твой едноутробен брат
и сам да нося сатанинско име;
у мене си да вместя твоя тъмен свят,
ако ли не, Мефисто, прокълни ме!
Най-висшата ти мъдрост опознал, ...
Омая ме май със салкъмите бели,
с цариците цветни, уханни, пламтящи
и пак коленича пред властна повеля,
разцъфнала в мен като роза изящна.
Смарагдови ниви напред се разгръщат, ...
Константине - царю тъжен и унесен,
гледаше ти безсилен скръбната есен —
как твоя баща бе похитен кат подлец,
а ти мрачен го изпращаше от дворец.
Остана ти цар без корона и смутен, ...
Един стар виц
Когато бях женен… нелошо живеех.
Да лъжа жена ми - по принцип не смеех.
Прибирах се трезвен, изобщо не пиех,
заплатата своя - от нея не криех. ...
Отвъд Балкана с голите дръвчета,
там, дето още – птицата хвърчи.
Небето се разкъса на парчета...
И залъкът ми почна да горчи...
Нагарча ми живота от мекици. ...
А тази нощ в един локал небесен,
ще хлътна. Продавачка на цветя.
Алтън да струват всяка стара песен
и чаша вино – ще ги заплатя.
Цветята ли? Ще бъдат все на кредит... ...
Ламята вилнее, ламята презира,
Димитър все тъй си нехае.
С едната си длан предизвиква зефира,
а с другата - сочи й рая.
Ламята ревнува, ламята разбира, ...
На шести май се чувствам победител
и знам, че и с ламя ще се преборя!
Прегърнал ме е този мой кръстител,
и име ми е дал светецът Георги.
Понякога в тъгата си се сгушвам, ...
Политическа сватба
Когато твърдо си решил да се жениш,
трябва много добре да си го обмислил,
не е достатъчно да скочиш от самолета
и да се приземиш в центъра на мишената, ...
Отпуснат е юмрукът на заканите
в умората на делничните навици.
След тежкото монашеско мълчание
заглъхваха последните наздравици.
Изпили сме скръбта на три живота, ...
Вещиците обичат черни котки
И нощите лишени от звезди
През деня са необикновено кротки,
но след полунощ яхват своите метли.
Облечени са с шантави, широки дрехи ...