Животът е балон напомпен със илюзии
за корените на търпението привързан.
Свистят пламтящите му дюзи.
Покрит със мрежа от статично бързане.
Останала без дъх на колене се влача, ...
Преминават през мен, като вятър през млада трева,
изживени години и сенки, и чувства погребани.
Ни проливният дъжд, ни градушката, ледено зла,
са заминали с времето, вече съвсем непотребни.
Като в извор дълбок, но затиснат от тежък гранит, ...
Бикини влажни (но не защото са изпрани)
са между нас последната преграда,
която явно, безнадежно, брани
красивото ти тяло... от наслада...
И няма как по теб да я търпиш - ...
Бесилото ли, Дяконе? Виси.
И твоят блян остана си неслучен.
Орли в гнездата празни не търси,
лъвът е станал циркаджийско куче.
Народ сме от продадени души, ...
Снежинките през облачното сито,
пресява най-грижовната ръка,
в полята спи щурче с любов покрито,
сънува нежен ромон на река,
плашилото – разперило и двете, ...
Неделята е перфектният ден за жестове които носят спокойствия и нежност.
НЕДЕЛНА НЕЖНОСТ
В деня в който времето
спира, ти подарявам тези рози -
в тях всяка багра се побира за да ...
Разтварям се тайно в лика ти, любима.
В гласа ти отпаднал пред моята зима.
Отпивам неземните твои черти.
Сърцето ми - прелетна птица, лети.
И сякаш безмълвно живота сънувам. ...
Слънцето ни приласкава в този януарски студ!
Вятърът замръзнал остава,донякъде още нечут.
Но очаква снежни капани да търсят пътен знак...
Лисичите стъпки в закани търсят жертвите пак!
Ноемврийски спомен, ти във мен създаваш
януарски вятър. По съня – копнежи.
Сняг завихря жадно, кожата изгарящ,
заледява в миг – и споменът е скрежен.
Песен за начало. Цялата в позлата… ...
Морето е тихо... и толкова синьо
в прегръдка с небесния свод.
Чайка прелита - крилете венчило...
предрича им вечен живот.
Миг на покой, подарък от времето, ...
Настъпи ли последната минута
на гроба ми да не пристъпва поп!
Живях такава - еретичка люта,
не проста пешка, а гръмовен топ.
И вещицата в мене не корете, ...
Три бидона с пет стотинки влача от мазе на Марс,
въжен мост, строен от инки, издържа на този фарс.
Банката ги разтовари, изброи ги вещ щангист,
прясно евро имам, па́ри, вече съм евротурист.
Триста килограма „юро“ друсам в талашитен бус, ...
Изплакват струните красив и тъжен блус,
акордите нощта ги знае наизуст.
Перце - парченце от душата ми ли свети?
Мелодията ѝ да претворя ли в стих,
за всички мои болки да запее тих ...
Не е ли дадено на всеки свише,
да живее щастливо, в свят мирен...
Ала дали би могъл да си щастлив
днес - епидемии какви, войни...
Но, поне малки радости да имаш, ...
Махалото на Фуко неуморно чертае
следите съдбовни по белия лист.
И мъки, и щастие вае, дълбае,
проправя неуморно пътя ни чист.
Каквото било е, ще бъде отново, ...
Не стига до никъде но си върви
часовникът. Живи са още,
в душата ми люляци, меки треви
и славей – с рефрен полунощен,
възпял я в красивите сънища блян, ...
Вървя, а пътят е илюзия във нищото,
единствено едно е ясно – няма връщане!
По него изкушава ме излишното,
а важното... жадува за прегръщане...
Но колко рядко за това се сещам... ...