Poetry — love poems, short verse and haiku by contemporary authors | Otkrovenia

България като въздишка 🇧🇬

България като въздишка,
България с разплакан взор
и с политическите мишки
възходът роден е позор.
Предателите управляват ...

zelenaradost

Poetry

712

-3- 🇧🇬

-3-
Познавам моите посрещачи
от написаното в сайта от Крамер,
с които в един отбор ще бъдем играчи
на Истината за Сакралните Правди. ...

krasio0109

Poetry

362

Назад във времето се връщам 🇧🇬

Когато в Плиска се завръщам
и бродя нейде в крепостта
назад във времето се връщам
припомням си безброй неща.
Как нявга с кирка и лопата ...

Огнян_Железов

Poetry » Civic

797 4

На път 🇧🇬

Когато тръгнах на път
Нямах нищо във джоба
Нямах даже мечти,
нито розови сънища
Когато тръгнах на път... ...

ValentinaMitova

Poetry » Civic

670 1 4

Оковани крила 🇧🇬

Ех как ми омръзна... да говоря на хаус.
И все да потъва в манна небесна.
Лъжата пипалата протяга и въжето
гърлото стяга. Защо бе, Народе.
Сълзи давят душата... ...

aap

Poetry

796 1 1

Добре, че ви има 🇧🇬

Добре, че ви има вас мъжете,
да ми наранявате сърцето,
че да има за кого да пиша.
Иначе никаква поетеса не съм,
стихове най-добре редя само за любов. ...

Nikolova2000

Poetry

867 1

Портрет на жена 🇧🇬

Северната светлина!
Тя иде, за да нарисува
цветовете на деня...
Но понякога тъгува.
Наслагва чувствен колорит ...

Ranrozar

Poetry

506 4 9

Реквием 🇧🇬

Реквием
Когато няма да ме има някой ден
недей да жалиш! Просто забрави!
Благодаря на Бог, че беше с мен!
Зад тебе миналото остави! ...

gogata622

Poetry » Love

519

Gifted lone

No known direction is meant for you.
Not east, nor west, nor north, not even south.
But you're not lost. Just alone.
Somewhere between the trail ways,
your steps are heading. ...

LosieCalp.

Poetry » Philosophical, Free verse

950

И струни къса с порив равнозначен 🇧🇬

Понякога така ми дотежава
уж двайсет грама, а каква душа,
че питам: За какво ми е такава,
ту я разплача, ту я утеша.
При хората е все една и съща, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

1.1K 1 5

За някои 🇧🇬

За някои живи….просто изчезнах...
За тъгата... изгубих слова.
От ядове, сърдечността ми залезна.
А за очакващите ме, възкръсвам с душа.
За верните…пак оставам им вярна. ...

Лютиче

Poetry

459

Цървулджия 🇧🇬

Цървулджия
Там в недрата на Пирин планина
в дюкянче малко останало отнякога,
с шило остро и с нож наточен в ръка
един човек с мерак обработва кожата. ...

valcanyon

Poetry » Philosophical, Civic

618 1 1

Това е решенето 🇧🇬

Стана тя, каквато стана -
намръщени ме гледат от екрана,
гледат ме лошо и в къщи!
Гледам навън - всеки се мръщи!
Със строг поглед, в магазина за беда, ...

Qndov

Poetry » Humorous, Philosophical

695

Свят 🇧🇬

Живея аз в съвременност такава:
на напрежение, войни и смърт
и тегне върху нас като прокоба.
Тресе омразата навред светът.
В години на инвазии и писък ...

СилвияМилева

Poetry

535

Къде потънахте, приятели? 🇧🇬

Приятели от времето
на Кук и Магелан,
къде потънахте?
В кое море оставихте
завинаги сърцата си? ...

Ревов

Poetry

599

Салкъм 🇧🇬

Ще седна под белий салкъм
и ще намеря чалъм
да зашия своя хастар.
Ще взема малко камъш
само защото съм мъж, ...

Jotor_Amer

Poetry » Love

719 1 1

Критиката 🇧🇬

Всичко да се отрича не трябва,
пагубно за държавата е това,
но да покажем кой я ограбва
и ще имаме по-добра съдба!
Критиката ни да е градивна демек, ...

hcs

Poetry » Other

652

Суша 🇧🇬

Дъждът ще ни подкани за молитва.
Отдавна е потънал в земна суша.
Аз вечно между капките му свикнал,
не виждам откъде да се промуша.
И свивам се в измислените сенки, ...

diesto

Poetry » Philosophical

461

Часът на сенките 🇧🇬

"Здравей!" - казвам на стената.
Насреща тя мълчи!
Смирен поглеждам към душата,
а тя в блаженство си блести!
"Ще чакам!"- казвам и това е! ...

Dobr_1

Poetry » Love

489 2

Път... 🇧🇬

От изпушената мъгла се одими...
Улиците затракаха от студ...
Един писък на влак се удари...
По техния асфалт...
Колко е пътят на този свят... ...

Lalita

Poetry » Philosophical, Free verse

563

Това, че съм – пределно ясно 🇧🇬

Понеже от пера ми писна (от пух и прах се задуших),
животът гълъб бе – увиснал безкрил и тъжен в моя стих.
Светците ли? Около мене – богоизбран до призован...
Жадувам обич и летене, а те линчуват ме. С катран,
заплашват ме. Кошмари разни, вини вменяват... Ден след ден. ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

533 4 5

-2- 🇧🇬

-2-
Със съня по принцип нямам проблеми,
ищаха ми за сън е като на бебе,
проблемите започват през частна активна от него,
когато започне борбата с упоритото Его. ...

krasio0109

Poetry

978

Созопол 🇧🇬

Помня улицата стръмна,
въздухът от век застинал,
църквичката ниска, тъмна -
Господ ли от тук е минал?
И солта по калдъръма, ...

johnson

Poetry » Other

1.6K 4 3

Ех, да можех 🇧🇬

ЕХ, ДА МОЖЕХ
Защо не мога като вятъра
посоката да следвам винаги,
назад да се не връщам,
загърбила било̀ и минало. ...

palenka

Poetry

1.4K 6 13

Спомен за Медея 🇧🇬

СПОМЕН ЗА МЕДЕЯ
... и тъй както лодкарят престава в нощта да гребе
и със тяло натиска пробойните в своята лодка,
но – побъркан, се люшка компасът, и висне небе,
из което Земята отдавна е скъсала котва, ...

Валери_Станков

Poetry

699 2 2

Ти дойде 🇧🇬

Лятото изглеждаше различно,
ти дойде, животът ми се промени,
не остана нищо прозаично
и стихът ми пак от тебе се роди.
Ти дойде, пред мен е светлината ...

MariaMustakerska

Poetry » Love

473 2

Чиста лудост 🇧🇬

Тя е пристан и негова клада.
Хем го милва, а после краде.
Тишината... до него си ляга.
И го тласка... незнайно къде...
Към неверни и луди любови... ...

Violet_86

Poetry » Love

2.2K 21 28

Любовна гравюра от ХIХ век 🇧🇬

ЛЮБОВНА ГРАВЮРА ОТ ХIХ ВЕК
Най-странното е, че сега ще ни обесят на площада.
С еленовите ни рога – за сладкия ни грях награда.
За отмъщение дори под нас и кладата ще лумне.
Сеирът, щом е без пари, събира умни и безумни. ...

Валери_Станков

Poetry

369 1 1

Проблясъци 🇧🇬

Някой, някъде би ти казал
ти си твоя пророк гадател.
Влизаш в своeто съзнание
други мисли виждаш, с мимолетния проблясък.
Разбираш кой поглежда в твоя блясък ...

дух

Poetry

661 1

Алени макове 🇧🇬

Политна от ръба на пропастта
към вятъра погледна за спасение.
Понесе я и с нея полетя,
в прегръдка да му бъде вдъхновение.
И вкопчена, останала без дъх ...

Ромашка

Poetry » Philosophical

1.1K 7 9

Пача 🇧🇬

Няма да се сърдиш, скъпа,
ама малко си пача...
То интриги, злостни клюки,
кой, къде, с кого бил и кога.
Как е редно или не ...

izi55

Poetry » Other

809 1 3

Не разчитам на гаранции 🇧🇬

Понякога се радвам на неща,
които ме докосват без причина.
Усещам ги чрез моята душа.
Залива ме невидима лавина.
Понякога съм адски уязвим, ...

valiordanov

Poetry

516

Суета 🇧🇬

Времето отива си безмилостно, тъй бързо
Че често в него, суетейки се, загубваме по нещо
Което в сетен ден, усещаме се колко ни е скъпо
Но да си го върнем, е вече прекалено късно
Макар с надежда към него да протягаме ръце ...

banoff

Poetry » Love

699

В слабостта ми е моята сила 🇧🇬

Намерете ми малка хралупка,
дребничка съм, ще ме побере.
Да, добре съм, съвсем съм добре!
Само пулса да спра – да не тупка
в мен сърцето. Почти в изнемога, ...

Patrizzia

Poetry » Love

595 7

Паулу Коелю в София 🇧🇬

ПАУЛУ КОЕЛЮ В СОФИЯ
... като беден роднина от село,
спрял в града да си купи кибрит,
ти пристанах във София смело! –
пълен селю във профил на вид, ...

Валери_Станков

Poetry

760 1 3

Пустинна песен 🇧🇬

ПУСТИННА ПЕСЕН
Не задавам въпроси. Аз просто мълча
сред рояци уплашени, зли пеперуди.
Колко страшно звучи в предпоследния час,
да си кажа: – Палачът за мен е събуден. ...

yotovava

Poetry » Love

567 4

Какво ще кажеш 🇧🇬

Какво ще кажеш,
ако вместо усмивка
решиш да говориш
и разкажеш.
За вчерашното време ...

maikata

Poetry

794 1 2

Орденът на живота 🇧🇬

Не носим ний жезли вълшебни в ръцете,
не можем с метли да летим надалеч,
изкуство, изпълващо с гордост сърцето
е нашият яростен приказен меч.
Врагът ни е силен, без милост напада- ...

Algol

Poetry » Landscape, Philosophical

965 3 4

Чудото на любовта 🇧🇬

Магия има нейде по света,
но не фалшива - истинска магия.
Когато се смирява вечерта,
душата литва, за да я открие.
Любов ли, чудо ли е, аз не знам, ...

vega666

Poetry

837 16 8

Букви 🇧🇬

Ние буквички сме малки,
но с големи сме сърца,
че ни пишат с химикалки
ранобудните деца.
И сме винаги засмени ...

mariankrystev

Poetry » For children

868 3 4

Poetry by contemporary authors

България като въздишка 🇧🇬

-3- 🇧🇬

Назад във времето се връщам 🇧🇬

На път 🇧🇬

Оковани крила 🇧🇬

Добре, че ви има 🇧🇬

Портрет на жена 🇧🇬

Реквием 🇧🇬

Gifted lone

И струни къса с порив равнозначен 🇧🇬

За някои 🇧🇬

Цървулджия 🇧🇬

Това е решенето 🇧🇬

Свят 🇧🇬

Къде потънахте, приятели? 🇧🇬

Салкъм 🇧🇬

Критиката 🇧🇬

Суша 🇧🇬

Часът на сенките 🇧🇬

Път... 🇧🇬

Това, че съм – пределно ясно 🇧🇬

-2- 🇧🇬

Созопол 🇧🇬

Ех, да можех 🇧🇬

Спомен за Медея 🇧🇬

Ти дойде 🇧🇬

Чиста лудост 🇧🇬

Любовна гравюра от ХIХ век 🇧🇬

Проблясъци 🇧🇬

Алени макове 🇧🇬

Пача 🇧🇬

Не разчитам на гаранции 🇧🇬

Суета 🇧🇬

В слабостта ми е моята сила 🇧🇬

Паулу Коелю в София 🇧🇬

Пустинна песен 🇧🇬

Какво ще кажеш 🇧🇬

Орденът на живота 🇧🇬

Чудото на любовта 🇧🇬

Букви 🇧🇬

Queue