Poetry — love poems, short verse and haiku by contemporary authors | Otkrovenia

Недей да ме събуждаш... 🇧🇬

Заспивам пак. Недей да ме събуждаш.
Обичам теб единствено в съня.
Щом когато се събудя си ми чужда
и до мен стои измислена жена.
Прекрасно е, когато теб прегръщам ...

braveheart1

Poetry » Love

749 2 8

Хоризонт 🇧🇬

Изкачвах се нагоре и нагоре!
Виждах все по - далеч и по - далеч!
И ставаше от страшно, по - страшно!
И не намирам правилната реч!
Как най-правилно да Ви разкажа ...

goblenka

Poetry

906 2 7

Сбъднати мечти 🇧🇬

Спи в ръцете ми мечта!
Спи, а самата тя - сънувана!
Години, дълги векове тя бе жадувана,
а сега почива сгънала криле.
Легнала е близо до сърцето, ...

Dobr_1

Poetry » Love

648 2 1

Кадифените воали на мъглите 🇧🇬

Кадифените воали на мъглите,
крият мълчанието в абаносовите влюбени очи.
Ситни пръски смесват се с кадифените воали на мъглите.
Има ли кой, някой да попита,
какво е времето в абаносовите очи на дивата кошута? ...

NannaG

Poetry

838

Меден месец в София 🇧🇬

МЕДЕН МЕСЕЦ В СОФИЯ
Най-после се дотътрих с „Биомет”-а.
И Влада ме посрещна в три без пет.
На гарата изпихме две кафета
със по едно пакетче липов мед. ...

Валери_Станков

Poetry » Love

677 1 1

Когато 🇧🇬

Когато през нощта се чудя,
да мечтая или да спя,
когато в старата кухня
не ям, но пак там седя.
Планината когато е красива ...

АникП.

Poetry

664

Още рано е 🇧🇬

Още рано е да тръгваш .
Спри се ,ще паднеш
Моля те,почакай.
Греховете си измий
Ти си Бог на илюзията . ...

Kobra1

Poetry » Author's song, Free verse

890

Демон 🇧🇬

И никой няма да иска да те гледа,
душо проклета,
и никой няма и как да те хареса,
чумо човешка.
Не можеш небето да видиш, ...

емирева

Poetry » Love, Philosophical, Other

698

Снегът вали 🇧🇬

Снегът вали
Снегът вали и спомени донася
от времето, когато на шейни
се спускахме по склона бляскав
в безоблачните детски дни. ...

inakrein

Poetry » Other

922 2 3

Безсъници 🇧🇬

БЕЗСЪНИЦИ
„И стиховете, дето пишем,
когато краднем от съня си...”
Никола Вапцаров
… животът е едно черпаче сол, ...

Валери_Станков

Poetry

523 2 1

Машина на времето 🇧🇬

М А Ш И Н А Н А В Р Е М Е Т О
Тежка е на царя короната,
още по-тежък е пътя към смисъла,
глинени биват често краката на трона,
а борбата вътре в човека винаги душата разнищва. ...

krasio0109

Poetry

443

Тебеширен ден 🇧🇬

Рисува слънцето със цветни тебешири
в прозорците, наместо по асфалт.
Разресва се със клонки от чимшири,
а от лъчите капе шоколад.
Денят сладни. Виж, сладко от смокини ...

Яна_Славянска

Poetry » Other

884 7

Поляната 🇧🇬

Всеки ден си зелена ,но никога променена .
Внасяш пърхащи и дишащи треви.
На животните даваш хранителни сили.
Всеки иска върху теб да седи и без време да не си ходи .
Ти си убежище на много чеда и на земята си солта . ...

Kobra1

Poetry » Landscape

844

Селце край пътя 🇧🇬

СЕЛЦЕ КРАЙ ПЪТЯ
Селце без поп, ченге, дори без кмет,
с ошетани от цигани кошари,
гърнето от разнищения плет
го взеха калайджии катунари, ...

Валери_Станков

Poetry

527 5 4

Снежна приказка 🇧🇬

Облечена е само по снежинка
и е невинна, като първи сняг.
Съвсем е истинска, не е картинка.
Рисува на стъклото знак.
Сърце, листенце, малко цвете, ...

vale5

Poetry

858 4 5

Приказка 🇧🇬

Вчера навести ме внезапно ... Щастието,
от всеки търсено и желано.
Облечено като чаровната есен,
с топли, червеникави, нежни коси...
с аромат на капещи лѝсти и дъждовни мъгли. ...

Лютиче

Poetry

658

Мечтая за бяла Коледа 🇧🇬

Гледам към небето,
мечтая за бяла коледа.
Да започне като ново начало.
Искам да сме сгушени под
блясъка на коледната елха. ...

NannaG

Poetry » Free verse

793

Жените са понякога щастливи 🇧🇬

ЖЕНИТЕ СА ПОНЯКОГА ЩАСТЛИВИ
… най-тихото листо от листопада – и капчица от есенния дъжд
ще подаря на милата ми Влада, дано да ме запомни – светъл мъж,
перце от отлетелите ми птици, че да си пише стихчета в зори,
и да я гледам в сините зеници – за мен ли Обич, Боже, в тях гори? ...

Валери_Станков

Poetry » Love

500 2 3

Парламентарна менажерия 🇧🇬

По примера на древния диктатор
направил своя кон сенатор,
и ние, тест, целият народ,
направихме и правим този ход...
Е, само че увеличили сме мащаба, ...

mislitel

Poetry » Civic

526 3 5

Напред към детството (Синева в мъглата) 🇧🇬

Дъжд вали, душите и сърцата мие
и тъжно - май че вече сме на вие!
Твоят светъл ден рожден
с трепетен миг отекна в мен
Мислех със едно благодаря ...

ibaraban

Poetry » Love

678

Помнете ме така – любима... 🇧🇬

Забравила съм как се плаче.
Сърцето с разума спорѝ.
Консенсус – никакъв, обаче
и тъй откарват до зори.
Дори не зная как се лъже, ...

Patrizzia

Poetry

469 3 3

В отвеса на звездно въже 🇧🇬

И смъртта и животът поникват от същия корен.
Петя Цонева
Татко казваше: Гледаш ли коренче с много любов,
напоиш ли го, после на тебе то сили ще дава.
Закодиран в душата остана премъдрият зов ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

711 3 9

Шейни в снега 🇧🇬

Сняг вали, трупа с красота
хладните тротоари и улици.
А децата гледат учудени
валсът на снежинките
и танцуват заедно с тях. ...

NannaG

Poetry » Free verse

696

Любов 🇧🇬

Обичам те свободно и щастливо,
и стих след стих красиво се разлива,
и къдравите ти коси дочувам,
как влюбени са в мен, и се вълнуват
от всички споделени дреболии, ...

zelenaradost

Poetry

526 1

Интуиция 🇧🇬

И Н Т У И Ц И Я
Интуицията е сбор от логични доводи,
образувани на подсъзнателно ниво,
които провокират съзнанието,да води
Ума към всички натръпнали,нестандартни Защо. ...

krasio0109

Poetry

448

Сащисване* 🇧🇬

Сащисан съм! Животът е непредсказуем!
Истина или сън? Трябва ли ни блага дума?
Не вярвах от душа, че ще намерим сговор!
Как исках да греша: защо спорим, бе хора?
И някак изведнъж — хоризонта лъч огрява! ...

Ranrozar

Poetry

645 3 10

Оранжев код 🇧🇬

Сняг се трупа на парцали,
паниката завладя ни
„Оранжев код“ ни обявиха
и ни изплашиха.
Забравихме отминалите зими снежни ...

loziii

Poetry » Other

897

Хамелеон 🇧🇬

Неповторим аз имам кют-
макар облечен и обут,
за чуждите блага копнея.
Обсебен съм от таз идея.
След три мандата депутат ...

байГецан

Poetry » Civic

780

Есенни дървета 🇧🇬

Изтъняха, смалиха се… Ръце на старици.
Оголели, в небето мъглите запридат.
В скута им – празни гнезда на птици,
спомен за живот, преди да отлитнат.
Зад стъклото ги виждам, огъва ги вятърът. ...

ДаниелаВиткова

Poetry

771 10

Никулден 🇧🇬

Седим си със златната рибка на кея-
чоплиме семки,
уморени да изпълняваме чужди желания,
уморени да чакаме собствено щастие.
Почесвам и люспите- ...

satine

Poetry » Other

819

Песен от дълбоката мъгла 🇧🇬

ПЕСЕН ОТ ДЪЛБОКАТА МЪГЛА
... мокри савани мъглата размята,
фарът сирената своя наду,
сякаш мелтемът изви над водата
песен на някакво странно урду, ...

Валери_Станков

Poetry

440 2 3

Монголия 🇧🇬

По залез, в лятното, широко задоволство,
следа от тънка, бледа меланхолия.
Отворените порти на посолство
оформят малко бягство до Монголия.
В Монголия светът е благ и вечен. ...

fyon

Poetry

742 3 2

По̀ е 🇧🇬

по̀
е лесно
да се отмъстѝ -
отколкото - да се простѝ

rhymefan

Poetry

551

Съдба човешка 🇧🇬

на хорицата
Ех съдба, съдба човешка,
нима си ти определена?!
Нима от някой всемогъщ
пред мен си начертана?! ...

СтоянКойчев-Шани

Poetry » Philosophical

567

Продължавай да вървиш 🇧🇬

на Ади,
Време е да пораснеш !
Остави чувствата,
вината забрави.
Погледни се в огледалото, ...

ЖивкоДелчев

Poetry » Other

545 1 3

Снежната кралица 🇧🇬

Ледът е форма на водата –
забравила за любовта.
И с остър пукот в тишината
нацепва се сибирската сълза.
Под белите могили на живота ...

LyudmilaStoyanova

Poetry » Love, Philosophical

779 1

Писмото ми до Дядо Коледа 🇧🇬

Време е за Коледното ми писмо,
а адресът, смятам, че е ясен.
Пиша го в сърцето със добро
и желание за един свят прекрасен.
В него нека всички са засмени ...

mislitel

Poetry » For children

620 9

На края 🇧🇬

Остави ми последното зрънце живот
то е мое, в пустинята скрито
то не ще види скоро ни слънце, ни Бог -
ключа глътнах, зад камък занитих.
Сутрин, изгрев и грейва пак бяла душа, ...

ПетяБогданова-Детелина

Poetry » Love, Philosophical

854

Болка 🇧🇬

Оплете се в мен едно конче.
То беше черно.
Сякаш тлееше.
Но не беше от огън, а от буреносен шепот.
Шепнеше ми в ухото. ...

Kobra1

Poetry » Love

756

За да стане така 🇧🇬

Аз реката съм кротка, която
есента позлатява сама,
а в подмолите крият се лято,
люляковата майска тъма.
Бреговете ми светят в зелено, ...

Patrizzia

Poetry

508 1 7

Poetry by contemporary authors

Недей да ме събуждаш... 🇧🇬

Хоризонт 🇧🇬

Сбъднати мечти 🇧🇬

Кадифените воали на мъглите 🇧🇬

Меден месец в София 🇧🇬

Когато 🇧🇬

Още рано е 🇧🇬

Демон 🇧🇬

Снегът вали 🇧🇬

Безсъници 🇧🇬

Машина на времето 🇧🇬

Тебеширен ден 🇧🇬

Поляната 🇧🇬

Селце край пътя 🇧🇬

Снежна приказка 🇧🇬

Приказка 🇧🇬

Мечтая за бяла Коледа 🇧🇬

Жените са понякога щастливи 🇧🇬

Парламентарна менажерия 🇧🇬

Напред към детството (Синева в мъглата) 🇧🇬

Помнете ме така – любима... 🇧🇬

В отвеса на звездно въже 🇧🇬

Шейни в снега 🇧🇬

Любов 🇧🇬

Интуиция 🇧🇬

Сащисване* 🇧🇬

Оранжев код 🇧🇬

Хамелеон 🇧🇬

Есенни дървета 🇧🇬

Никулден 🇧🇬

Песен от дълбоката мъгла 🇧🇬

Монголия 🇧🇬

По̀ е 🇧🇬

Съдба човешка 🇧🇬

Продължавай да вървиш 🇧🇬

Снежната кралица 🇧🇬

Писмото ми до Дядо Коледа 🇧🇬

На края 🇧🇬

Болка 🇧🇬

За да стане така 🇧🇬

Queue