Дъждът дойде,поръси и си замина...
А ние искахме задълго да остане!
Като младеж отлетя за чужбина,
с жажда да натрупа благо имане.
Но се случиха по другому нещата. ...
Майстор зограф на църковни кубета,
по канони рисува - старозаветни.
Иконограф, стенописец - дарен от съдбата,
огниво и кремък да носи в душата.
За да пали искрата в богати и в нищи, ...
УЖАСЕН АВТОПОРТРЕТ
Без пукната стотинка в своя джоб,
тъй и до днес не свързах двата края,
живея цял живот на автостоп! –
към Ада ли? – не знам, – или към Рая? – ...
Емоции, чувства съзнанието ми мътят,
влюбено тръпне мойта душа,
ръся от тях трошици по пътя,
които да ме връщат щастлив у дома.
Птиците трошиците ми кълват ...
Морето, вече есенно, е наше
и плажът, още топъл, си е наш,
минутите са тръгнали на паша,
събират си възторг, щастлив кураж,
събират си море, че после суша, ...
Сълзите ми да спреш, ме целуни!
И болката с прегръдка прогони я!
В очите после ти ме погледни
и там, във тях дълбоко потърси я!
Дори за тебе спомен да съм аз – ...
О, любов, ела тук. Любов, ела при
мен, ще те целувам и прегръщам.
Ще целувам страстното ти тяло.
Целуни и прегърни ме.
Ела при мен и ще се спасиш. Не ...
Пианистката
Тя е мила, нежна и красива жена,
елегантна с красива рокля на цветя.
Сяда зад пианото и отмята своята коса
и нежните и пръсти танцуват сега! ...
Дъждовен е денят, вали и вътре в нас.
Но повярвай ми, няма нищо лошо във това.
Неусетно времето минава час по час и скоро
ще видим кристално избистрената синева.
С думи неизречени разбираме прекрасно ...
Ти си магнит и отново събираш
летните ноти в ухо на рапан.
Там, на брега, днес пред халбите с бира,
в обич се врича един мохикан.
Взираш се тайно, почти си заспало, ...
Пониква лозето след пухкав дъжд,
събира капките изплакани тогава,
когато в пролетно кълбо се съберат
копринените цикли в небесата!
Разстила се омайваща вода, ...
Дори не разбра от какво ме боли
не защото пред теб не застанах,
не защото не пророних сълзи,
не защото премълчах и не казах,
а защото не можеш да разбереш ...
В превалящо лежерно – задрямалото пладне,
процеждат се лъчите на морно, бледо слънце,
наблизо се усеща дъхът на есен хладна,
дъгата заструява през грозде – златно зрънце.
Следобедът ленив е със чаша капучино, ...
З А В Е Т Н О С Т
Актуалното настояще е трансмисия,
която предава относителната автентичност на миналото,
към перспективата на евентуални бъдещи мигове,
с усета за първичната сила на героичната им сюблимност. ...
Да ти кажа откровено - не знам къде е смисъла.
Затова и ти предлагам да не стигаме до там.
По пътя ще настигнем някоя мисъл залисана.
За едно съм сигурен – човек не трябва да е сам.
Защо има щастливи дни и такива на карък? ...
Лилави минзухари, витошки лалета,
захапали са слънцето жестоко, дишат,
задъхани като бездомни псета
за влага жадни, не миришат.
Под тях изсъхнала тревата ...
Закрилното огнено заклинание
Славянинът не се моли, прославя
Той богът, боговете свои. Заклинанието
Е форма на молитва,
И прослава е във време също. ...
Последен полет ви беше това.
Последният път към небесата.
За болка и мъка са тези слова,
за поредни жертви на съдбата.
Тъгувам за летците безутешно аз, ...
Сред калта и водата на тронната вада,
Пада на Савин главата,
С туптежа на тълпата, се гаврят с трупа-
Две години опит за мир,
Тялото се свлича и пада в кир. ...
ЕДНО „MARLBORO“ В ДЪЖДА
... есента ще дойде скоро – мека като кадифе,
ще ѝ дам едно "Marlboro", ще я черпя със кафе,
нещо топло ще ѝ кажа, сетне ще си помълчим,
и ще поседим на плажа, опнал своя жълт килим, ...