Poetry — love poems, short verse and haiku by contemporary authors | Otkrovenia

Огледало за душата 🇧🇬

Още тихия шепот в безлунните нощи ще помним –
отпечатък един на душите ни грешни и луди,
дето в тъмните доби върлуват отдавна бездомни,
непознати за себе си, в чужди посоки се губим…
И навярно сме сенки по пясъка бял на безкрая, ...

Konstance

Poetry » Philosophical

1.1K 2 8

С любов 🇧🇬

Жълтото по бельото ни напомня!?
Че нещо не ни е наред.
Мирише...на какво!?
Никой не смее...да пророкува ,Защо?
Потъва,Народ със история... ...

aap

Poetry

566 1 2

Дъжд 🇧🇬

Откога дърветата стоят на бдение,
сухите треви на жълта смърт приличат,
а реките жално лазят по земята,
чакат своето спасение.
Първи капки по стеблата галят, ...

Селева

Poetry » Landscape

682 1

Към неродения ми син 🇧🇬

Към теб - неродения мой син,
в чиито очи исках да виждам себе си,
аз имам грях, от Бог непростим -
да си един от многото мои белези.
И понеже не можеш да ми отвърнеш ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

1.1K 4 4

Ситуация 🇧🇬

Тез дни върти се в главата ми,
стих от детска песничка една,
"Как на кон от злато
ще дойде огненото лято".
Този кон ако го хвана, ...

RumyanaShtereva

Poetry

746

Неволно 🇧🇬

Ако някой си ранил
без дори да подозираш,
неволно си подценил,
че с тъга сърце раздираш.
Потърси отново път ...

natiii

Poetry » Civic

865

Лято с розови следи 🇧🇬

Нормално лято? Има ли такова?
О, всяко по е лудо от преди.
Морето го настига пак, отново,
порасло в изгрев с розови следи.
Щастливо, неочаквано, свободно, ...

zelenaradost

Poetry

624 4

На попрището жизнено към края 🇧🇬

НА ПОПРИЩЕТО ЖИЗНЕНО КЪМ КРАЯ
Като ми млъкне цял ден джиесемът,
от паламуд на сухо по мълчи.
И – дяволите нека да ме вземат! –
след теб останах вече без очи. ...

Валери_Станков

Poetry » Love

546 4 4

За нови начала живот си дай 🇧🇬

Изгубеният ангел в теб се свива
почти забравен и почти прекършен.
Очакваното в своя миг несвършен
проблясва още със духовност жива.
Илюзия безсмислено пенлива ...

agferdousi65

Poetry » Strict forms

712 1

От обич 🇧🇬

От обич със какво не играх,
от обич лъгах, плаках, проклинах,
от обич замръзвах, горях,
от обич изграждах и сривах.
От обич се смях и в тъга, ...

АлисЛарк

Poetry » Love

1K 3 2

Да бъдеш влюбен само в мен 🇧🇬

Да бъдеш влюбен само в мен
На лятото усмивката вълшебна
докосна ме със любовта
и аз рисувах вдъхновена
такава лятна красота: ...

MariaMustakerska

Poetry » Love

647 2 2

Aдът 🇧🇬

В кривото огледало на душата ти
образът на другия.

Lilia_Anna

Poetry

815 1

С невинни очи 🇧🇬

Кой приема този свят
с виждащи очи вълшебства,
не съди кой е беден, кой, богат,
не страда от морално късогледство?
Приема всичко за една игра, ...

mislitel

Poetry » For children

727 1 2

По-силна от самата смърт 🇧🇬

В един безпаметен кадрил,
прегръщам юдите край мене.
Броил е който е броил,
до трийсет. Сребърник безценен.
Коя съм вече и не знам, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

899 3 7

Погребение на поет 🇧🇬

в памет на Радой Ралин
Поетът не вървя с властта.
Нима овластените са глухи
за реквиема на любовта...
И колко ли от нас го чуха? ...

Ranrozar

Poetry

687 3 9

Сън 🇧🇬

Една целувка - щастие от рая.
Ръцете ти - най-нежната завивка на света.
Очите ти - ме карат да мечтая,
за любов, за страст и за кафе.
По тялото ти да се разпилея ...

kristalchetoo

Poetry

549

Любов в картина 🇧🇬

Мечтаеше любов да нарисува -
картина пурпурна за вечността.
Сама, когато в нощите будува,
скицираше сто алени слънца.
Как искаше в картина да запази ...

Ромашка

Poetry » Love, Civic

1.1K 6 11

Такава съм си 🇧🇬

Такава съм си нямам мира,
презирам пътищата лесните,
в сърцето ми живеят песните
и по-голямо от Всемира,
е то. И трудно за обичане, ...

Patrizzia

Poetry » Love

536

Забравих да дишам… 🇧🇬

Забравих да дишам от погледа ти,
когато за първи път в него бях…
Забравих да дишам от дъха ти,
когато за първи път го вдишах.
Забравих да дишам от нощта ...

Kalia1117

Poetry » Love

1.1K 1 2

Обещано 🇧🇬

В нощ на пеещи рапани сгъвам корабно ветрило,
може би го дипля грешно и прилича на хвърчило,
с квас от облаците правя дъжд за чудо и за приказ –
тайната е в капки пресни от узрялото мастило.
Яко се напи морето, дреме в роговата къща ...

КрасимираЧакърова

Poetry

1K 5 6

Самота 🇧🇬

САМОТА
... денят върху бучащото море,
надянал черен облак за сетре,
из туфите тръстики се повлече.
По нервите мелтемът ми пили, ...

Валери_Станков

Poetry

475 3 4

Безброй фенери в пустошта 🇧🇬

БЕЗБРОЙ ФЕНЕРИ В ПУСТОШТА
Разбрала съм, че няма път назад,
когато си пресякъл хоризонта.
Блестящ и чист си – сякаш на парад.
Но тъмнината е така огромна. ...

yotovava

Poetry

755 3 10

Девойките се връщаха от плажа 🇧🇬

ДЕВОЙКИТЕ СЕ ВРЪЩАХА ОТ ПЛАЖА
... в прозореца на светлата ми къща бая натрупах воайорски стаж –
красивите девойчици се връщат през парка – от напечения плаж,
в съня ми шляпат с леки еспадрили – и цяла нощ в мечтания летя,
люлеят се – прекрасни бели лилии, с навървените бански на цветя, ...

Валери_Станков

Poetry

420 2 2

“Откровения” - 2 🇧🇬

В този сайт няма нищо различно,
от живота във тази страна;
някой лъска бастун неприлично,
друг пък търси под бика коза.
Много плачат за “вечни” любови, ...

Yuri

Poetry » Civic

748 6 15

Последният ден на Вапцаров 🇧🇬

ПОСЛЕДНИЯТ ДЕН НА ВАПЦАРОВ
Днес няма да напиша нито ред.
С жестоката държавна карабина
в тунела не застреляха Поет.
В тунела цял един народ се срина. ...

Валери_Станков

Poetry

610 4 2

Молбата на един бохемски размирник 🇧🇬

Моля ви,мила госпожо!Престанете да ми четете
листата!Животът е възможен да съчетава и двете:
уиски с лед,бира,топла храна!Пейзаж от морето...
И в зноя със синият взор на жена!Живее момчето,
макар че годините с взлом душата му не щадиха! ...

Ranrozar

Poetry » Humorous

821 3 7

Силикони...? 🇧🇬

Крещи, Боже, крещи...
в мен тишината крещи!?
А в лунната нощ... сърцето тъжи.
Лековерници!?Кой ,кого,наранява?
Тишина, сблъсък, мъгла... ...

aap

Poetry

589 1 2

Удобството на крайността 🇧🇬

Днес е пак на мода да си фанатик,
мисленето трудничко ни се отдава.
Страстно се делим и всеки е критик,
човекът в антагонизъм е удавен.
Другарството е крайно неудобно, ...

ValentinStaykov

Poetry » Civic

703

Спомен за отлетелия Човек 🇧🇬

СПОМЕН ЗА ОТЛЕТЕЛИЯ ЧОВЕК
Тъй както клечката кибрит
изгаря с жалостно пращене,
ще изгоря – и ще сме квит
със ледения свят край мене. ...

Валери_Станков

Poetry

561 2 2

Изповедта на лудия 🇧🇬

Писна ми.
От хора неразбрани.
От такива, дето искат,
а не знаят как се ближат
рани. ...

ЖивкоДелчев

Poetry » Civic

634

Политически некоректно 🇧🇬

На безсрамната наша държава и безсрамните родни апаши
не разбирам защо да прощавам! От лъжата огромна се плаша!
Предпочитам да бъда обесен, но да бъда морално опазен
от лъжите на тяхната песен, от лъжите, с които ни газят!
В кабинета на гнилите чувства са узрели нечестни милиони! ...

thedac

Poetry

779

Обреди на словото 🇧🇬

Като обезумяло е слънцето
в петите събужда трепети
и стеле зной и пожълтяло време.
В листите на бит, народност и култура
хората - единствени, каквито са ...

vitality2

Poetry » Civic

807 2 4

Недей, не казвай 🇧🇬

Недей, не казвай, че така е редно!
Дългът не бъркай с обич – въжен клуп.
Сред прашните химери в крайна бедност
умират и мечтите ни. Накуп.
Недей, не казвай, че така се прави! ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

539 2

Родино моя, България 🇧🇬

Хиляди българи те напускат,
Всеки ден, всеки час,
Но какво има там за тях,
Което тук да не може да поискат.
Нима има по-красиви планини, ...

VickysPoetry

Poetry » Free verse, Other

788 1

След десет години /на моя скъп 12 А клас (Випуск 2014г.) 🇧🇬

Пак след десет години се срещнахме,
всеки сграбчил живота в ръце.
И към спомени мили погледнахме
с разтуптяно от трепет сърце.
Всеки своята приказка има - ...

natiii

Poetry

551 2

Хубава мечта 🇧🇬

Омаян от невинността ти, дете,
аз унесох се в приказни мечти!
Благодаря на Господ за късмета
теб да срещна, душа да полети!
Аз сред страдание, тъма живях, ...

hcs

Poetry » Love

927

Слънчево, слънчево... 🇧🇬

Така е хубаво да нямаш грижи,
в черупка да затвориш своя ден
и с хубави неща да го нанижеш,
от простотата му да си пленен.
Дали ще споделиш море и пясък ...

Аделаида

Poetry » Other

793 2 7

Реката на живота ни влече 🇧🇬

Реката на живота ни влече
към брегове далечни ни отвежда
забравата след нас ще потече
от дните, нявга чакани с надежда.
Аз търся пристан на незнаен бряг ...

Огнян_Железов

Poetry » Philosophical

957 2 8

Автопортрет със сладолед 🇧🇬

АВТОПОРТРЕТ СЪС СЛАДОЛЕД
... днес бях се барнал с бялата си ризка,
и – както си вървях по "Филарет",
нали момченце съм, ми се прииска,
и тутакси си купих сладолед! – ...

Валери_Станков

Poetry

527 1 3

Oслепяла от обич неделя... 🇧🇬

Тихо стъпвам на пръсти, че вън
котарак сред тревата заспал е,
мърка песничка нежна насън,
той – бродяга, от век непогален.
По кожухчето всеки бодил – ...

Patrizzia

Poetry » Other

554 4

Poetry by contemporary authors

Огледало за душата 🇧🇬

С любов 🇧🇬

Дъжд 🇧🇬

Към неродения ми син 🇧🇬

Ситуация 🇧🇬

Неволно 🇧🇬

Лято с розови следи 🇧🇬

На попрището жизнено към края 🇧🇬

За нови начала живот си дай 🇧🇬

От обич 🇧🇬

Да бъдеш влюбен само в мен 🇧🇬

Aдът 🇧🇬

С невинни очи 🇧🇬

По-силна от самата смърт 🇧🇬

Погребение на поет 🇧🇬

Сън 🇧🇬

Любов в картина 🇧🇬

Такава съм си 🇧🇬

Забравих да дишам… 🇧🇬

Обещано 🇧🇬

Самота 🇧🇬

Безброй фенери в пустошта 🇧🇬

Девойките се връщаха от плажа 🇧🇬

“Откровения” - 2 🇧🇬

Последният ден на Вапцаров 🇧🇬

Молбата на един бохемски размирник 🇧🇬

Силикони...? 🇧🇬

Удобството на крайността 🇧🇬

Спомен за отлетелия Човек 🇧🇬

Изповедта на лудия 🇧🇬

Политически некоректно 🇧🇬

Обреди на словото 🇧🇬

Недей, не казвай 🇧🇬

Родино моя, България 🇧🇬

След десет години /на моя скъп 12 А клас (Випуск 2014г.) 🇧🇬

Хубава мечта 🇧🇬

Слънчево, слънчево... 🇧🇬

Реката на живота ни влече 🇧🇬

Автопортрет със сладолед 🇧🇬

Oслепяла от обич неделя... 🇧🇬

Queue