Poetry by contemporary authors
Вдъхновение 🇧🇬
които рано обичат
да си лягат,
нощта
много ме привлича, ...
Запознахме се в..."ефира" 🇧🇬
Породено от случаите, когато двама се почувстват... близки чрез общуване в... нета.
Тя! Увлече се - не зная по какво?!
По мой'те стихове ли?! - Думи във ефира?!
Или след това?!... А може би, защото... ...
Понякога и мракът е красив 🇧🇬
Не зная защо, но се чуствам сама,
зобиколена съм от хора, а чуствам адска пустота.
Усмихвам се, докато душата плаче.
Слагам маска на щастливец... ...
Звезда 🇧🇬
Звезда
Нещата вече са различни,
по-сериозни, не комични.
Любовта ни цъфна като цвете - ...
Обичам те... Повече и повече! 🇧🇬
Липсваш ми… пак, не отново…
Толкова много... чак боли…
Отпивам от очите ти – пъстро олово…
Търся любовта ти… мечти… мечти! ...
Нима изкупих всичките си грехове? 🇧🇬
дано греховете не натежат в посока - безкрая,
тежките думи затворих в кивота,
надявайки се така да достигна до рая!
Тихи молитви редих на онзи, ...
Нима? (Лъжа) 🇧🇬
аз вече час стоя и за тебе мисля,
о, прости...
За тебе... За кой друг да мисля?
Нима е грях, кажи? ...
Разпети петък 🇧🇬
На църква отидох, на Бог се помолих с обляно във сълзи лице.
Аз молих и исках да ми прощава допуснатите мои грехове.
Молих, дано да прости, ако може и на моите врагове.
Плачех със глас и свещта ми трепери в стиснатите ми ръце. ...
Тя 🇧🇬
Своята опасна сила
пусна тя на свобода.
И ето! Виж как крият се жените,
във захлас изпадат мъжете, ...
От мен 🇧🇬
Ужасна е, но не чак толкова ужасна.
А може би, дори прекрасна
в сравнение със самотата,
която е наистина ужасна.
Огледало 🇧🇬
се състезават мечтите.
Оковани от глухи илюзии,
в тясното гърло на дните.
Хора с маски на хора ...