Животът продължва - с издраснани колени
ще гоня сянката ти сива до безкрая.
Но не играй на дребно - ти сам напусна мен.
И всъщност много малко ми остави...
И може би, когато си кажа просто "Стига!" ...
Посветено.
Най-бялата пролет е тази. Ранява ме.
Ти си сам - самотен вятър. Зелени следи.
Аз съм сама и във мен не цъфтят цветове,
и не знам, не знам дали пак ще цъфти.. ...
За теб, мила моя, бих преплувал всички морета
и бих се потопил до дъното на всички океани.
За теб, сладка моя, бих прекосил всички пустини
и бих се лутал безизвестно из всички джунгли.
За теб, нежна моя, бих изкачил всички планини ...
"Хора, от всичко пестете!"-
лозунг намерих такъв - закачен
и малко разнищен, към село по пътя...
Сърцето прескочи през ритъм един!
Тоз час се опомних: Ама каква съм! ...
Сред цветята красиви крача из полето днес,
как мило е, Боже, докосвам ги тихо, с финес...
Дар божествен, знам, от теб е всеки полски цвят,
и ухаен, пъстър е за нас този земен свят...
Оковите, оковите стягат ме
и веригата гърлото тежко души,
въздух искам, но ето, че няма го,
а веригата глухо и страшно дрънчи.
Небето, небето не виждам! ...
Сляпа съм, но само на светло.
С нощта сме две съседски деца.
Денем се чувствам неприветливо,
а нощем съм най-желаната жена.
В светлото утро всички ме оглеждат, ...
Момичета сънувам. Приличат на солени катедрали,
въздигащи Бургас. От юноша съм влюбен във вкуса им!
Озъртат се. Ах, как бих искал да съм тяхната камбана -
под бавните им куполи невидимо да зазвучи гласът ми!
Прекрасни са бургаските момичета, а белите им ласки ...
загребвах с шепи от тъгата си
и я хвърлях срещу морските вълни,
а те във мен оставяха словата си -
така говорех аз със своите мъгли...
и раждах в себе си дъгите ...
Ходим в сън в необятна галерия
от пророчески, живи картини
и напразно живота си мерим -
колко глухо, безцелно ще мине;
как усърдно, безцелно затрупан, ...
Самотната стрелка на стенния часовник удря точно часа на любовта!
И не с мелодия, а с бич налага малката сълза...
Сякаш нещо е умряло и пак ще се роди,
когато малкото капаче отново часа на любовта брои!
Вървя по брега на океана,
удрят се в душата ми бурните вълни.
Душата ми, отдавна разпиляна,
за тебе още ден и нощ тъжи.
Обливат пътя ми бурните вълни, ...
И когато си кажем: "Тихо е!"
ще се срещнат жадно очите ни.
И телата ни златни ще шепнат: "Обичам те!"
Ще забравим мечтите си смели.
В мига, когато всичко притихне ...
Никой не е в състояние да спре хода на времето,
не започвам да купувам,
влизам в нас и се събувам,
хвърлям монета и умувам
за живота, който искам, но бленувам... ...
По детски наивно вярвах,
че живея в свят, изпълнен с розови мечти;
но в действителност не осъзнавах,
че след време от тях много ще ме заболи...
Като глупачка в любовта повярвах, ...
Изтърпявайки се
аз политам след среднощния кошмар все надолу,
където се будя и благодаря, че всичко отмина.
Страхът и срамът си тръгнаха - още тази година,
и не дават дори признаци, че ще се върнат отново. ...
За къде, за къде сте забързали, хора?
Отпуснете юздите на моторните си коне.
Позапрете ги. Погледнете нагоре
и вижте небето - за малко поне.
Наплискайте очи със синевата на простора - ...
Не си спомням много за теб, но знам кой си...
Не си спомням много за любовта ни, но явно е съществувала...
Не си спомням, че си ме обичал... А дали е било така?
Не си спомням за болката ми, но знам, че я е имало някога...
Но кога?... не си спомням... ...
Плаха милувка и лъч светлина...
Ти ли си огънят звезден?!...
Прелетна птица на моя балкон...
Ти ли си оня глас меден?!...
Милна гъдулка запяла в нощта... ...
Нежни думи в стихове редиш,
„да си щастлива" ми шептиш.
‘Обичам те" ми казваш гласно.
Но моля те, недей, боли ужасно.
В очите ти виждам и любов, и драма, ...
А споменът дали си заслужава да пазим занапред?
Дали си заслужава утре да те обичам, както днес?
Дали сърцето ми ще те усеща в различен свят,
във свят "без теб"?
А утре как ще се събудя? ...