Не искам някой, който като роб
да ми се подчинява
с унизена гордост, в краката мои да пълзи.
Искам някой, който да ме уважава
и в трудностите неотлъчно ...
Трети ден без храна съм затворен.
Трети ден без да виждам небето.
Трети ден без да чувам линейки.
Трети ден съм затворен във клетка.
Ето, стъпките пак приближават. ...
Подпухнали очи, невиждащи лъчи -
на утрото най-нежната милувка,
която като песен нещо ми шепти -
по устните ми слънчева целувка.
С невиждащи очи долавям синевата ...
В главата ми пулсират кривите
на стихове и макронапрежения.
И дефазиран спрямо времето,
в пространството изстрелян, между живите
приел съдбовно избора на бремето, ...
За теб съм красива...
Нощта е заровила пръсти в косите,
гальовно милува с прохладна ръка,
венец ми оплита - цветя са звездите,
в сребро ме облича - късче луна... ...
Как започна всичко?...
...-Тя ме чакаше в къщи!...
Отговаряш и виждам в усмивката ти надежда,
не мълва,...желание сякаш…
от щастие да крещиш без да се оглеждаш!... ...
Ти си тръгна, любов, без думи излишни
и помаха виновно за сбогом с ръка.
Не успях и да кажа, че ще ми липсваш.
Не можах да извикам... и да те спра.
Ослепях за света и чужди копнежи, ...
И ето... сега отново за тебе пиша,
а ти празнуваш в този час.
Роди се твоя син - тъй чакан и желан -
да бъде жив и здрав ти пожелавам
и ти да бъдеш винаги до него. ...
Какво, като живота ми поднася
горчива хапка, залък твърд, корав?
Ще топна залъка в насладата,
напоена с твоя аромат.
Сама ще съм, със спомена за тебе. ...
Нарисувай ме...
Нарисувай ме! Нарисувай ме в картина пъстроцветна -
от дъгата багрите в палитрата си събери,
аз кокетно ще ти се усмихвам, без да трепна,
в ярки тонове ме сътвори... ...
На вратата ми днес застана,
онемях, думичка не можех да ти кажа.
Старата буца в гърлото, там си и остана,
опитвах се безраличие да демоснтрирам, но не можах да ти го покажа...
Преобърна се сърцето ми милиони пъти, ...
Със твоите лъжи
превърна очите ми в алени лилии.
Крсиви за гледане, но кървави...
Унищожени, самотни, влажни очи...
Казваше, че обичаш червеният цвят, ...
Събличай ме ти... така, с тези огнени очи.
Кажи, дали бавно ще стане или на бързи обороти?!
Само ми кажи...
Искам всяка секунда да усещам пак,
този допир на тялото ти в парещия мрак. ...
Орисия ли или душевен плач,
е оня глас, човъркащ те зловещо?
Злоба ли е онзи тежък здрач,
покрил съзнанието ти диво, но човешко?
Май споменът превръща се в представа ...