Poetry — love poems, short verse and haiku by contemporary authors | Otkrovenia

За първи път жена 🇧🇬

Твоят дъх ме стопля.
Устните ти са горещи.
Изгарят ме със плам.
А аз съм студена.
Сърце от лед. ...

Love

Poetry

854 1

НАДЕЖДА 🇧🇬

Часовника тик-така...
Минутите се нижат в часове...
Аз стоя в ъгъла и плача.
И се надявам да се върнеш при мен.
Какво направих? ...

Love

Poetry

862 1

Когато свири пианист... 🇧🇬

Звучи пиано.
Тихо.
Тишината...
Цигарен дим
и музика ...

henryoliver

Poetry

4.4K 3 28

Любов 🇧🇬

Любов
Ние тръгнахме като изгрели
две слънца.
Накъде?
Все едно. ...

gargoil

Poetry

1.2K 1

ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ 🇧🇬

ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ
Бе тъй горещо, и слънцето печеше,
като присъда върху синята хартия,
и куче би изплезило безпомощно език.
По навик дърветата на пук стърчаха ...

Вестин

Poetry

976 9

Отражение 🇧🇬

Отражение
Сред моста се спрях безработен.
Бездомно, с цигара унесен стоях –
безцелно...
и злобно, безделно самотен. ...

Вестин

Poetry

779 3

Огнени клади 🇧🇬

Сега идваш при мен
и молиш за прошка!
Очакваш една целувка
да оправи нещата?
Не,скъпи! ...

maslionka

Poetry

1.7K 3

'Добро утро любов моя!' 🇧🇬

-Добро утро, любов моя! - казвам ти както всяка сутрин.
Събуждайки се до теб.
-Добро утро, любов моя! - отвръщаш ми,
целувайки ме с копнеж.
Не го правим по задължение ...

Love

Poetry

8.5K 2

Уязвима 🇧🇬

Пред теб стоя разголена.Уязвима.
Дрехите ми падат една по една.
Не се срамувам да ме видиш.
Не се страхувам да стоя пред теб така.
Приближих се. ...

Love

Poetry

943 6

Отказвам!!! 🇧🇬

Да вярвам във приятелство, което ме отрича,
В приятели, които виждат в мен ненужна вещ,
Отказвам се да бъда вашта захарница,
Когато изведнъж кафето почне да горчи...
Отказвам да съм ви приятел-еднодневка! ...

Lilly

Poetry

870 6

Изгубена любов 🇧🇬

Имах всичко... за което другите мечтаеха. Младост, красота, пари и любовта. Имах щастие в своите длани, а аз го търсех в една лъжа. Изведнъж загубих много, заради малкото което дадох. Не съзнавах колко много имам, и от глупост любовта ми отлетя. А аз само нея исках... но не защитих я с нищо, пуснах ...

patenceto

Poetry

1K 5

Отмъщение 🇧🇬

Ще бъда лошото момиче,
най-лошото от всички на света,
ще бъда кошмарът от съня ти,
и повярвай...ще покоря деня ти!
Ще направя така,че да лазиш по земята, ...

KeLLiTy

Poetry

1.4K 1 2

"Останала сама" 🇧🇬

Останала сама с вината
обгръщам сянка на страха,
влязна неканена в дома ми
сред лъчите на деня.
Останала сред тишината ...

anito.sl

Poetry

1.5K 2

Писмо 🇧🇬

Препрочитам мислите ти.
Преписвам буква по буква
твоето име.
А отвън покрай нашата къща
тичат, забравени, дните ни. ...

RIOT

Poetry

893 9

НА РЪКАТА МИ КАЦНА СВЕТУЛКА... 🇧🇬

ВТ

Poetry

958 6

НАСТРОЕНИЕ 🇧🇬

Слънцето залязва.
Денят си отива.
Появяват се светулки
по две срамежливо.
Отпуснато лежи ръка ...

ВТ

Poetry

806 3

Ров 🇧🇬

Исках да скрия и малкото любов.
Да открия нещо ново.
Да започна нов живот.
Продължих самотно към стъкления ров.
Когато паднах, ...

Димана

Poetry

1.1K

Сълза 🇧🇬

През сълзите мрачни търсих теб отново.
Крещях от болка,
За теб да се предам готова.
Смятах, че себе си спасявам.
Молех се на Бога! ...

Димана

Poetry

1.2K 1

27.02.2006 🇧🇬

Изгревът небрежен,
стъпките в снега,
погледът ти нежен,
стопяващ и леда.
Вървим безмълвно, ...

Obsession

Poetry

947 5

Миг 🇧🇬

Миг прекрасен , но изгубен.
Миг потънал в самота.
Миг забравен, чакащ да му
дойде реда.
Мига прекрасен си отиде, ...

Dizzy

Poetry

1.2K 7

* * * 🇧🇬

Виж слънцето, как осветява ярко твоите лъжи.
Виж слънцето, как отразява моите сълзи.
Не аз не плача заради тебе,
аз плача заради себе си и заради това, че ти повярвах.
Заради това, че доверих ти се, ...

Dizzy

Poetry

1.1K 3

Моята стихия 🇧🇬

Стих след стих за теб редих,
окъпах се в мастило.
Всички мисли аз ти посветих -
и дявол беше, и светило.
Рисувах пъстри пейзажи, ...

Obsession

Poetry

957 2

Признание 🇧🇬

Дори да можех да си тръгна,
да успея да избягам,
все във страх ще се препъна,
че самотна нощем ще си лягам.
И ето падам, а те няма! ...

Obsession

Poetry

882 4

Копнеж 🇧🇬

Любов и страст, и желание
и миг на безтегловност...
този път без страдание.
Това съм аз - дали е реалност?
Закачка и усмивка, и щастие. ...

Alyaska

Poetry

1.5K 1

Нов дом 🇧🇬

>> Защо са ми скъпите дрехи и обувки?
>> Защо ми е марковият парфюм?
>> Защо са ми всичките тези глезотийки
>> след като ще имам нов дом?
>> Защо ми е червилото с блестящи частици ...

Alyaska

Poetry

2.9K 5

Да пием 🇧🇬

Да вдигнем чаши
- мъката си
в тях да потопим,
сълзите със пиянство да удавим
И болката ...

megans

Poetry

1.2K 14

Погребение 🇧🇬

Копая гроб!
Днес
ще заровя
тленните останки
на своите разкъсани мечти, ...

megans

Poetry

1.1K 1 12

Ти гледаш в други две очи. 🇧🇬

Ти гледаш в други две очи
и обич пиеш до насита,
а в мойта чаша пак блести
последна капка недопита.
Целуваш друга във нощта ...

megans

Poetry

1.1K 12

Смей се... 🇧🇬

Смешно ли ще ти звучи,
ако ти кажа, че се чувствам наранена;
Смешно ли ще ти звучи,
ако призная колко много всъщност ме боли;
Смешно ли ще ти е ...

Lilly

Poetry

959 3

Детската сълза 🇧🇬

Като роса пада в ръката ти
детската сълза.
Толкова чиста, нежна, непокорна.
И блясва слънчевата светлина и
сякаш дете седи пред теб и се ...

Dizzy

Poetry

1.4K 6

Не ме мрази!!!!! 🇧🇬

Не ме мрази
Ти толкова добро ми стори
стоя до мен в трудни дни,
с агресията ми всеки ден се бори,
прощаваше и долните лъжи. ...

sweet_dream`s

Poetry

2.1K 1 6

Есенно 🇧🇬

Започва вече често да вали,
въртят се облаци като кълба
на баба ми от преждата.
Часовникът по-често ми шепти,
че вече идва есен. ...

RIOT

Poetry

770 3

Разни лицемери 🇧🇬

Хора без маниери,
разни лицемери
заобикалят ме.
Приятели аз нямам.
Сега го осъзнавам. ...

tamnokoska

Poetry

2.2K 7

В парка 🇧🇬

В парка, на пейката стара
старец мълком си седи,
стигнал последната гара,
другите хора следи.
Дребни хлапета се смеят, ...

Free_vava

Poetry

1.3K 5

Есента е като старост 🇧🇬

Есента е като старост страшна -
все връща те към миналите дни
и отваряш ти раклата прашна
с пропукани вече стени.
Събрал си в нея живота си цял - ...

Free_vava

Poetry

1.8K 5

Сън си бил 🇧🇬

Сякаш виждала съм те преди
и пила съм от светлите очи...
Да! Останали са в тях следи
от обич, която мълчи.
Тези ръце съм ги галила ...

Free_vava

Poetry

1.3K 2

Живот ли е това 🇧🇬

Живея живот окован от вериги
и губя се в гъста мъгла.
Живея в свят с обиди -
"живот ли е това"?
Крещи в мене сърцето, ...

виленцето_87

Poetry

1.1K 3

Владее в обществото той злините 🇧🇬

-Пречупва той на времето юздите –
върховен миг, разнищващ добрините…
-Добре! Познаваш ролята на Сатаната,
защото опозна чрез мен жената…
-Душите взема в онзи миг велик, ...

MOJSEI

Poetry

872 9

Благодаря Ти! 🇧🇬

Дали защото времето отмина
и детството завинаги се скри.
Днес сякаш част от мен загина
и нова част във мене се роди.
И понеже Ню Йорк не е вече, ...

Moira

Poetry

1.3K 11

По-по-най 🇧🇬

Всяко цвете, всеки плод,
чучулига или слон,
юначага и дете,
голо охлювче, козле
днес ще се явят на тест ...

Dimi

Poetry

1.5K 23

Poetry by contemporary authors

За първи път жена 🇧🇬

НАДЕЖДА 🇧🇬

Когато свири пианист... 🇧🇬

Любов 🇧🇬

ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ 🇧🇬

Отражение 🇧🇬

Огнени клади 🇧🇬

'Добро утро любов моя!' 🇧🇬

Уязвима 🇧🇬

Отказвам!!! 🇧🇬

Изгубена любов 🇧🇬

Отмъщение 🇧🇬

"Останала сама" 🇧🇬

Писмо 🇧🇬

НА РЪКАТА МИ КАЦНА СВЕТУЛКА... 🇧🇬

НАСТРОЕНИЕ 🇧🇬

Ров 🇧🇬

Сълза 🇧🇬

27.02.2006 🇧🇬

Миг 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Моята стихия 🇧🇬

Признание 🇧🇬

Копнеж 🇧🇬

Нов дом 🇧🇬

Да пием 🇧🇬

Погребение 🇧🇬

Ти гледаш в други две очи. 🇧🇬

Смей се... 🇧🇬

Детската сълза 🇧🇬

Не ме мрази!!!!! 🇧🇬

Есенно 🇧🇬

Разни лицемери 🇧🇬

В парка 🇧🇬

Есента е като старост 🇧🇬

Сън си бил 🇧🇬

Живот ли е това 🇧🇬

Владее в обществото той злините 🇧🇬

Благодаря Ти! 🇧🇬

По-по-най 🇧🇬

Queue