Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Дъмбо Флеша 🇧🇬

Дъмбо се потъркалваше на малките си колелеца и като нямаше какво да прави се усмихваше дружелюбно на току що поникналите пролетни цветя. Между другото, Дъмбо вечно беше усмихнат, неговата усмивка не можеше да се махне дори в моментите, когато му се плачеше, пък дори и ревеше. Просто така беше устрое ...

Димо

Prose

1.9K 4

Мъгла 🇧🇬

Нощ е. Мъгла изпълва света. Мъгла влажна и гъста, студена и задушаваща. Тази мъгла е някак жива, тя пълзи по улиците, провира се между дърветата и чака. Чака да срещне някой човек, да го погали с вледеняващата си ласка, да се шмугне през ноздрите му, да го види такъв какъвто е, да го види отвътре.
С ...

Димо

Prose

1.4K 4

Бай Петковата круша 🇧🇬

В тихия летен следобед се чуваше единствено пеенето на птиците. Повя южнякът. Една узряла круша тупна на земята. Изведнъж се разнесе тропот на копита и кресливи гласове. До дървото спря една каруца и от нея слязоха няколко цигани. Покатериха се на него и започнаха да късат плодовете и да ги хвърлят ...

Сашко

Prose

1.2K 8

ОТМИНАВАМЕ 🇧🇬

Двама сме, а плача сама под малките капчици есенен дъжд. Слънцето е забравило отдавна лъчите си така, както ти си забравил колко много озарявах дните ти преди...когато беше лятото.
Сама съм, още усещам мириса на тялото ти по ...

sublime

Prose

1.5K

Пътуване 🇧🇬

Пътуване
В онази тиха утрин, в която слънцето едва доловимо погали клепачите ми една далечна тревога нежно отхвърли съня ми. Още не разбирах какво така стаено мълчеше в първите мигове на това утро...
С първия поглед към часовника през тялото ми премина усещането, че съм изминал половината път към не ...

кмето

Prose

1.1K 4

Последните дни на септември 🇧🇬

Последните дни на септември
У хората по най-странен начин са заложени различни страхове и желания – някои имат алергии от определени храни, други не понасят насекоми, трети страх от тъмно. Аз не обичам да пътувам на запад - така винаги първото нещо, с което те посреща всяко населено място е гробище. ...

кмето

Prose

1.1K 2

Надеждата 🇧🇬

Понякога така става - обичаш някого, а той не може да отвърне на чувствата ти.
Бориш се с всички сили да го спечелиш, да се докоснеш до сърцето му, но
той не ти позволява. Иска да останете приятели, каквито сте били преди това.
След признанията в любов вече и приятелските ви отношения не са вече так ...

chikita

Prose

1.1K

Сълза... 🇧🇬

тази нощ на дивана стоя, тази нощ пак по лицето се стича сълза... и тази вечер пак съм сама и тази вечер плача със снимка в ръка... отново се стичат сълзите, и спомням си ни във дните, в който бяхме тъй щастливи...
но, ето, сълзата бавно се стича по лицето, нежно прави следа, за да могат другите да ...

vesyy

Prose

1.4K

Острова на прогнилите души 🇧🇬

Лунният човек ме срещна и ме покани на пътешествие до луната, но не беше лунен човек, а вещица - суха, със сини очи, с разкривена, безсмислена, изпиваща усмивка, а в очите й се отразяваше смъртта... „Ела с мен... в нашето пътешествие можеш да ме питаш всичко, ще получиш и отговор на всичко... но с ц ...

Chimbawamba

Prose

1.4K

Съществото 🇧🇬

- Eeeтааа...
- Тук съм!- извика уплашено момичето.
- Ееетааа...
Гласът я обгръщаше и праввеше сякаш част от безплътната си същност. Ета тичаше към него, искаше да го стигне, да види чий е. Тичаше, а под краката й се срутваше сякаш цялата Земя. Мъглата се стелеше около нея и притискаше гърдите й.
- Е ...

eX_girl

Prose

1.2K 2

Куклата 🇧🇬

Спомням си, когато бях на 10 години... Толкова беше хубаво тогава – светът беше идеален, можех само да играя и не знаех какво е това истински, належащ проблем. За мен тогава това беше да изгубя на дама или да не мога да нагбягам някого. Не знаех какво е болка, не и душевна, не знаех какво е мъка... ...

SnowTiger

Prose

1.1K

Пансион 🇧🇬

Стените в стария триетажен пансион бяха олющени, подът скърцаше, а светлината в коридора, по който крачех не достигаше. Стая 113 изникна точно срещу мен.
Три мои потропвания бяха оставени без отговор. Ослушах се, вече не чувах дори похъркването на портиера два етажа по-долу. Самотно място с не повеч ...

чезал

Prose

1.2K 1

Цикъл от разкази " Сън" 🇧🇬

ИЗНЕВЯРАТА
Силен вътър се разнесе и дъждовни капки започнаха да се стичат по улицата, когато последвалият шум от влизането на Сибил в бара, не се отрази добре на Едуард.
Протягайки ръка към чашата си, той изпи обещаващо малкото питие, останало в нея и с неприязън погледна към жена си.
Предните някол ...

Slaveya

Prose

1.3K 7

От всичко, от всеки 🇧🇬

От всичко, от всеки
Помниш ли, че ми обеща да гледаме заедно залеза. Да, така беше... Ти беше моето слънце, а аз - твоя залез. Да, така беше...
Огледах се. Всички около мен оживено обсъждаха нещо. Само аз мълчах. Това беше удобният момент да се отклоня от пътеката. Така и направих. Поизостанах малко ...

Dreeam

Prose

1.4K 1

между лубовта и страстта 🇧🇬

Виж го там на бара стои и чака поредната си жертва... Поредната единствена, на която да дари единствената реална нощ във живота й... Стои сам и чака...но тази нощ чака мен... да ида ли? Да се обрека ли на сладкото мъчение, което ме гори вече толкова нощти... Да ида ли? Да се поддам ли на греха... По ...

darata

Prose

2.2K 1

Малкия финал 🇧🇬

Малкия финал
(хроника на една друга история)
Има истории, защото има хора. А хората най-често, без да искат създават истории, които ги надживяват. Забъркват се в нещо, предзвикват го наужким и така се раждат хартиените скулптури за памет на героите им. И както хората, така и историите са различни. П ...

кмето

Prose

1.2K 3

ХВЪРЧИЛА 🇧🇬

Х В Ъ Р Ч И Л А ... (1)
(приказка за възрастни )
1.
Таткото блъсна вратата и закопча колана си.
- Тръгваме, - каза той - готови ли сте, сложихте ли си коланите?- и потегли, без да дочака отговор. Още не беше направил завоя к ...

Samodiva

Prose

1.6K 8

Той Тя и Страхът 🇧🇬

... Мрачно време. Буреносни облаци ... Кани се да вали или, може
би, Слънцето е умряло. Той и Тя (героите в този филм) .. Той и Тя с небрежна ,
отпусната походка отиват по една пътечка към брега на пуст плаж. Сякаш имат
много да си говорят, а не продумват и думичка … Отиват там, където знаят, че им
...

Melanholia

Prose

1.8K 1

18+ Интернет история 🇧🇬

Всичко започна откакто си купих компютър и си вкарах Интернет. До този момент животът ми си вървеше еднообразен, монотонен. Работа, след нея срещи с приятели. Купони, запознанства с момичета. Но се промени след като и аз се вписах в армията на потребителите. Един мой познат ми показа кое как е и с т ...

Романтик

Prose

2.6K 17

Тъжна приказка за любовта 🇧🇬

Живеело някога едно малко момче на име Джон. Той бил десет годишен хлапак, останал сирак от бебе. Бил много палав, мързелив и дори зъл. Доставяло му удоволствие да се подиграва на съучениците си, да ги обижда и натъжава. Всички деца се страхували от него. Никой не го обичал и не искал да общува с не ...

~DaRk^AnGeL~

Prose

3.8K 3

Избор 🇧🇬

Избор
Беше свеж летен ден, обикновен като всички останали. Нищо не подсказваше, че ще се случи нещо, което ще промени живота на Джон Смит завинаги. Той беше решил да използва свободното си време за да се наслади на една отпускаща разходка в парка. Грееше слънце, което нежно галеше с лъчите си цветят ...

phantomlord

Prose

1.4K 1

Бели Рози 🇧🇬

Седемнадесет бели рози. Красиви са. Ти си най-нежният човек на света. Господи и друг път съм изричала тези думи, само че не на теб. Какво е това, кръговрат? Ето ме пак в началото, само че сега аз не съм това, което бях тогава, защото става въпрос за сега. Дали те допускам до себе си, защото ми напом ...

Moira

Prose

2.2K 8

Тя 🇧🇬

Тя
Татко, всички прилики с реални лица в този разказ са случайни.
Нищо че срещу мен, в телевизора, се готвеха някакви сръбски ощипци (аз бих ги нарекъл каймета), продължавах да си мисля за нея. В нея имаше магия, не, тя беше изяла един змей магии, за хубост. Че и повече. Затова мислех за нея. Колкот ...

кмето

Prose

1.3K 2

Истинските седем лица 🇧🇬

Истинските седем лица Всеки има тези седем лица. Някои ги извървяват за седем дни, други за един живот. Но всички ги имаме, да отричаш означава вече да чертаеш осмо лице. Имаше убийствен план за следващата седмица. В понеделник щеше да излезе от затвора, във вторник – да е клошар, в сряда да продава ...

кмето

Prose

1.2K 2

Коледна приказка 🇧🇬

Имало едно време един симпатично закръглен старец с дълга бяла брада и радостни, добри очи, в които винаги бляскали весели пламъчета... Обличал се винаги в ярко червено, а на любимата му шапка неизменно имало пухкав бял помпон. Дядото имал толкова много имена, че с усилие ги запомнял всичките, но лю ...

gentle_soul

Prose

17K 1

Блестящия разпад 🇧🇬

Блестящия разпад
Още не бях сигурен дали всичко е свършило, не знаех и как мога да разбера. Може би времето щеше само да ми отговори. Или да отговори само на себе си, ако не му пука за мен. Все се запитавам дали времето е в мен или аз в него. Дали сме в тандем с него или се противопоставяме едни на ...

кмето

Prose

998 3

Конечната любов 🇧🇬

Няма как да не сте чували историята за “тъжителките на вечната любов”. За ония три жени, които тръгвали от гори и идели в села, а там оплаквали краят на любовта, който винаги неотвратимо настъпвал. Духът унивал, а сърцата се свивали, защото рано или късно, всички разбирали, че трите жени пророкуват ...

чезал

Prose

1.4K 4

АКО ... 🇧🇬

АКО ...
“...Нека да те има, тук до мен на този свят...”
Посягам към теб като към горски плод – стипчиво е, но истинско... незаменимо с нищо удоволствие. Прав си – изкушенията са затова, за да им се отдаваме.
Вкусвам го насре ...

Нобел40

Prose

1.5K

САМОТА /весела миниатюра/ 🇧🇬

Самота /весела миниатюра/
Плача. Кумшийката вика:
-Що плачиш?
-Щот съм самотна - викам.
-Върви у НЕТА. Там ша намериш мъж. Ем са ентелегентни, ем разбират ут секс. ...

LONTANA

Prose

1.1K 7

СКУКА /весела миниатюра/ 🇧🇬

Скука / весела миниатюра/
Плача. Кумшийката вика:
- Що плачиш?
- От скука-викам.
- Върви у НЕТА. Там има игри и забавления. ...

LONTANA

Prose

1.2K 7

По Коледа 🇧🇬

Мелинда събра нещата си и за последен път огледа стаичката, в която беше отраснала. За няколко милионен път се питаше дали постъпва правилно и дали трябва да я напусне. По някакъв странен начин беше привързана към мизерното помещение, обзаведено само с едно легло и няколко стола. Дори котлон си няма ...

eX_girl

Prose

1.4K 1

не разбра,защо излъгах те... 🇧🇬

Писах си със него... не го познавах, но успя... в сърцето ми да влезе и да не мога да го махна аз сега... излъгах го... да, на профила ми беше друга снимка... не бях аз, а друг беше ликът...
Но той със мен си писа... аз бях тази, която казваше "обичам те", той беше този, който отвръщаше на тези думи ...

vesyy

Prose

2.3K 1 9

2 х 4 - Алхимикът 🇧🇬

“You labeled me
I'll label you
So I dub theе unforgiven”
Metallica
Менхир вдигна колбата пред очите си, разклати я и видя, че този път е успял. На дъното нямаше утайка, чиста течност блестеше пред ясния му взор. Fons signatus – заключеният кладенец – вече беше достъпен. ...

чезал

Prose

1.3K 2

Прозорците 🇧🇬

virginblack

Prose

1.7K 3

Дали е просто случайност 🇧🇬

Един ден той излезе и тръгна по една улица. Дори краят й не се виждаше.
Докато вървеше размишлявше за нещата от живота, нещата, които ценим или недооценяваме. Около себе си виждаше много хора, които се радваха на хубавия ден, говореха и се смееха с приятели. Тои се чудеше кое е това нещо, което ги к ...

lost_hope

Prose » Others

2K

Тъжния Бог 🇧🇬

...в началото беше светлината,озарила целия всемир,без дни и нощи,без време,без пътища
безкрайни,без живот и смърт,без добро и зло,без мисъл,една абсолютна светлина белязала
раждането на Тъжния Бог,родил се от нейната сянка,в една безкрайна пустота на вечната
тишина,където отекна първия звук на пове ...

Sirius

Prose

1.3K

Една зимна вечер 🇧🇬

Вървиш по заскрежените улици и си мислиш как ли ще прекараш предстоящите празници.Вървиш,мислиш си,но не забелязваш обстановката около себе си.Зимният пейзаж сякаш се е подредил,така че да създаде усещането за абсолютна идилия.Но дали и в действителност е така...
Леко позамръзнал,но и развеселен от ...

lost_hope

Prose

1.4K 2

Просто ме погледни... 🇧🇬

Слънцето се къпеше в морската вода. Играеше си с вълните и правеше замъци от снопове розова светлина. Едно малко облаче с оранжева усмивка ме гледаше любопитно. Само аз бях останала сама, седнала в пясъчния престол на брега. Морето се опитваше да ме докосне с пенливите си устни и да ме обгърне в сол ...

Lady_Temptation

Prose

1.7K 3

Мнемоза - болест от пъкъла 🇧🇬

- Докторе, защо сте дошли в обителта?
Отец Юродива беше прекъснал поста си и преждевременно напусна параклиса. Душата му все още изпитваше блаженствата на молитвата, но разсъдъкът му вече се бе завърнал тук, в преддверието на манастира.
- Той е болен, отче. Много е болен.
Доктор Меркант се потеше из ...

чезал

Prose

2.2K 3

КОЛЕДЕН ОБЯД 🇧🇬

Навън бе студено и неприветно, с малко сняг. Беше започнало да вали снощи, на Бъдни вечер, и изглеждаше, че ще има снежна Коледа, но през нощта снегът спря. Облаци се стелеха по небето, духаше вятър, който оголваше асфалта на паркинга.
В пицарията бе топло и уютно. Сепарета от цветно стъкло разделях ...

Чинаров

Prose

1.6K 9

Short stories and prose by contemporary authors

Дъмбо Флеша 🇧🇬

Мъгла 🇧🇬

Бай Петковата круша 🇧🇬

ОТМИНАВАМЕ 🇧🇬

Пътуване 🇧🇬

Последните дни на септември 🇧🇬

Надеждата 🇧🇬

Сълза... 🇧🇬

Острова на прогнилите души 🇧🇬

Съществото 🇧🇬

Куклата 🇧🇬

Пансион 🇧🇬

Цикъл от разкази " Сън" 🇧🇬

От всичко, от всеки 🇧🇬

между лубовта и страстта 🇧🇬

Малкия финал 🇧🇬

ХВЪРЧИЛА 🇧🇬

Той Тя и Страхът 🇧🇬

18+ Интернет история 🇧🇬

Тъжна приказка за любовта 🇧🇬

Избор 🇧🇬

Бели Рози 🇧🇬

Тя 🇧🇬

Истинските седем лица 🇧🇬

Коледна приказка 🇧🇬

Блестящия разпад 🇧🇬

Конечната любов 🇧🇬

АКО ... 🇧🇬

САМОТА /весела миниатюра/ 🇧🇬

СКУКА /весела миниатюра/ 🇧🇬

По Коледа 🇧🇬

не разбра,защо излъгах те... 🇧🇬

2 х 4 - Алхимикът 🇧🇬

Прозорците 🇧🇬

Дали е просто случайност 🇧🇬

Тъжния Бог 🇧🇬

Една зимна вечер 🇧🇬

Просто ме погледни... 🇧🇬

Мнемоза - болест от пъкъла 🇧🇬

КОЛЕДЕН ОБЯД 🇧🇬

Queue