Short stories and prose by contemporary authors
Май всичко имаш, само не мечта 🇧🇬
Разказ
К. беше един от ония безработни самотници, които изкарваха парите си като пишеха есета или разкази за нискотиражния вестник на малкото си градче в най-нечетените страници. Напоследък и сам не си вярваше, че някога ще стане велик писател, но не се и замисляше мно ...
Нашите котки 🇧🇬
отне го 🇧🇬
Седях в колата и си мислех: "Защо хората умират, защо точно този човек си отиде?"
Когато го видях, беше просто заспал, а те бяха побързали да сложат свещичка в ръцете му. Лежеше със затворени очи в дървено лег ...
Животът не е само веселие... 🇧🇬
Ледено момиче 🇧🇬
НЕДОВЪРШЕНА ПРИТЧА ЗА ЩАСТИЕТО 🇧🇬
Пътеката 🇧🇬
Бастонада 🇧🇬
Майчината милувка толкова нежна и красива.П ...
ЗА ТЕБЕ, СИНЕ... 🇧🇬
(разказ)
– Свърши се!
– Кое се свърши бе, Страхиле? – запита учудено баба Злата.
– Пу, че сии... Войната ма, Злато, войната свърши! ...
Закъсняла болка 🇧🇬
Млякото кипи... 🇧🇬
-Какво да ти купя, тате? - камион ми бе понятно да иска, ама автобус...
-Купиш бус...- настоява малчуганът ми.
-Добре!
-Хайде ходим, мазин... ...
Кръв 🇧🇬
Студеният януарски вятър я пронизваше като нож. Вървяха двамата - тя и баща й. Говореха с кратки и безлични изречения; тя се опиташе да го успокои, че всичко ще е наред. Не вярваше. Не успяваше. Той вървеше бавно, задъхано, по лицето му болната руменина от студа му придаваше още по-уплашен вид. ...
Taxi Driver 🇧🇬
За Баба... 🇧🇬
Силата на Огпарда 🇧🇬
Пролог
- Не можем да намалим данъците, Ормай Гобеос! - казах уморено аз - Златото е много, но се набавя бавно – някой трябва да плаща на копачите все пак. Нито Вожашлен, нито Гобеос пожелаха да се примирят с тази работа без необходимото възнаграждение – високо възнаграждение!
Орм ...
Нещастната щастливка 🇧🇬
Остават няколко крачки до вратата. Прекрачих и ето - вече съм на своя територия в банята. Сядам на тоалетната чиния и тихо
падат сълзите, една след друга... Едвам се сдържах досега, но ето, че тук сам-сама мога да се утешавам и никой не може да ме
види, никой не може да узнае за ...
The Beast’s Misery of the Black Magic 🇧🇬
Time is so unkind
And life is so cruel with out you here beside me...
Life is dream...
Death is only to the beginning...” ...
Завинаги до теб 🇧🇬
Between Myself and my Reflection 🇧🇬
Видя ли твоя свят в огледалото, което ти подарих?
Видя ли как лети над морето чайка без криле?
Видя ли как пее славей без вълшебен глас?
Видя ли ка ...
Или убива, или умира 🇧🇬
Заобичахме се 🇧🇬
Мила Паркър Боулс, откак се запознах със теб, /и пак беше 19.10./, може да се каже живота ми се преобърна на около 30 градуса, плавно, ей така хооооп... и то без водката. И пак се срещаме преди деня на Будителите, а ти - на мястото, където трябваше да си. До днес вече т ...
Зелените ябълки нямат никакво значение 🇧🇬
Пухита в страната на Бонго Бонго 🇧🇬
Пухита всъщност била най-обикновено момиче от най- обикновено семейство, в което се случвали обикновените за семействата неща. Имала и най- обикновено име- да речем Мария.
Те се срещнали се с ...
Усмивчица от... 🇧🇬
...Злото или Доброто?
I’m the Angel of the Devil. Dance with me! Into madness...
Through night and day…
Through the haunted love… ...
През мен се отива в печалния град 🇧🇬
През мен се отива в печалния град, изграден с високи стъклено-прозрачни стени, затворени като кула и с много остър връх. Това стъкло символизира твоите лъжи, измами и зло. Навсякъде има лед, символизиращ студената в сърцата, горят огньове, символизиращи стихията в ду ...
Night wishes 🇧🇬
Докато сънувах вярвай по облачета – бели и пухкави. Всичко беше много красиво и светло. Ухаеше на кокос – моя любим аромат. Той ме омагьосваше и аз се отпуснах на едно облаче. Леко притворих очи и облачето ме свали на земята. Остави ме да легна на зелената тревичка, по която все още им ...
раздяла 🇧🇬
СМИСЪЛЪТ НА СЪНЯ 🇧🇬
Залез 🇧🇬
Момичето с безразлично изражение продължи към пищно украсения ресторант, от който се чуваха звуци на глупав шум, гръмки смехове и скучна музика.
Мъжът остана сам, обърнал гръб на кипящия, но за негово съжаление, ...
Кръвта на Дракона 🇧🇬
Кръвта на Дракона
Глава първа – Срещата.
Нощта се спускаше над Драконовия град . Нищо живо не се виждаше по улиците. Лекият вятър поклащаше клоните на дърветата и тревичките. Тук таме прелиташе по някоя птица. Лу ...
Поход към Танит 🇧🇬
В Сената Мрак Порций Катон тъкмо свършваше своята реч:
- И все пак – почна за пореден път той, – мисля, че Картаген трябва да ...
Карнавал 🇧🇬
Някога хората обичаха да мислят. Вплитаха се дълбоко в мисловни рефлексии, отразяваха света, такъв, какъвто го виждаха. Някога хората бяха хора. Но да мислиш не е изгодно, да мислиш е опасно. Това е като беззвучна, невидима, безплътна бомба, която тиктака, секунда след секунда, година след ...