Информираха ни, че някаква /с голяма буква!/ Княгиня Калина била задържана пияна зад волана…
То – „княгиня“ трябва да е в кавички. Щото отдавна сме република. Пък може и прякор да е – тогава е правилно изписано: Трактора, Тиквата, Княгиня…
А сериозно – НЯМА никаква „княгиня“ Калина. Нито „княгиня“ М ...
На игралната маса няма как всеки да печели. Класически ползата е за банката – знаем го от живота.
При покера пък първите седнали са приготвили портфейлите за пълнене, доведеният „случайно“ е наивникът /баламата/, който трябва да ги пълни…
За еврозоната ни поканиха вече насядалите около масата…
хххх
...
Човек и добре да живее, понякога го убиват.
***
Преходът от живота към друго латентно състояние дебне всяка стъпка.
***
Един ловец сподели:всеки дивеч е обречен.Понякога и дивеча бива ловец.
Августовска жега и покрай морския бряг.
Наперена мама в оскъден червен бански наблюдаваше внимателно детенцето си, играещо с лопатка и кофичка на пясъка, на няколко крачки пред нея.
А слънцето пече ли пече. Коремест мъж се поспре наблизо, отегчено гледаше ту морето, ту околните. Почесваше корема си. ...
2 глава
Утринните лъчи проблясваха върху клепачите на Дрю и го събуждаха от най-дългия сън, който наскоро бе сънувал. Режимът му беше пълна неразбория след пътуването му в тази страна, но той бе привикнал към тези промени. Бе му интересно как тя ще се държи на сутринта, дали щеше да бъде от онези ср ...
Глава 24
Хесос бе малко деспотство изцяло васално на холораните. Но въпреки това си имаха своята самостоятелност. Големите им градове всичките бяха пристанища. Нямаха армия, защото холораните им бяха забранили. Народа се препитаваше предимно с морски риболов и търговия. Митра и момчета предния ден б ...
Елизабет усети нещо между гъделичкане и бодеж точно над сърцето. Същото, което всеки момент щеше да се пръсне.
Гвардейците отгърнаха завесата и застанаха от двете страни на трите стъпала, които водеха към павилиона. Чарли я бе инструктирал, че трябва да държи главата си наведена и да не поглежда ник ...
Гръмнали някакъв. Описваха го, ама не разбрах – бивша барета ли е, мутра ли, политик, бизнесмен…
Общото е – гръмнат…
Не се развълнувах. Хич… Гръмнали тоя, ще гръмнат и други… Добрите хора да са живи и здрави…
А виж – политикани, депутати, министри, чиновници, честни частници…
Ни на мен, ни на нормал ...
- Ти защо си преместил… А?!... Май не си ти?... Пък може аз да съм…
Преведено:
- Ти си виновен!!!... А, май не си ти?!... А може и аз да съм… Случва се, не е грешка…
хххх
Ако те хванат с допинг – ще ти вземат медала. Но ако не употребяваш допинг – за какъв медал ще ти пука… ...
Сам полагаше повече усилия от обикновено да изглежда спокоен. Усмихваше се на Велахе всеки път, когато вещицата го включеше в разговора. Играеше ролята си на горд чичо, който се разтапя от удоволствие и благодарност, че е поканен в ложата на а‘азвама. Всеки друг на негово място вероятно нямаше да се ...
ПРЕДСЪБОТНО-НЕДЕЛНО
- Роси, какво ще кажеш с бандата да идем два дни на риба?
- И аз утре вечер с кой ще спя?
- Е как с кой, с липсата ми. Тъкмо ще си починеш, нали и без това все ревеш, че много хъркам. Може пък и децата да не идат при дядо им и баба им.
- Ще идат, ще идат, няма къде да ходят, няма ...
Хората рядко остават сами. В този забързан начин на живот всеки е свързан с някого. За да изкара прехраната си. За да може да е в обществото. За да споделя чувствата си. За да чуе себе си, човек се нуждае да е някъде извън града. Най-добре това се случва в планината. Андрей имаше голямо натоварване ...
Годината е 3023. Цели 1000 години съм в хибернация. Бях избраният за този полет, чиято цел бе да се открие мястото, откъдето е започнало сътворението на света. Затова и космичният кораб го нарекоха „Истината“.
Отвсякъде пищяха сигнали, мигаха лампи и целият кораб се тресеше. Капакът на хибернационна ...
– Хей! – поздрави го ентусиазирано Лизи. – Не очаквах да те видя въобще днес.
– Аз пък се надявах да те видя. – призна й Хирса и се огледа наоколо, преди внимателно да попита: – Сама ли си?
– Да. – отвърна веднага. По-добре да не казва, че е дошла с Чарли. – Защо?
– И не чакаш никой да дойде?
Тя пок ...
Виждаше ги в парка. Седяха един до друг и си говореха на висок глас. Предполагаше, че недочуват. Лицата им бяха набръчкани с неразгадаемите йероглифи на времето. Тя беше забрадена, облечена с овехтяло манто, подпираща се на стар бастун. Той изглеждаше по-наперен в тъмносиният си костюм, носещ чадър ...
Глава 23
Втора вечер Петроград удържаше обсадата на холораните, водена от генерал Петър Джарел. Огнените кълба летяха по града-крепост. Поредната топка бе разтресла стената, а халеополисите все по-близо се приближаваха, въпреки усилията на войниците-защитници. От стените вониците-защитници поливаха ...
У някои чугунени и безвъзвратно побелели български глави носталгията по комунизма е много силна. Заслепени от собственото си тесногръдие те му приписват успехи, които според тяхното некомпетентно мнение той е пожънал в България. Най-лошото е, че те наивно се заблуждават, че ако България не беше наси ...
Гледам нов филм от Казахстан. Те напоследък са го ударили на исторически филми. Нали трябва да обединяват народа, все още неизживяващ се единен и делящ се на жузове /джузове/. Тоест – кланове.
Държавата не създава нация – няма, например, белгийска нация, там тя обединява две големи области – Валония ...
Глава 22
Краз бе застанал под сянката на един величествен стар бор. От там гледаше с интерес поляната, която преди 6500 години му бе любимо място за пикник. Сега тя бе плод на странен сън, който бе сънувал. Слънцето напичаше жарко. Не много типично за сезона, а розовите горски цветя, които си растях ...
Великият учен, академик професор доктор на всички науки Джон Доу Нийбоди спечели световния конкурс „Планетата за хората“. Журито от най-богатите – значи най-умните представители на човечеството, набързо отхвърли безсмислени, нелепи, антицивилизационни проекти: за увеличаване на хранителното производ ...
Не се съпротивлявах, когато Стела ме покани един съботен ден при родителите си. Очаквах наистина отново надменни гърци и пренебрежително отношение към българин, и то към аргатин, така де дошъл на крака да им работи и получи за това някое и друго евро.
Бай Маноли и леля Ксанта, с насмешка отхвърлиха ...
Както й беше обещал Чарли, стигнаха центъра за по-малко от час. Днес той нямаше почти нищо общо с голeмия площад, който беше свикнала да вижда. Обикновено зелените площи около Магьосническата кула бяха място за разходка на по-заможните жители на Ан Налат, но в момента тук бе точно толкова пълно с хо ...
Една млада жена чакала на спирката тролей N 5. Това и' било любимото число, а и транспорта до дома и'. Изглеждала угрижена, в ръцете си стискала малка икона на Богородица. Било Голяма Богородица. Изведнъж се появило едно стандартно бабе с пазарска количка и, естествено, се завряла до момичето. Гледа ...
Глава 21
Звездите вече се показваха над обкръжения Петроград. В небето над града нямаше нито един облак. Вечерта беше чудесна, леко прохладна, а тишината около и в самия град смразяваща. В града всички очакваха скорошната първа атака към града. Мракът настъпи. Войниците на стените на града чакаха не ...
Човек може да лети. Лошото е – не нагоре…
Хххх
Човекът-гайда – кух и шумен…
хххх
Сядам уморен на пейката пред пощата. Минава чистач, бутащ голяма кофа за боклук, където изсипва отпадъците от кошчетата. Казвам: ...
Нищю Малопищев оглеждаше стройното си 50-годишно телце в огледалото. Тъкмо си беше облякъл новото спортно трико, поръчано от най-големия и реномиран интернет сайт. То беше дошло в едно с протеинов прах, протеинови барчета и хапчета за потентност, но тях щеше да пробва по-късно. Оглеждаше се с нескри ...
Музика кънтеше от всяка улица, от всеки дом, магически увеличена, за да я чуят дори Боговете. Миризми на улична храна, идваща от стотиците новоизникнали сергии. Весели детски писъци, носещи се от още по-многобройните маси с различни играчки и магически джаджи. Много от търговците дори не си бяха нап ...
Главата на бай Киро беше вече на милиард парчета и все още го цепеше. Ех, да имаше…
Ама няма…
Изпил беше кофа вода, източи две, а нямаше какво да залее в празния резервоар. Да, де – вода бол, кладенецът леден, чешмата тече, обаче… Махмурлук с вода само не се оправя.
Но за лекарството при чичо Димо в ...
„Джуджилейла няма да успее!“, реши Джъд, докато наблюдаваше как крачещият с гигантски крачки, покрит със сняг Сабазий и ситнещата след него вещица се скриват зад завоя. „Ще се появи на Церемонията, когато всичко вече е свършило и Звездец е мъртъв. Но нея това въобще не я касае. Тя си мисли, че Сабаз ...
Правя таратор в голяма кана, слагам в хладилника и като ти се припие - вадиш студен в тая жега и си пийваш. Нареждам нужните продукти и почвам: счукан чесън, копър, орехи, олио... и т.н. Готово. Прибирам го в хладилника. Обръщам се - краставицата ми се смее цяла от масата!
Храня се по новата мода - ...
О-О-О, Леки!!!
Не сънувам. От денонощия не съм спал. Но, защо всички хора на улицата са с еднакви лица и всички се движат в една посока.
Опитах се да тръгна встрани, обаче тълпата ме носеше напред. Виждам, че доближаваме една дупка, където изчезват всички, един след друг. С последни сили, на ръба ус ...
Чашата с кафе стоеше недокосната на малката стъклена масичка. Мира се взираше в ръцете си сякаш там можеше да намери отговорите на въпросите си. Навън бе хладна декемврийска сутрин. Белите пръсти на зимата се бяха впили в голите снаги на дърветата. Небето бе сиво, а силуетът на слънцето се виждаше н ...
А двата дни минаваха като миг. Разказвахме си детски истории, мързелувахме и се изтягахме блаженни. Любехме се всеотдайно и като невидели.
- Петро, все искам да ти кажа. След случката във вилата, и това , че аз съм тази действителната, а не Естела, Йорго загуби интерес към мен, а аз два пъти.. Какво ...
Тихо очакване изпълваше замрелите улици на Ан Налат, като вечерта преди Зимния празник в Рива. Гирлянди в различни цветове висяха от покриви и стени и свързваха като цветни мостове сградите, шарени фенери бяха окачени на местата на атешите, банери с различни вариации на „Луната да ви благослови!“, и ...
Слушай…
И мисли.
Някаква телевизия. Проскубан либераст обяснява, че народът иска да се събори страшния за него паметник.
Журналистката казва: „Но има и други хора, които не са на това мнение…“
Отговорът трябва да се пуска поне три пъти на ден по медиите - да покаже тия какви са: „Това не са хора. Ти ...
Сам заръча на Заян да се връща на поста си, преди двамата с Лизи да се качат до стаята на Гюлфан. Макар и видимо разочарован, че няма да може да задоволи любопитството си защо търсят Отговорника на пансиона посред нощ, стражът изглеждаше повече от доволен да престане да бъде пробождан между плешките ...
Галехме мокрите си чела и коси. Придърпах завивките отгоре ни. Беше ни приятно.
- Знаеш ли Петро от кога си мислех подобни неща, но всичко стана много по-обикновенно и вълнуващо от нагласеното. Ще ти призная нещо, там на вилата ми стана тъжно за теб, сам си, укорявах се защо не съм сама за да отида ...
Третата мория, глава 19. – Проклятие, благословия и мория
🇧🇬
Глава 19. – Проклятие, благословия и мория
( пролетта и лятото на 2022 г. – зимата и пролетта на 2023 г.)
Няколко дни докторът беше между живота и смъртта. КОВИД за втори път се опитваше да отнеме живота му. Третата мория стоеше неотлъчно до него, страхувайки се да не го изгуби. Междувременно бащата ...
Петя колебливо влезе в магазина. Погледна към хладилната витрина. Знаеше, че е там, бирата, отново и отново преминаваше към тъжните и някак обсебващи мисли. Бирата, провинена и сълзлива, стоеше в кухнята и отпийвайки по инерция, момичето пържеше чушките.
Светът бе затворено небе, отчуждена и студена ...