Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Портал към съня. 🇧🇬

С крайчето на окото си виждам как татко затваря и поставя книгата на затрупаното с учебници бюро, след това ме целува по челото като се задържа още минути в стаята, гледайки ме с широка усмивка, след това затваря вратата, а аз очи. Силен шум продъни ушите ми, опитвам се да отворя очи, но виждам един ...

DeadPoetsSociety13

Prose

1.1K 3

Портал към съня. 🇧🇬

С крайчето на окото си виждам как татко затваря и поставя книгата на затрупаното с учебници бюро, след това ме целува по челото като се задържа още минути в стаята, гледайки ме с широка усмивка, след това затваря вратата, а аз очи. Силен шум продъни ушите ми, опитвам се да отворя очи, но виждам един ...

DeadPoetsSociety13

Prose

1.2K 1

Промяна за подмяна 🇧🇬

Светът се променя. От Големия взрив /а какво е било преди това?/ до ден днешен.
Променяла се е природата, променяли се цивилизациите, променяли се обществата.
Понякога сами – под влияние на климата, на космическите въздействия, на земните катаклизми. Понякога принуждавани от хората…
Вярвали в силата ...

генек

Prose » Others

594 3 3

За индианецу Винету и Едного 🇧🇬

Рашко Бойков бил решителен човек. Излят по калъп от Кремъл, той получил благословията на белия Баща с брадавицата да вкара в резервата Едного!
- Ще го сторя, Бащице - рекъл той чинно и угоднически, и целунал ръка.
Речено - сторено. Да де, ама как да го стори? С подслушванията ударил на камък. Работа ...

vega666

Prose » Humorous

914 9 20

Докато смъртта ни раздели 6 - край 🇧🇬

12.
Комисар Тодоров пристигна в хотела леко задъхан.
- Бързах да не изпусна сбирката! Има ли някакво развитие?
Френцов му сподели за откритията си и заключенията, които беше направил.
- Е, поне категорично отхвърляме първоначалните подозрения, че Игор е извършил някоя глупост. Но е странно! – промър ...

Flavia_Fiore

Prose » Short stories

948 1 12

Неочаквани гости 8 финалът 🇧🇬

/В памет на родителите ми /
Наплисках лицето си с топла и студена вода,.. посъвзех се...
Какво толкова е станало,всеки търси нещото , което вероятно е загубил или го е нямал...
Закусих, пийвам кафенце в инклузив залата,...погледът ми се рее някъде,.. добре, че мислите ми са подредени...На съседната ...

PetarStoyanov

Prose » Short stories

1K 5 10

Да остарееш по свой начин. 🇧🇬

Мони се погледна в огледалото. Днес навършваше четирдесет години. Съпругът ѝ организираше купон в нейна чест. Червената и тясна рокля очертаваше перфектно все още хубавите и форми. Гримът скриваше появяващите се вече бръчки. Познаваше всяка бръчица по лицето си и бройката им знаеше. Приятелките ѝ бя ...

РосиДимова

Prose » Short stories

1.1K 4 13

Нов ден 🇧🇬

Има ли звезди в небето на скръбта? Ад ли е Рая след края на любовта?
Върволица от въпроси се нижеха в главата на Галя. Отговаряше на един, още недовършила идваше втори, трети… унасяше се и се будеше от мокротата под лицето си.
Нов ден! Птичият хор я поздравяваше за добро утро. Свеж бриз разгръщаше п ...

angel-ina

Prose

1.4K 4 7

CO-вид 65. Градският часовник на Бергамо – 1 🇧🇬

Времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме.
Васил Левски
Засвирих с тръба – екна ми гора,
никакъв отзив от моята дружина.
Повторих с тръба – овчар се обади: ...

МарияДимитрова.67

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy, Others

1.1K 2

Килими 🇧🇬

„Килими за всеки джоб“ – тази реклама привлече вниманието ми като постоянен магнит-коларски пирон. По принцип не съм от придирчивите и ми е все тая дали ще си влача петите по паркет, балатум или теракот, но ключовата дума „джоб“ (със сигурност някой от авторите на рекламата е завършил психология в С ...

popolo

Prose » Others

963 3 6

Хептен къс - фитил... 🇧🇬

Диптих
Геройски разказ
Разказ за полицая, който спасил жена от изнасилване, прикривайки я с тялото си...
Продължение на геройския
Разказ за полицая, комуто харесало да спасява така жени и всяка вечер излизал, за да прикрие някоя с тялото си... ...

генек

Prose » Short stories, Humorous

724 1 10

112 - част 4 🇧🇬

5
- Минаха седмици, няма ли да се откажеш вече? – попита Делгадо и отпи от бирата си. – Защо просто не се върнеш обратно на кабинетната си работа и не престанеш да душиш около случая? Сама видя, че доказателства просто ня-ма!
Мелинда наведе глава. Той беше прав. Беше дошла в края на април, няколко с ...

Bistra_Stoimenova

Prose » Novellas and novels

1.8K 1 7

Очилата Мини - Разказче по картинка 🇧🇬

Събуждам се от спор между майка ми и баща ми, които живеят на долния етаж. Неговия въпрос не го разбирам, но нея я чувам ясно: „Че помна ли я! Га че ли у кухнята бяа последно га ги ползвах за нещо си! – стросва му се сънено тя, след което се почва едно тътрене на тежки стъпки и едно мърморене! Леле ...

rygit

Prose » Short stories

1.9K 2 8

Пак несъобразени 🇧🇬

Интервю с двама, извикани в националния отбор по футбол. Двама – не е важно кои са, защото са никакви.
И единият сипе баналните нелепици: „Не гледаме назад. Продължаваме напред…“
Извинете, ама… Картинката я виждат всички любители на футбола – тия, с извинение, играчи изтръскаха купчинка след купчинк ...

генек

Prose » Humorous, Others

597 1 6

Шоколадови бонбони 🇧🇬

- Дъщеря Ви ще остане инвалид за цял живот. Съжалявам!
Тези думи на доктор Кацаров още кънтяха в ушите на Васил. Малкото му момиченце! Само заради глупавата грешка на доктор Мазнев.
Васил почука на вратата на кабинета и влезе. Младата лекарка вътре му се усмихна.
- Доктор Мазнева, искам да благодаря ...

Flavia_Fiore

Prose » Short stories

2.3K 7 37

Лудият 🇧🇬

Лудият Димо стоеше на кръстовището, усмихваше се на пешеходците и махаше на шофьорите. Той винаги изглеждаше щастлив. В днешно време щастливци бяха глупаците или лудите. Понякога се приближаваше към някоя кола и питаше:
- За къде си? Аз отивам в Лапландия, при Дядо Коледа! Ти виждал ли си го?
Някои ...

РосиДимова

Prose » Short stories

1.6K 9 34

Проклятието 🇧🇬

Той беше бонвиван, купонджия, сваляч, мачо. Мацките се лепяха на рояци, той ги сменяше като носни кърпички. Една от тях, се беше влюбила в него до полуда, а той я изостави, заради което една врачка го прокле до момента, когато се срещнат отново на тази малка земя.
И той я срещна. Беше късна вечер в ...

jonnnn

Prose

897 3 21

На раменете на Господ 🇧🇬

" Когато човекът ходи по пясъка, там има два чифта стъпки - неговите и тези на Господ. Когато му е най-тежко, стъпките остават само две. Защо? Защото тогава Господ го носи на раменете си!..."
Момчето замина за Америка. Живя там известно време. Прибра се за кратко, за да се види с родителите си. Запо ...

slan4ogled

Prose » Short stories

1.1K 5

Две майки 🇧🇬

Гърдите още я боляха от удара... Тези с които кърмеше сина им... Блъсна я с такава сила, че тя едва успя да се задържи на милиметри от ръба на масата... Това преля чашата. Нищо повече не можеше да се промени. Грабна малкото сакче с бебешки принадлежности, мушна в него и няколко нейни парцалчета, мет ...

ValentinaMitova

Prose

1.9K 6 36

Майчино 🇧🇬

Малки, много малки и неочаквани са камъчетата, които могат да отприщят спомен.
Един от най-свидните и далечни образи, които ненадейно изплуват е мигът, когато се затичвам по дългия селски път, за да посрещна майка си, която идва от града. Тя е облечена в светло оранжаво костюмче. Усмихната е, защото ...

Liliesofthevalley

Prose

660

Нема Бог!! 🇧🇬

И какво чудно нещо е човекът. Докато ги блъскахме и сечахме поганците, и ония се пребиваха с писъци надолу, мене ми подобяваха на чували, пълни с жито, тръснати на вършилото от работния народ. Ето за това си мислех – за жетва и вършитба и за богат урожай, докле невред цвърчеше кръв и пръскаше преизо ...

khanas

Prose » Novellas and novels

1.7K 4 8

Радостта като стил на живот 🇧🇬

Тъкмо когато прочетох в новините: „Българинът – пръв в класацията на нещастните и недоволните” ми попадна книгата на Дж. Майер „Радостта по пътя към целта”. „Лесно им е на американците, те и в затвора живеят по-добре от нас!” – каза един познат.
Защо сме нещастни, недоволни и сърдити е друга тема. Б ...

Stasi.1

Prose » Others

808

Госпожо! 🇧🇬

Помня, че беше зимна вечер, час пик и се налагаше да изляза с колата, спешно.
В началото не го забелязях, но после ми се наби на очи. Огромен бял мерцедес. Поглеждам таблото - врати, ръчна, багажник - нищо не свети. Предприемам бърз тест и натискам газта. Ускорява заедно с мен и двамата минаваме на ...

Иринакис

Prose

1.8K 8 42

Коледна равносметка 🇧🇬

20 декември
Снежинките танцуваха грациозно във въздуха и с тих шепот кацваха на земята.
Облечена с черен панталон, червено яке и бяла шапка, Ивет вървеше с наведена глава, стискайки с обич топлата ръчичка на Дани, тригодишния ѝ син. Момченцето се радваше на снега, весело подскачаше и бърбореше, дока ...

MagiV

Prose » Short stories

2.8K 5

Приказка за любовта 🇧🇬

Рени разтоварваше пазара в кухнята, Силвето притича от хола и застана на вратата:
- Мамо, днеска госпожата ни чете приказка за любовта. Майка-лястовица останала есента при болното лястовиче и цяла зима го топлела с нея си, а пролетта, като се върнали другите лястовици, то било пораснало и здраво. Ма ...

palenka

Prose » Short stories, Stories for children

2K 8 23

Неочаквани гости 7 🇧🇬

/ В памет на родителите ми /
На сутринта станах, претърчах се отново под душа ,сложих си любимата риза, както я наричах, свободно падаща над панталона, с къс ръкав и големи джобове тип сафари , а цветът бил '' пепел от роза '', дали изгорелите рози имат такъв цвят,...оправих перчема, плеснах се с ръ ...

PetarStoyanov

Prose » Short stories

1.6K 3 7

Пожар 🇧🇬

Те гледаха горящия си дом прегърнати с разширени от ужас очи...
– Вече нищо си нямат... – жалостив глас се сля с пукота на пламъците.
– Не е вярно! – изкрещя малкото момченце – Имаме семейство!!!
© Павлина Христова Петрова
Цикъл "Детски мъдрости"

pavli

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms, Others

1.1K 4 3

Копнеж 🇧🇬

AnaMarina

Prose » Short stories

1.2K 1

Первая, Белая, и Всея. (глава 34) 🇷🇺

Глава 34. Уныние Пророков.
*Нищий подвинулся ближе к Учителю, нестерпимая сырость и темень стояли в пещере. Нищий принялся рассказывать:
«В одном отобранном, ловком учебном заведении, была нанята чёткая охрана для пущей молвы и безопасности учеников. В лицее том сугубо изучали околоземную экономику ...

Бетон

Prose » Novellas and novels

1.4K

Различни Взаимоотношения (книга 1, част 2) - 11 🇧🇬

Заварих Глухарьов на телефона. По риза, сакото го беше хвърлил на облегалката на стола си. Беше затиснал слушалката на рамото си, а иначе си белеше портокал. Обичам портокали.
- Да, Антошка, непременно ще го полеем. Да, водката е от мен. – говореше той със събеседника си от другата страна на линията ...

Bistra_Stoimenova

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

1.4K

Желание 🇧🇬

Желание
Знам, че ми е слаб ангелът. Знам, че съм безхарактерен. Знаех си, че няма да се въздържа и ще посегна. Такъв съм си.
Всичко започна с едно обаждане на жена ми. Покани балдъзата на гости. Казват : „ Който има балдъза, бара два..."- знаете го. Но аз не я харесвам. Никога не ми е било приятно, ...

marco777

Prose » Humorous

1.6K 5 24

18+ Пленница 6 Неизличимият синдром 🇧🇬

Следват сцени, където двамата се помиряват, Lia написва своето ‘Искам’ и излиза на разходка с приятелки, след което е наказана за своите волности, ‘Бунтът на робите’ , когато тя през нощта го завързва и ... на следващия ден изчезва.
Искам…. (извадки от оригиналния текст, без съкращения, публикуван п ...

jonnnn

Prose » Short stories, Erotic

319 1 7

Неочаквани гости 6 🇧🇬

/ В памет на родителите ми /
Тя сякаш не реагира на думите ми, унесена в свои мисли....
- Разкажи нещо за себе си,.. все пак ти си млада бизнес дама, имаш по-вече опит, срещи с други хора,.. пътуваш из света... - попитах след кратко мълчание
- Какво да ти кажа , Петър - тихичко започна тя - Нерадост ...

PetarStoyanov

Prose » Short stories

895 3 14

Подадена ръка 🇧🇬

Жената вървеше някак прегърбено...под тежестта на багажа си...Вървеше бавничко и стъпваше внимателно, сякаш в кошницата имаше нещо чупливо...Беше дребна женица. Мина пред него, сякаш дори не го видя... Плачеше и нещо тихо си нареждаше... Той самият можеше и да не я забележи, ако не бе чул хлипането ...

ValentinaMitova

Prose » Short stories

1.4K 1 21

Крадецът на желания 🇧🇬

Отново бе дошло време за фестивала. Хората още от сутринта се събираха около реката. Все повече деца притичваха измежду тях с щастливи усмивки на лицата си.
Сумракът почти бе настъпил. А хората продължаваха да прииждат на ниския хълм. Всеки с хартиен фенер в ръка и умислено изражение на лицето си. Н ...

Bellfire

Prose

593

Мисловни катастрофи 🇧🇬

Роклята й стоеше като чувал – беше правена по фигурата й…
хххх
Само неплатената сметка за телефона спаси за пореден път момичето от неразумни постъпки…
хххх
Обажда ми се един четиридесет и кусур годишен младеж. На работа бил, таман чакал началството да приеме обекта и имал малко време, та да си пола ...

генек

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms, Others

737 3 16

Подаръкът на Вселената 🇧🇬

Започвам да пиша без да зная какво ще се получи.Няколко дена се питах дали има смисъл да разкажа.Зная,че словото няма да изрази чувствата,защото човешката природа в малки изключения е повърхностна.Няма да бъда разбрана.Това ще породи у мнозина неадекватни реакции.Но какво от това?!Нека.Важно е да сп ...

ZAGORA

Prose » Short stories

1K 4

Магия 🇧🇬

Някой видя ли Луната тази нощ? Потъна ли в сивкавото й сияние?...
Самодивите пееха от близкото езеро. Вятърът свиреше на китара по тънките струни на листата. И ей, оттатъка, зад планините, долетяла бе ненадейно първата светкавица. Префуча над дърветата с дионисиевата закачливост на Пролетта. И там, ...

ЦветелинаЖулева

Prose » Others

1.1K 4 11

Изпуснах метрото 🇧🇬

Току що си спомних този момент.
Случи се преди около месец. Беше топло. Изпила съм си кафето, седя и си чакам метрото. Приповдигнато ми е.
Тогава я видях- трохица живот, не по- голяма от върхът на нокътя ми. Опитваше се да излети, но не можеше. "Свършено е."- казах си.-" Идват и още хора. Така или и ...

Андромеда

Prose » Short stories, Letters, Epigrams, Miniatures, Aphorisms, Others

2.3K 3 4

Когато се обичаме 🇧🇬

Господи, колко си хубава, когато се обичаме!
Бистри, планински езера съзирам в очите ти.
Голи, стръмни, върхове - гърдите шептят за изкачване.
Гъсти, екваториални гори, косите - лиани са въжета за сплитане.
Аз, номад в пустиня, жадувам да стигна до карибските плажове на бедрата ти. ...

Миг31

Prose

973 4 7

Short stories and prose by contemporary authors

Портал към съня. 🇧🇬

Портал към съня. 🇧🇬

Промяна за подмяна 🇧🇬

За индианецу Винету и Едного 🇧🇬

Докато смъртта ни раздели 6 - край 🇧🇬

Неочаквани гости 8 финалът 🇧🇬

Да остарееш по свой начин. 🇧🇬

Нов ден 🇧🇬

CO-вид 65. Градският часовник на Бергамо – 1 🇧🇬

Килими 🇧🇬

Хептен къс - фитил... 🇧🇬

112 - част 4 🇧🇬

Очилата Мини - Разказче по картинка 🇧🇬

Пак несъобразени 🇧🇬

Шоколадови бонбони 🇧🇬

Лудият 🇧🇬

Проклятието 🇧🇬

На раменете на Господ 🇧🇬

Две майки 🇧🇬

Майчино 🇧🇬

Нема Бог!! 🇧🇬

Радостта като стил на живот 🇧🇬

Госпожо! 🇧🇬

Коледна равносметка 🇧🇬

Приказка за любовта 🇧🇬

Неочаквани гости 7 🇧🇬

Пожар 🇧🇬

Копнеж 🇧🇬

Первая, Белая, и Всея. (глава 34) 🇷🇺

Различни Взаимоотношения (книга 1, част 2) - 11 🇧🇬

Желание 🇧🇬

18+ Пленница 6 Неизличимият синдром 🇧🇬

Неочаквани гости 6 🇧🇬

Подадена ръка 🇧🇬

Крадецът на желания 🇧🇬

Мисловни катастрофи 🇧🇬

Подаръкът на Вселената 🇧🇬

Магия 🇧🇬

Изпуснах метрото 🇧🇬

Когато се обичаме 🇧🇬

Queue